По традиция козунакът трябва да се замеси рано в събота сутрин
Козунакът представлява сладък обреден хляб, който символизира тялото на Иисус Христос. Традиционно се приготвя и консумира на Великден.
У нас козунакът се е наложил сравнително късно, в периода 1915–1920 г. Дотогава за празника са се месили други хлябове, наричани колак, пармак, кравай.
Твърди се, че историята на козунака започва в началото на 17 век във Франция, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич, а в Италия - панетоне.
Към днешна дата може да се каже, че козунакът вече не е само религиозен символ, а се е превърнал в хранителен продукт, вид тестен сладкиш, който може да се намери по магазините през цялата година. От козуначеното тесто се приготвят и други видове сладкиши като рула и кифли. Често към тестото се добавят различни видове ядки, стафиди, настъргана лимонова кора, дори локум, мармалад и др.
В българската традиция се приема, че да се замеси козунак е свещено действие и ритуал.
По традиция козунакът трябва да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му не може да започне по-рано от неделя след Възкресение, тъй като преди това са пости.