1. Начало
  2. Новини
  3. Биологично земеделие
  4. Чрез въвеждането на органичното земеделие ще опазим почвите и околната среда

Чрез въвеждането на органичното земеделие ще опазим почвите и околната среда

Органичното производство има най-голям шанс в смесените ферми

 

Органичното земеделие е система за производство, която не допуска директното и рутинно използване на лесноразтворими синтетични торове и биоциди (например: хербициди, инсектициди, фунгициди, растежни регулатори и прибавки във фуражите на животните).

Фермерите, занимаващи се с органично земеделие, разчитат на културите, растителните остатъци, животинския тор, зеленото торене, фермерските органични отпадъци за поддържане на естественото плодородие.

В страните от ЕС – Германия и Швеция, специалистите считат, че органичното земеделие намалява разхода на енергия и успешно се решават проблемите на селското стопанство, свързани с енергийната криза.

Системата за регулиране на хранителния режим при органичното земеделие в Германия е основана на внасянето на органични торове, сурови фосфати, калиево-магнезиеви и варови торове. Лесноразтворими минерални торове не се използват. Голямо е значението на сеитбообръщенията (с участията на бобови култури), с които се регулира хранителният режим и се осигурява защитата на растенията. Обработката на почвата е намалена и се извършва без обръщане на повърхностния пласт.

В САЩ група експерти (почвоведи, социолози, биолози и др.) са изследвали над 60 ферми в 20 щата, в които не се използват минерални торове и химични препарати за защита на растенията. В тези стопанства фермерите са организирали сеитбообръщения с тревни култури, като се прилага органично и зелено торене. Тревите заемат до 40% от площта на сеитбообръщенията. По този начин ерозията на почвата намалява до 5–6 пъти в сравнение с традиционната система на земеделие.

При сеитбообръщения с бобови култури чрез внасяне на органични торове и на други растителни остатъци в почвата се поддържа хранителният режим, който осигурява получаването на високи добиви. Поради това, че не се извършва минерално торене, разходите на енергия при отглеждането на пшеница и ечемик са от 10% до 40% по-ниски в сравнение с традиционната система на земеделие. Според фермерите, които прилагат тази система на земеделие, почвите в техните стопанства са с по-пореста структура и доходите са се увеличили значително.

Органичното производство има най-голям шанс в смесените ферми

Органичната система на земеделие е най-подходяща за ферми с растениевъдно-животновъдно направление, за да се използват органичните торове като краен продукт. Сега в тези стопанства могат да се внедрят нови машини, високодобивни сортове, семена с по-високо качество и съвременни методи на преработване на органичните торове. По-високо е и равнището на почвозащитните мероприятия.

Зърнените храни, плодовете и зеленчуците не съдържат остатъчни количества препарати. В развитите държави те са и близо два пъти по-скъпи на пазара, отколкото тези, третирани с химикали. В САЩ има създаден институт по органично земеделие, който се занимава с проблемите, свързани с прилагането на подходящи сеитбообръщения, с цел да се постигне запазване на околната среда при извеждането на борбата срещу болестите, неприятелите и плевелите.

По-ниски производствени разходи

Специалистите зад океана доказват, че при подобна агротехника фермерите изразходват от 5 до 10 пъти по-малко средства на единица площ, отколкото тези, които използват минерални торове и пестицидни препарати, а получената продукция е по-евтина.

Експерти по органично земеделие от Вашингтонския унверситет са наблюдавали голям брой ферми с размер на площите 300–500 дка, в които се прилага органичната система на земеделие. Фермите се намират в Небраска, Мисури, Минесота, Айова и др. Те използват качествена техника и въвеждат оптимален сеитбооборот. Получените добиви от културите са малко по-ниски, но са по-устойчиви по години, а за единица продукция е изразходвано с близо 50% по-малко енергия в сравнение с традиционното отглеждане на културите.

Правилното сеитбообръщение намалява себестойността, а с годините продуктивността се стабилизира

В Германия, където органичната система на земеделие се прилага от началото на 70-те години в района на гр. Догейфелдерхоф, се използва петполно сеитбообръщение: пролетни–тревни–зимни–окопни–зимни. Пролетните култури са овес и житно-бобови смески, зимните са ръж и пшеница, окопните – картофи, салатно цвекло, моркови, кръмно цвекло и зеленчуци, тревните – детелина в смес с житни треви. Отглеждат се и много култури за зелено торене и втори култури след прибиране на зимните. На площите с окопни култури се внасят 3 тона на декар, а с пролетни – един тон на декар добре угнил оборски тор. Ливадите се подхранват с компост, като се добавят и биологични препарати.

В началото – през първите години от въвеждането на  органичното земеделие, се наблюдава намаляване на добивите. Но през следващите години фермерите се убеждават, че добивите се стабилизират. От пшеницата се получават над 400 кг/дка, от картофите – над 2500 до 3000 кг/дка, и 8000–10 000 кг/дка кръмно цвекло.

По-ниските добиви се компенсират от по-високата цена на пазара

В Швейцария, Франция и Германия, цените на продуктите, получени от органичното земеделие, са по-високи. В Англия доплащането за пшеницата е 10%, за овеса – 25%, за фасула и граха – 10%. В САЩ сравнително по-ниският добив често се компенсира от по-високите цени на пазара и по-малкото количество изразходвана енергия.

Органичното земеделие има бъдеще, тъй като е природосъобразно. Сериозна пречка за внедряването му обаче е липсата на достатъчно количество органични торове. Това ще наложи да се търсят нови източници – органична маса, идваща от големите градове, както и други органични отпадъци.

Абсолютно органично отглеждане на растенията не винаги и не навсякъде може да се прилага. Понякога е нужно да се използват минерални торове при старта на отглеждането на дадена култура, например при покълнване на оронени семена или при устойчивост на плевелите.

За развитието на органичното земеделие в България освен всичко друго е необходимо да се изградят и съответните структури – фермерска асоциация, работеща на база национални стандарти за биологична продукция, да се утвърди практиката за поставяне на етикет на органичната продукция, както и да има работеща независима контролна институция, която да следи дали отделни производители не злоупотребяват с марката „био”. Това ще отговори на нуждите на фермерите, на изискванията на българския потребител за качествени и екологично чисти селскостопански продукти и ще осигури по-лесен достъп на нашите стоки до пазарите на страните от Европейския съюз./agrokompas

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.