Земеделието трябва и да интродуцира нови по-сухоустойчиви сортове
Селското стопанство е един от най-уязвимите сектори от климатичните промени, сочи анализ за уязвимостта на секторите на икономиката от климатичните промени, който е публикуван на страницата на екоминистерството. Добивите от слънчоглед през 2011-2020 г. в Централна и Западна България ще са близки или с около 15% над нормата, а в източните райони ще има понижение с около 10%, сочи анализът. Към средата на века добивите в източната част на страната ще паднат с 10-20%, в останалата част от страната добивите могат да се задържат или да надхвърлят текущите стойности с около 15%. Независимо от това, отглеждането на слънчоглед в голяма степен зависи от валежите, особено през лятото, когато се формира вегетативната маса и всяко засушаване е пагубно за формиране на реколтата.
Забелязва се намаление на добивите към края на века в сравнение с 2041-2050 г. Намалението на добиви през следващия век ще се дължи основно на по-късия вегетационен период и намаляването на валежите през лятото, когато е основният период на развитие на културата.
Повишаването на концентрациите на въглероден диоксид през остатъка от века създават предпоставка за повишаване на добивите от основните земеделски култури. Това увеличение в добивите обаче може да бъде възпрепятствано от нарасналия риск от засушаване, както и от намаляването на продължителността на репродуктивния период вследствие на повишение на температурите на въздуха. Отглеждането на селскостопанските култури, тяхната производителност и качество, са пряко зависими от климатичните фактори.
Интензивните земеделски системи в Западна и Централна Европа като цяло имат по-ниска чувствителност към изменението на климата, тъй като дадена промяна в температурата или валежите ще има сравнително по-малко въздействие, а земеделските производители имат ресурси да се адаптират чрез промяна на управлението. Въпреки това, може да има значителна разлика в способността за адаптация на отделни земеделски дейности в зависимост от тяхната специализация или други характеристики на земеделското стопанство. Селското стопанство е сред най-уязвимите сектори на последиците от изменението на климата, тъй като промените в температурата и валежите, по-честите екстремни метеорологични явления, както и нарастването на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата имат предимно негативни ефекти върху производителността.
Екстремните климатични условия на първо място ще променят продължителността на периода на вегетация. Този показател характеризира броя на дните с температури на въздуха над определен температурен праг. Очаква се затоплянето на климата да доведе до по-ранно начало на вегетация през пролетта и за по-дълъг период от време през есента. По-голямата продължителност на вегетационния период ще позволи по-добро разпределение на отделните видовете, особено топлолюбивите, като се осигурят достатъчни светлинни и топлинни ресурси за техния растеж, развитие и формиране на продуктивността.
По-дълъг период на вегетация и повече вредители
Едновременно с това ще се създадат благоприятни условия за развитието на редица селскостопански вредители. В много райони от страната ще се появят агрометеорологични предпоставки за отглеждането на нови видове и сортове, изискващи по-дълъг период за развитие и плододаване. Това се отнася до въвеждането на нови сортове, хибриди и култури. Увеличаването на потенциалния вегетационен период също така ще повлияе на разпространението на редица плевели, болести и неприятели.
Според резултатите от климатичните модели при отделните емисионни сценарии продължителността на вегетационния период при температури над 5˚С ще нарастне през периода 2013-2020 г. средно с 10-20 дни, в средата на века с 30-40, а в края на века с над 40 дни. Това ще увеличи възможностите за използване на агрометеорологичните ресурси, особено ако има възможност за напояване, да се използват селскостопанските полета за отглеждане на нови по-топлолюбиви видове или на втори култури. Нарастването на продължителността на вегетационния период ще създаде условия за увеличение на топлинния потенциал и би довело до разширяване на север и в по-високите припланински места на подходящи условия за отглеждане на нови видове.
През следващата половина на века топлинните ресурси значително ще нараснат и ще разширят възможностите за отглеждане на по-топлолюбиви култури в пределите на страната ни. Едновременно с повишаване на топлинните ресурси през вегетационния период в много страни в Европа, в това число и в България, се предвижда намаляване на броя на мразовитите дни с около 5-10 дни до 2030 г. и от 10 до 15 дни през 2050 г.
Добивите в България през 2011-2020 и 2041-2050 ще се повишат през първия период средно с около 3-3.5 t/ha, а при втория – в по-голямата част от страната с не повече от 2.5-3 t/ha. Забелязва се намаление на добивите в основните зърнено-житни райони. Въпреки очакваните високи температури на въздуха и намаление на валежите, предвиденото увеличение на добивите от пшеница варира между 12 и 25 % поради наторяващия ефект на повишеното ниво на CO2.
