Все пак, повече от половината гласували в седмичната анкета на AGRO.BG са скептични по въпроса
Древногръцкият философ Плутарх е казал, че „виното е най-полезното сред питиетата и най-вкусното сред лекарствата“. Хилядолетия по-късно, през 1819 г. ирландският физик Самюъл Блек открива, че французите страдат по-малко от сърдечно-съдови заболявания, въпреки че консумират храни с доста мазнини. През 1991 г. „френският парадокс” става популярен благодарение на списание „60 minutes” и консумацията на вино в САЩ се увеличава с 44%. На виното започват да гледат вече като на лекарство. Всъщност, многото изследвания показват, че това може би е най-старият познат на човечеството цяр. Историята му е по-стара от историята дори на човечеството. То съществува оттогава, откогато съществува и гроздето и е ставало от само себе си много преди човекът да открие приятното му въздействие и да култивира лозата. От археологически разкопки в Грузия и Иран може да се предположи, че производството на вино съществува поне от 5-6 хил. г. пр. Хр. Открити са и достатъчно доказателства, че вино се е правело през 3 хил. пр. Хр. в Шумер и Египет. Гърция пък е родината на първото в Европа вино, появило се още преди 6500 години.
У нас виното също е познато от незапомнени времена. Още траките са владеели изкуството на правенето на скъпоценната напитка, а днес България без съмнение е най-преуспяващият производител на вина в Източна Европа. Това е резултат от отличното качество на продукта, съчетан с традициите в лозарството и винификацията. Затова нашите вина са познати и се търсят не само на стария континент. Хубаво е също и че българите вече консумират повече вино, което измества алкохолните концентрати. Влезете ли в някой супермаркет – ще намерите различни видове и марки, за всеки според предпочитанията му и, разбира се, според… възможностите на портфейла. Има и по 2 лв., има и по 22, че и нагоре. А онези, бутиковите, които можете да си купите от някоя изба, тях няма да обсъждаме – цените им могат да достигнат и до 500-600 лв., та дори и над 1000 лв., а и кой би си купил подобен екземпляр, за да седне да го изпие с приятели?
Та да се върнем на евтините вина. Преди три години Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ започна разследване на схеми, по които големите винпроми купуват грозде от държави извън ЕС на двойно по-ниски цени и не само това, но си позволяват да правят вино и от стафиди, внесени от арабски страни. Експерти пък твърдят, че голяма част от виното у нас се произвежда с оцветители и ароматизатори. А хора от бранша пресметнаха, че цената на бутилка вино с платен ДДС не може да бъде по-ниска от 5 лв. Пак според тях, наливно за по-малко от 2,50 лв. било самоубийство.
И все пак, възможно ли е за 2 лв. човек да си купи истинско вино? „За онези, които създадоха огромните масиви с лозови насаждения – при разхвърляне на разходите им се получава себестойност на килограм грозде между 20 и 30 ст. – коментира Красимир Коев, изпълнителен директор на Агенцията за лозата и виното. – От 1,5 кг грозде правиш 1 литър вино, т.е. суровината за този 1 л излиза 40-50 ст. С обработките, труда, консумативите и т.н. ще го докараш до 1 лв. производствена цена – е, тогава защо да няма вино по 2 лв.?“
Мнозинството от гласувалите в седмичната анкета на AGRO.BG обаче май не са на това мнение – 54 на сто са избрали отговора „В никакъв случай, това е менте – само гроздето е около лев килограма!“ Да, но тук се взима предвид на каква цена се продава суровината, а не колко е себестойността за самия лозар. Точно това пък са съобразили други 38 на сто – „Да, защото на големите производители суровината им излиза евтино“. А за някои пък „няма значение, щом е 2 лв. – какво му плащаш!“ – на това мнение са 8 на сто от гласувалите. Всъщност, донякъде са прави, стига за тези 2 лв. да не си купиш нещо наистина опасно за здравето.
Коментар на Светослав Динков
