След празника зимата си отива
Православната църква почита днес паметта на свети Атанасий Велики. Християнският празник е наричан от народа Атанасовден и се отбелязва всяка година на 18 януари.
В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, над снеговете и ледовете.
Българите наричат Атанасовден "сред зима". След празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: "Иди си, зимо, идвай лято!".
В някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие.
Атанасовден, както и Антоновден, се почита като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата и шарката. За да няма шарки се пекат питки, които се надупчват с вилица. През двата дни (17-18 януари) стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща.
На този ден празнуват: Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Hасo, Hася, Начо, Tанас, Таньо, Таню, Тинка.
