Нито една от тези държави не е от Европейския съюз
Както коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“ вече предупреди, че може да се разиграе като сценарий, българското правителство се е разбрало с 11 държави извън Европейския съюз, членове на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, да поискат промяна на проекторешението на комитета за Пирин, което вероятно ще бъде гласувано на годишното заседание на организацията по-късно днес.
Тъй като в момента България не е член на комитета, в който на ротационен принцип участват около 20 държави, българското правителство трябваше да се разбере с друга държава, която да поиска отваряне на решението. Държавите, поискали промяна на доброто проекторешение за Пирин, са Азербайджан, Буркина Фасо, Куба, Босна и Херцеговина, Зимбабве, Китай, Танзания, Бразилия, Тунис, Кувейт и Ангола. Нито една от тях не е член на Европейския съюз, въпреки че в Комитета за световното наследство в момента са както Испания и Унгария, така и държави с развита демокрация като Норвегия и Австралия.
На годишната среща на комитета през 2016 г. например, когато отново се дискутираше Пирин, българското правителство се беше уговорило с Казахстан, който поиска отслабване на тогавашното проекторешение. България е изпратила за тазгодишното заседание на комитета в Бахрейн, където се провежда заседанието на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, шестчленна делегация, оглавявана от вицепремиера Валери Симеонов, която да лобира за отслабване на проекторешението за Пирин.
Защо българското правителство толкова силно се притеснява от проекторешението на ЮНЕСКО за Пирин?
В проекторешението на ЮНЕСКО се казва българското правителство да не прилага промените от декември 2017 г. в сегашния план за управление на Национален парк Пирин, докато той не се подложи на екологична оценка. Припомняме, че тези промени отвориха за застрояване до 48% от територията на парка.
Също така в проекторешението на ЮНЕСКО се иска да се направи пълна екологична оценка на проекта за нов план за управление на Национален парк Пирин и се приветства решението на Върховния административен съд от от май 2018 г., което също изисква това. Българското правителство трябва да представи екологичната оценка на плана за проверка от страна на ЮНЕСКО, когато тя стане готово. Подготвеният нов план за управление предвижда предвижда строителство върху 12,5 пъти повече площ от националeн парк Пирин спрямо сега, както и сечи на горите върху 60% от територията на парка. Финансиран е с европейски средства.
Какво предвижда отслабеното предложение за проекторешение?
Не се спира изпълнението на промените в сегашния план за управление на Национален парк Пирин от декември 2017 г., заради което има няколкомесечни протести. Промененият план няма да се подлага като цяло на екологична оценка, каквото е по принцип изискването на българското и европейското законодателство. Ще се подлагат само отделните последващи инвестиционни предложения, което е игра на парче от полза само за инвеститора.
Ще се изчакат резултатите от съдебното дело дали има нужда новият проектоплан за управление да се подлага на екологична оценка и ще се процедира спрямо тях, вместо да се изиска да се направи такава оценка, както е според законодателството. Природозащитните организации наскоро спечелиха на първа инстанция този проектоплан да има екологична оценка, но екоминистерството обжалва на по-горна инстанция.
Дава се на българското правителство срок чак до юни 2020 г. да докладва какви мерки е взело, а не още на следващото заседание на Комитета на ЮНЕСКО през 2019 г.
Тази година България е единствената европейска държава с проблемно място, което ще бъде разглеждано на заседанието на Комитета по световното наследство на ЮНЕСКО.
Миналата седмица по информация в медиите и екоминистърът Нено Димов се е срещнал в централата на ЮНЕСКО с представители на други държави, за да се опита да промени проекторешението за Пирин. Той заяви в телевизионно интервю, че Пирин не е важна тема. Същевременно обаче за Бахрейн замина българска делегация, чието присъствие там е вероятно по-скъпо, отколкото средствата, необходими да се направят екологичните оценки на новия план за управление на Национален парк Пирин и на промените в сегашния. И тази делегация лобира срещу тези екологични оценки.
