четвъртък, 17 Април 2014, 09:44
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
02 Дек 2004 17:44 | Актуално

Щитоносните въшки – опасни неприятели по овощните дървета

Те се размножават много бързо, развиват гъсти колонии по кората на дърветата, смучат соковете им и силно ги изтоща­ват. Тези въшки са особено опасни за младите насаждения.

Оцени статията
Брой гласове: 1 Рейтинг: 5
|
 

Щитоносните въшки развиват 1-2 или повече поколения годишно и се срещат по растенията през цялата година. Те се размножават много бързо, развиват гъсти колонии по кората на дърветата, смучат соковете им и силно ги изтоща­ват. Тези въшки са особено опасни за младите насаждения. При хране­нето си някои видове щитоносни въшки отделят "медена роса" и по нея се заселват различни чернил­ни гъбички /сапрофити/, чийто цвят най-често е от тъмнокафяв до чер­но кафяв и придават саждив цвят на нападнатите части - листа, клонки и плодове. Едни от видовете прези­муват като яйце, други като млади ларви, а трети като възрастни жен­ски индивиди. Щитоносните въшки се разпространяват чрез младите ларви, които се разпълзяват или от­насят от вятъра, както и чрез пре­насяне на заразен посадъчен мате­риал от едно място на друго.

Най-голямо отрицателно сто­панско значение имат видовете ­калифорнийска щитоносна въш­ка, виолетова стридоподобна щи­тоносна въшка, жълта стридоподобна щитоносна въшка, лъже калифорнийска стридоподобна щитоносна въшка, червена стридоподобна щитоносна въшка, ябъл­кова запетаевидна щитоносна въшка, сливова щитоносна въш­ка, черничева щитоносна въшка, лозова щитовка.

Виолетова стридоподобна щитоносна въшка (Parlatoria oleae) е разпространена главно в южните и югоизточни райони на страната. Тя напада ябълката, но се среща и по крушата, прасковата, мушмулата, сливата, черешата и някои горски видове и съвсем рядко по трън ката, бадема и джанката. При масово намножаване тя предизвиква сил­но изтощаване на нападнатите дър­вета и ако не се вземат мерки за борба, въшката може да причини изсъхването им.

Възрастните женски имат слабо овално тяло, наподобяващо петоъ­гълник, с виолетов цвят, с кръгло слабо издуто светлобелезникаво щитче. Ларвите са виолетови на цвят.

Виолетовата щитоносна въшка зимува,като оплодена възрастна женска по кората на хранителните растения. Тя има две поколения го­дишно. Въшката е сравнително ус­тойчива на ниските температури през зимата. Напролет със затоп­ляне на времето тя започва отново да се храни, обемът на тялото й се увеличава и се изпълва с яйца. Снасянето на зимуващите въшки започва в края на април, а ларвите от първо поколение се излюпват през първата половина на май. Из­люпените ларви мигрират по кора­та на клоните, леторастите, листата и плодовете и започват да смучат сок. Ларвите от второ поколение се излюпват около средата на юли, а възрастните женски и мъжки инди­види се появяват около средата на август.

Възрастните и ларвите смучат сок главно от дървесинната част на растенията, но нападат още листа­та и плодовете. При старите дърве­та те смучат от клоните и леторас­тите и рядко от стъблата, а при мла­дите дървета, които имат гладка ко­ра, се заселват по клоните и стъб­лото. При масово нападение вслед­ствие изсмукването на хранителни­те сокове и от отделяните от въш­ките токсини, тъканите на отделни клони изсъхват напълно. Въшките се заселват по плодовете на круша­та и ябълката, около дръжката и цветното дъно. Мястото на повре­дата се оцветява в червено. По лис­тата въшките се концентрират по дръжките и по дължината на глав­ния и страничните нерви. Тъканта в мястото на повредата се обезцве­тява.

При масово намножаване напад­натите части са отрупани с множес­тво щитчета като непрекъсната ко­ра, подобно на щитчетата на кали­форнийската щитоносна въшка. При повдигане на щитчетата се отк­риват виолетовосините тела на ларвите и възрастните въшки.

Двете поколения на въшката обикновено се застъпват.

Червената стридоподобна щитоносна въшка (Epidiaspis leperii) има широ­ко разпространение у нас. Тя напа­да почти всички овощни видове, но проявява предпочитание към крушата и сливата.

Възрастните женски имат месно­червен цвят на тялото и закръглено овална форма, щитчето им е кръгло, слабо издуто в средата, със сивобелезникав до бледожълтени­кав цвят, а щитчето на мъжките ин­дивиди е продълговато и белезни­каво оцветено.

Червената щитоносна въшка има едно поколение годишно и зимува като възрастна женска. Образуването на яйцата започва около средата на май, а излюпването на ларвите е в началото на юли. Ларвите се разпълзяват и заселват по по-дебе­лите клони, по-рядко по тънките и младите клони. При по-голямо напа­дение в мястото на прикрепване на въшките клоните изтъняват, докато ненападнатите клони са нормално развити. Деформирането на клони­те се изразява в образуването на вдлъбнатини и изпъкнали места. На­паднатите части са подобни на ра­ковини. Годишните кръгове в напад­натите места са стеснени, а в нена­паднатите - са по-разширени. От на­несената повреда годишният при­раст силно намалява. Въшките се срещат и по плодовете, като в от­делни случаи също се образуват червени петна. Тази въшка е по-чувствителна към неблагоприятните метеорологични условия. През зи­мата около 40 процента от въшките загиват, когато температурата се понижи до минус 12 и минус 14 гра­дуса С за едно денонощие. Пролив­ните дъждове и засушаването през лятото причиняват загиване на мла­дите ларви.

