Малки фирми пред фалит
В импровизирания офис в дъното на помещението собственикът на пекарна Вълчо Иванов се чуди как да закърпи сметките - от къде да извади и къде да прибави, за да не излезе и този месец на нула трудът на семейството му.
"Сто и тридесет лева всеки месец плащам наем на общината за помещението. Всеки път купувам брашното по-скъпо, последния пак - с 4 стотинки повече на килограм, а чувам, че пак ще му вдигат цената. Големите хлебопроизводители удрят малките фирми като нашата с дъмпингови цени. Вече му изгубих калкулацията. Продавам хляба си за петдесет и пет стотинки, а стойността му, за да печеля, трябва да е не по-малка от седемдесет стотинки. Не мога да твърдя, че фирмата ми е в средния бизнес, дори не сме и в дребния. Живеем ден за ден", кахъри се не по-малко от хората на опашката и фурнаджията.
"Започнахме преди 7 години семейния си бизнес. В началото бяхме доволни. Вадехме най-малко по 1000 хляба на ден. Сега произвеждаме по 400-500 броя. Оцеляваме на ръба. За да запълним производството, започнахме отскоро да правим и кифли. Както върви, май скоро ще се откажем от този бизнес", обяснява с носталгия по отминалите години Величка Иванова. Жената казва, че във фурната хората отдавна не идват, за да си купят бял пресен хляб, а само заради намаления. За продажбата на току-що произведения хляб се разчита на магазините, които синът им всяка сутрин снабдява. "И оттам поръчките намаляха. Взимат по 10-20 хляба от обект", въздъхва тя./standartnews.com