Нуждите от напояване на култури при нарасналата вероятност за засушаване през следващите десетилетия на века и нарастващите изисквания за вода от индустриалните и градските потребители ще засили конкуренцията и възможността за осигуряване на вода за напояване в селското стопанство. Засушаването в бъдеще ще се отразява и ще въздейства върху развитието на културите в посока на намаляване на добивите и влошаване на качеството на продукцията поради недостиг на влага в почвата през вегетационния период. Проектираното намаляване на валежите ще предизвика рязко спадане на водните запаси, акумулиране на по-малки обеми вода в напоителните язовири в годишен и многогодишен аспект, което ще ограничи възможностите за използване на прясна вода за напояване на земеделските култури.
Отглеждането на някои култури може да се измести в нетипични за тях региони
По-голяма част от влиянието на климатичните промени върху земеделието се дължи на ограничаването на валежите. Недостигът на вода ще окаже огромно влияние върху селскостопанската продукция в България. Тези въздействия ще бъдат специфични за всеки отделен регион и отглеждането на някои земеделски култури може да се измести от типичните за тях сега региони към по-северни географски ширини или в места с по-висока надморска височина. Във връзка с това земеделието трябва да използва по-ефективно водните ресурси и да интродуцира нови по-сухоустойчиви сортове. От изменението на температурните и водни ресурси през следващите години у нас най-уязвими ще бъдат пролетните земеделски култури, отглеждани върху неполивни площи, поради очаквания валежен дефицит през топлото полугодие.
В резултат на изменението на климата има риск от разпространението и увеличаването на популациите и числеността на редица селскостопански плевели, болести и вредители. Разпространението на вредители и болести, може да доведе до увеличение на количеството на пестициди и ветеринарни лекарства, които да попаднат в храните. Промените във валежите, температурата и относителната влажност на въздуха могат лесно да замърсят храните като фъстъци, пшеница, царевица, ориз и кафе с микротоксиногенни гъбички, които могат да причинят фатални последици.
Възможностите за паша в някои региони ще намалеят
Изследването на влиянието и последиците от изменението на климата върху животновъдството е безспорно сложно и слабо засегнато в научните трудове поради разнообразието на системите за отглеждане на животни, в които влиянието на климатичните промени могат да имат различни резултати. Промяната в температурата и валежите, породени от изменението на климата може да се отрази на животновъдството по отношение на размножаване, метаболизъм, здравословно състояние и хранене. Изменението на климата ще се отрази най-съществено върху фуражни ресурси през годината, което определя храненето и рентабилността на животновъдните стопанства. Това изменение може да се отрази на храненето на животните по косвен начин като влияе върху наличните ресурси за паша. В този смисъл, ботаническото разнообразие, надморската височина и др. трябва да бъдат взети под внимание при оценката на въздействието на изменението на климата. Промяната в разпределението на валежите в районите за паша ще доведе до намаляването на количество трева и следователно ще намалее възможността за изхранване на добитъка, отбелязва 3e-news.net.
Спадът в наличието на паша в определени периоди на годината, в резултат на изменението на климата, би могло да доведе до прекомерна паша и риск от ерозия в тези области. Повишаването на температурите на въздуха в някои случаи може да причини стрес при животните и дори причини смърт от прегряване, ако те не могат да поддържат телесната си температура. Топлинният стрес има няколко отрицателни последици върху производството на животинска продукция, в това число намаляване на възпроизводството при млечни крави и намалява фертилитета при прасета.
Важни фактори за промените в селскостопанското производство са разширяване и изместване на агроклиматичните райони, повишаване на производителността на културите, като се извършват корекции в календара на културите, регулиране на азотните торове и количеството вода за напояване с цел оптимизиране на производителността с оглед на отделните сценарии.
Разширяване на площите на най-важните земеделски култури на нови територии, характеризиращи се с подобрени топлинни и влажни условия. Използване на нови сортове и хибриди с по-висока устойчивост на засушаване, особено в края на
вегетативния и в началото на репродуктивния период. Въвеждане на напоителни технологии с намалена консумация на вода и възстановяване и реконструкция на вече изградения хидромелиоративен фонд. Подобряване на технологиите за растителна защита и приоритетно развитие на биологични методи срещу болестите и вредителите.
По-топлите зими ще намалят добивите от костилковите овощни видове
По-топлите зими могат да намалят добивите от костилковите овощни видове, които за своето нормално развитие се нуждаят от определено количество „единици студ”. Намаляването на студените дни може да попречи на яровизацията при зимните житни растения. Затоплянето на климата като цяло има отрицателно въздействие върху земеделието у нас, като отглеждането на някои земеделски култури при неполивни условия е застрашено. От друга страна, повишаването на температурите ще позволи отглеждането на ранните земеделски продукти на открито или в оранжерии, като разходите за енергия в тях ще намалеят. Общото заключение е, че ще има изместване на датите на достигане на зрялост за различните култури, съкращаване на вегетационния период и промени в добивите.
Животновъдството ще бъдат неблагоприятно засегнато от по-голям топлинен стрес и изменение на фуражните и пасищни ресурси. Повишаването на температурата може да скъси репродуктивния цикъл на много вредители, което ще повиши риска за селскостопанските растения.
