1. Начало
  2. Новини
  3. Наука и образование
  4. Научна информация относно: Болката при животните идентифициране, разбиране и свеждане до минимум на болката при селскостопанските животни

Научна информация относно: Болката при животните идентифициране, разбиране и свеждане до минимум на болката при селскостопанските животни

Болката при животните се възприема в широк спектър от контексти, вариращи от експериментиране с животни, през отглеждане на домашни любимци и използване на животни в научни опити, до отглеждане и третиране на селскостопански животни

Мултидисциплинарна научна оценка на INRA (INRA – Национален изследователски институт за земеделие, храни и околна среда на Франция)

Информацията, събрана в настоящия експертен доклад от извършената мултидисциплинарна научна оценка от екипа на INRA, има за цел да изясни процеса на вземане на публични решения, а след това да предостави широка рамка на позоваване на разискванията относно позициите и решенията, които могат да бъдат обсъждани, и да установи нуждите от научни изследвания, така че да се отговори по-добре на повдигнатите въпроси.

Болката при животните се възприема в широк спектър от контексти, вариращи от експериментиране с животни, през отглеждане на домашни любимци и използване на животни в научни опити, до отглеждане и третиране на селскостопански животни. Това неизбежно затруднява диалога между активистите за правата на животните, които са против всякакво използване на животни, тези, които се застъпват за подобряване на условията на живот на животните, и икономически заинтересованите страни, които подчертават ограниченията, пред които са изправени в техния сектор на дейност.

Именно в този общ контекст през 2008 г. по инициатива на президента на Френската република е организирана поредица от срещи под надслов Срещи „Животните и обществото“ (Rencontres „Animal et Societe“). На тези срещи се събраха специалисти, учени, представители на изборни длъжности, публични органи и съответни сдружения, за да се установят ключови въпроси във всички аспекти на отношенията между хората и животните. В крайна сметка участниците се съгласиха, че понятието „болка при животните“ трябва да бъде дефинирано, тъй като то е от основно значение за дебата. Един от резултатите на тези срещи беше да се поиска една мултидисциплинарна научна оценка на болката при животните. В резултат на това френските министерства на земеделието и научните изследвания възложиха на Националния изследователски институт за земеделие, храни и околна среда на Франция (INRA) да направи научна оценка на този спорен обществен въпрос в светлината на настоящите познания за болката при селскостопанските животни и да определи различните условия на болка и страдание при животните.

Тази оценка на INRA е съсредоточена върху селскостопанските животни. Националният изследователски институт за земеделие, храни и околна среда на Франция използва помощта на изследователи от много области, включително биологичните науки, философията и науките за живота и човешките и социалните науки, и се обоснова на съвкупност от 1400 научни статии и международни доклади. Оценката предостави нова перспектива относно биотехническите и обществените компоненти на въпроса за болката при животните и практическа информация за това как тя може да бъде намалена.

Компетенциите, необходими за разглеждане на въпросите, поставени на експертната група, обхващат широк спектър от дисциплини в науките за живота (неврофизиология, хуманна клинична медицина, ветеринарна медицина, генетика, етология), както и човешки, икономически и социални науки (история, антропология, философия, етика, право, икономика). Научната оценка събра около двадесет експерти от INRA и други научноизследователски институции, включително Assistance publique-Hopitaux de Paris, College de France, CNRS и ветеринарни училища както във Франция, така и в чужбина.

В резултат на работата си екипът от INRA (ESCo) направи оценка и изготви доклад и резюме, които са достъпни онлайн на уебсайта на INRA. (INRA – Национален изследователски институт за земеделие, храни и околна среда на Франция)

Екипът от INRA (ESCo) започва с предпоставката, че животновъдството и неговата цел са законосъобразни. По този начин преценката изключва изключителните позиции, заемани, от една страна, от онези, които отхвърлят всякаква експлоатация на домашни животни в полза на човечеството, и от друга страна, от онези, които отказват да приемат, че всяко животно може да чувства болка.

Идентифициране, разбиране и свеждане до минимум на болката при селскостопанските животни

Мултидисциплинарната научна оценка, направена от колектива на INRA разглежда възприемането на болката при животните на всички етапи от използването им, включително по време на клане. 

Като първи въпрос на проучването беше определянето на болката при животните по отношение на свързани понятия като страдание и дискомфорт, както и начините, по които се изразява болката: Всички животни са способни да чувстват болка и, ако е така, как? Свързано ли е с филогенетичната им позиция?

Вторият въпрос се отнася до измерването на болката: какви инструменти имаме за идентифициране и количествено определяне на болката и дали те са лесно достъпни? Въздействието на болката върху поведението и състоянието на животното също е документирано. 

На последно място, оценката идентифицира осъществими алтернативи и решения за намаляване на болката. При разглеждането на всички тези въпроси бяха поставени в перспектива етичните и социално-екологичните и икономически въпроси, свързани с болката при животните.

Мултидисциплинарен подход към поставените въпроси

Преди да започне да изследва-неврофизиологичния феномен на болката, проучването разгледа отново въпроса и го постави в историческия му контекст, проследявайки как се е развил, идентифицирайки етичните, правните, икономичните и културните компоненти и идентифицирайки как той се разглежда в момента. За да се изследва болката, съществуващите знания са анализирани както от гледна точка на хуманната медицина, така и от гледна точка на ветеринарната медицина. Капацитетът за измерване на болката при животните посредством критерии, които са надеждни и за предпочитане приложими в практиката, очевидно е основен въпрос, тъй като това означава, че болката може да бъде идентифицирана и характеризирана, което дава възможност за справяне с нея. Две глави са посветени специално на болката в животновъдството. Вместо да се опитва да направи изчерпателен анализ на практиките, за които се смята, че са болезнени, ESCo се концентрира върху ситуации в стопанството или при клане, които е вероятно да включват болка, като търси, където е възможно, алтернативи или решения за намаляване или дори премахване на болката.