Лъжекалифорнийската стридоподобна щитоносна въшка (Quadraspidiotus ostraeformis) е разпространена навсякъ­де в страната и се среща повсеместно из парковете, градските градини, овощните градини. Тя предпочи­та сухите и проветриви места. Напа­да ябълката, крушата, сливата, че­решата, вишнята, кайсията, зарза­лата, дюлята, прасковата и други, а също глога, ясена, люляка, върбата, брезата, тополата, липата и др.

Възрастната женска има крушо­видно тяло, жълто на цвят със зеле­никав оттенък, а щитчето е плоско, леко издуто в средата, сивочерно на цвят с по-светла периферия. Мъжките индивиди са оранжево­жълти и имат елипсовидно щитче.

Лъжекалифорнийската щитонос­на въшка има едно поколение го­дишно и зимува като ларва по кора­та на дърветата. Възрастните инди­види се появяват през май и яйце­носният им период продължава 1 - 2 месеца.

Въшките се заселват по клоните с гладка кора и по долната страна на хоризонталните клони. При масово намножаване въшките плътно пок­риват клоните. На мястото на сму­чене на сок кората загива и се об­разуват вдлъбнатини, които прили­чат на повреди от градушка. Силно нападнатите клони изостават в раз­витието си и се изкривяват.

Постепенно загиват отделни кло­ни и дори цели дървета. Въшките преминават и по плодовете на ябъл­ката и крушата и на мястото на пов­редата се образуват червеникави петна.

Ябълковата запетаевидна щитоносна въшка (Lepidosaphes malicola) е повсемес­тно разпространена у нас. Тя напа­да главно ябълката, но се среща и по крушата, сливата, прасковата, ореха, кайсията, по редица горски дървесни видове и храсти -ясен, бреза, глог, върба, дъб, топола и други. Въшката е многояден вид. Възрастната женска има крушовид­но тяло с бледожълт цвят, щитчето е кафяво или тъмнокафяво, продълго­вато, стеснено в предния край, по­добно на мидена черупка. Неприя­телят има 2 поколения годишно и зимува като яйце под щитчето на женското насекомо. Напролет лар­вите се излюпват, когато цъфтежът на ябълките е приключил. Излюпе­ните ларви се разпълзяват и се ус­тановяват на постоянно място по стъблата и клоните, където бързо нарастват и образуват щитчета, ко­ито след 10 - 12 дни придобиват запетаевидна форма.

Възрастните и ларвите смучат сок от кората на дървета, вследствие на което нарастването изостава, дър­ветата закържавяват силно, много клони изсъхват и често загиват це­лите дървета. Второто поколение на въшката преминава и по плодовете на ябълката, като се заселва в ямичката на дръжката, на цветното дънце и по повърхността им.

Черничевата щитоносна въшка (Pseudaulacspis pentagona) се развива върху голям брой овощни и декоративни видове, но има особено предпочитание към черницата, прасковата, сливата, кайсията, бадема, ябълката, круша­та, касиса, френското грозде, зоку­ма. У нас неприятелят е разпрост­ранен главно в югозападната частна страната. Въшката развива 3 по­коления годишно и зимува като оп­лодена женска.

Възрастната женска има широко овална до кръгла форма на тялото и жълт до тъмно оранжев цвят. Щит­чето е жълтобяло, сиво или белез­никаво в зависимост от хранител­ното растение и кръгло по форма. Щитчето при мъжките индивиди е тясно, продълговато и белезникаво на цвят.

Въшките се заселват по ствола и по дебелите клони, по-рядко по тън­ките клонки. По листата и плодове­те се срещат рядко - само при сил­но нападение. При голямо намно­жаване щитчетата на въшката пок­риват изцяло ствола и скелетните клони и дърветата побеляват. Обик­новено ларвите се разполагат под щитчетата на старите женски и там са добре предпазени от напласте­ните щитчета. Нападнатите части се деформират, растежът е слаб, от токсичната слюнка на въшките нас­тъпва разрушаване на тъканите и много често дърветата загиват.

Борбата срещу щитоносните въшки се провежда на 2 етапа ­зимно пръскане - в периода на по­кой до набъбване-на пъпките на овощните дървета с Акарзин - 3 процента /300 мл за 10 л вода/ или Масло РЗ - 3 процента / 300 мл за 10 л вода/, като от съществено зна­чение за ефикасността на пръска­нето е качественото третиране с разтвора, който трябва да овлажни добре всички части на дърветата и лятна борба, насочена срещу мла­дите ларви с един от инсектициди­те; Золон 35 ЕК – 0,2 процента, Релдан 50 ЕК - 0,15 процента, Сумитион 100 ЕК -0,075 процента, Дурсбан 4 Е- 0,15 процента, Ерифан 48 ЕК- 0,15 процента, Антио 33 ЕК - 0,15 процента, Актелик 50 ЕК - 0,15 процента.

Срещу ябълковата щитоносна въшка най-сигурна е борбата в пе­риода на масовото излюпване на ларвите, когато те се разпълзяват по клоните за установяване на пос­тоянно място. При тази въшка зим­ната борба не е ефикасна, защото дебелото й щитче не позволява пре­паратите да проникнат през 'него ида засегнат зимуващите яйца. Пръс­кането срещу ларвите обикновено съвпада с края на цъфтежа на ябъл­ките.

Агротехническите мерки също не са за пренебрегване - старата и напукана кора на дърветата тряб­ва да се отстранява от стъблото и по-дебелите клони, лишеите и мъхо­вете също трябва да се остъргват, като отпадъците се събират и изга­рят, сухите клони и леторасти се из­рязват и унищожават, короната на дърветата трябва да се прорежда редовно.

 

 
 
 

ДОБАВИ КОМЕНТАР


Последни интервюта

всички

Последни новини

всички
agro
agro
eXTReMe Tracker