В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете
Българската православна църква почита днес паметта на Свети Атанасий Велики. В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Затова и празникът е известен и като Среди зима.
Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти и като празник на побратимяването.
Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания (и не е случайно, защото това е времето на разпространение на вирусни инфекции и грип). За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка.
На Атанасовден се заколва пиле или черна кокошка, които се приготвят с ориз и се раздават на съседи и близки против болести. Перата от птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. Спазват се строго забраните да не се вари боб, леща, царевица, за да не боледуват децата от шарка. Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне лесноо.
В някои райони на България се палят огньове и хората ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие. А в други региони вярват, че в деня на своя празник "свети Атанас забожда главата си в земята", като по този начин я затопля.
В превод от гръцки Атанатос означава безсмъртен. Днес празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Живко, Траян, Траяна.