Въпросът за болката при животните постепенно се превърна в проблем за обществото Библиографското търсене на най-новата научна информация в областта на човешките, социалните и правните науки показва, че темата за болката при животните е разгледана в голям брой области, включително история, антропология, философия, право, икономика и социология. Тези различни подходи сочат, че е трудно да се изолира понятието за болка при животните от други свързани с това понятия, като например страдание и хуманно отношение към животните.

Нарастващият интерес към проблема с болката при селскостопанските животни е резултат от много, постепенно настъпващи промени в обществото:

• Налице е значителен напредък в признаването и управлението на болката при хората и, в по-широк смисъл, при животните. В миналото болката се считаше за неизбежна до известна степен, но сега има решения, които да я намалят или дори да я елиминират.

• Човешките все по-урбанизирани популации имат далеч по-малко пряк контакт със селскостопанските животни и на практика; единствените животни, с които се сблъскват, са домашните любимци, чийто статут и връзка с хората са много по-различни от тези на селскостопанските животни.

• Производствените системи, разработени от животновъдния сектор за задоволяване на производството, изискват промени, които повдигат въпроси относно болката, която могат да предизвикат.

• В дебата участват много различни заинтересовани страни. В миналото само производителят е трябвало да предприема решения, но сега всички, които са ангажирани в производствената верига, от стопанството до търговската мрежа, а много други, като например групите за защита на животните, участват в дебата.

Изследването на човешката болка може да помогне за изясняване и изследване на спецификата на болката при животните

Едва наскоро болката, независимо дали е човешка или животинска, се превръща в основен обект на изследване. Изследванията върху болката при хората се открояват през 70-те години на миналия век, както е отразено в постоянния растеж на броя на публикациите, и това вероятно е имало ефект на отделяне за изследване на болката при животните. Основната цел на проучванията при хора е да се разберат физиологичните механизми на болката с оглед на седацията. Поради това анализът на физиологията на болката в оценката ESCo включва по-широк кръг от дисциплини от обичайното за тази тема, включително не само невробиология и физиология, но и етология, ветеринарна наука и зоотехнология.

  • Има различни категории болка

Изследванията в областта на болката при хората се характеризират със значително разширяване на самото понятие за болка. Има различни видове болка, в зависимост от нейната локализация и продължителност. Например, можем да направим разлика между остра болка и хронична болка, която може да стане патологична, ако не се лекува. Освен това сега разглеждаме болката в по-широк кръг от теми като инвалиди, които не могат да говорят, и бебета. При хора, различни от тези, за които самооценката на болката не е осъществима, страничната (косвена) оценка е единственото решение. Това е единственият метод, който може да бъде предвиден при животните

  • Болката включва ноцицепция, емоция и осъзнаване 

Има международно признати дефиниции на болка при хората, които са били съотнесени при животните. 

+ приписвани на него, като състояние на осъзнаване, първична съзнателност, предизвикваща действие, и рефлексивно съзнание, както и видовете, които имат този капацитет, понастоящем са обект на изследване сред научните общности

Капацитетът за усещане на болка варира в зависимост от вида
 
Като се има предвид разнообразието на животинските видове, всеки опит за транспониране на констатация, получена от един вид, към други видове е от значение само в рамките на филогенетичен анализ. Наистина, много изследователи се съмняват, че всички гръбначни и някои безгръбначни имат същата способност като бозайниците да изпитват емоции, да имат поведение на избягване в отговор на ноцицептивен стимул и форма на сетивно съзнание. Болката, заедно с нейните сетивни и емоционални компоненти и свързаните с тях форми на „съзнание“ присъстват в бозайниците и вероятно птиците, въпреки че това все още е предмет на дебат сред учените. Риби и безгръбначни, като главоноги, все още се изследват, за да се определи дали са способни да почувстват болка.

Инструментите за измерване на болката при селскостопански животни се нуждаят от по-нататъшно развитие

Оценката от хората на болката, преживяна от животните, включително отрицателните емоции, може да се направи само непряко. Извършва се с използване на редица патологични, физиологични, поведенчески и производствени показатели. Има много такива показатели за бозайниците, но по-малко за птиците и още по-малко за рибите. Тези показатели могат да се използват за разработване на мултипараметрични скали, които дават възможност за надеждно диагностициране на болката в голям мащаб, но до момента такива скали са разработени само за кучета, котки и коне.

Болка по време на клането 

Животните могат да бъдат силно травмирани по време на манипулации или взаимодействия между животните, преди да достигнат до кланичната линия. Повечето проучвания за ефективността на методите за зашеметяване преди клане и/или при приколването се съсредоточават върху измервания, показващи състоянието на съзнанието или безсъзнанието, или способността на мозъка да възприема стимули от околната среда. Това се прави чрез електроенцефалограмата и реакцията на мозъка към стимулация. Техниките за клане със зашеметяване водят до безсъзнание, ако са извършени правилно. Въпреки това, е установено за значителен процент при говедата, заклани без зашеметяване, че има забавяне, преди те да загубят съзнание.

Очаквайте продължение

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.