1. Начало
  2. Новини
  3. Институции
  4. Светлана Боянова и Светозар Кавърджиев обсъдиха проблемите на сдружаването на производители

Светлана Боянова и Светозар Кавърджиев обсъдиха проблемите на сдружаването на производители

Снимка:

През 2010 г. общият брой на организации на производители, които са били признати в 23 държави-членки е 1599

“Българинът е недоверчив към общата работа. Но е факт, че общото печели“. Toва заяви Светозар Кавърджиев - член на група производители Happy Fruits, който гостува в предаването на Агро ТВ „Брюксел в превод“. Гост в предаването беше и Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, която изказа своята позиция по въпроса за проблемите на сдружаването на производители у нас.  

Светозар Кавърджиев обясни, че организацията, в която членува дава възможност за обмяна на опит и познания.

„Дава възможност за по-добра организация на пазара, за окрупняване на продукта като обособена партида, с което се реализира по-добра пазарна цена, по-лесно се достига пазара. Успяваме да влезем в големите вериги магазини, което е успех. Реализираме продукцията на добра пазарна цена, не мога да кажа дали е по-висока. В България има 12 такива сдружения“, допълни той.

Светлана Боянова сподели впечатленията си от посещението си в Брюксел.

„Миналата седмица бях в Брюксел и там освен на изслушването на комисаря по земеделие Фил Хоган, присъствах на представянето на един доклад, който беше посветен именно на общата организация на пазарите на плодове и зеленчуци и реформата от 2007 до днес. Стана ясно, че този доклад ще послужи, за да се изработят нови законодателни промени в сектора. Защото в ЕС виждат проблем в някои страни членки – считайте и в нашата страна – със сдружаванията. Особено в сектора плодове-зеленчуци, за него говорим сега. В доклада се казва, че през 2010 г. общият брой на организации на производители, които са били признати в 23 държави-членки е 1599. В една отделна графа е посочено разпределението между организации и групи производители във всяка държава – виждате, че най-много са в Холандия, в Белгия, Чехия, Швеция, Германия, Дания, Испания, Италия, Франция. Реално България е почти накрая заедно със Словения, Люксембург, Литва и Естония.  И не можем да кажем, че причината е, че сме нова страна-членка. Защото такива групи има в Полша, в Чехия. Очевидно това може да се случи и в страни, които са нови членки. През 2018 г. ще има законодателни предложения за нови мерки стимулиращи сдружаването. И аз искам да кажа какво са откроили европейците като проблем – не сме само ние, установено е и в другите държави. Едната причина е липсата на взаимно доверие, може би защото в миналото сме били в тази форма на ТКЗС-та и КООП-еративи, всъщност: „систематични подозрения и тенденция за възползването от усилията на други хора, без да се плаща за това“, така са го формулирали. И втората причина е сивата икономика – това е друга ключова причина производителите да не искат да участват в организации с други производители, или по-специално: „неплащането на данъци и главно ДДС, което води до по-големи печалби за земеделски стопани, нечленуващи в организации, отколкото тази на земеделски стопани-членове на организации. Освен това много производители продават своята продукция изключително на местните и регионални пазари, включително чрез директни продажби и поради това те не са толкова заинтересовани от ползата, която една организация на производители може да им донесе.“

На въпрос на водещия дали причината за нежеланието на производителите да се сдружават е това, че искат да останат в сивата икономика, Светозар Кавърджиев обясни, че проблемът е друг.

„Ние сме принудени на този етап да предлагаме 100 % от продукцията си на веригите, защото не можем да намерим контрагент, който да иска да му издадем фактура. Това ви го казвам от опит. Няма търговец, който иска да му издадем фактура, а ние не можем да продадем без фактура. Ние просто работим по начина, по който трябва да се работи и нито един килограм продукция не излиза от фермите без да се фактурира. Земеделието е един обикновен бизнес. Всеки, който прави бизнес води счетоводство.

Искам да кажа още, че процедурите по сдружаване не са толкова тежки. Ние сме ползвали консултантски услуги, като се сдружавахме – не е сложно. Просто се подготвя един проект и трябва да имаш визия, бизнес-план, който да определиш и да спазваш. Когато говорим за сдружаване – аз съм работил с холандски представители на подобни организации, те просто копират нашето кооперативно движение от едно време. Те не са измислили нищо ново. Ние не трябва да се страхуваме да се кооперираме. Сам човек е за никъде. Има пазар за всяка продукция, но пазарът иска обем и еднотипна продукция в партидата. И качеството, и опаковката трябва да са еднотипни".

Според Светлана Боянова е имал много слабо популяризиране на възможността за сдружаване у нас. Липсвали са примери.

„Държавата трябва да направи всичко възможно тази информация да стигне до производителя. Консултант също не е лоша дума – но колко производители са склонни да ползват консултантски услуги. Аз съм оптимист, виждам какво се говори извън България и какво става тук. Ние като институт сме твърдо решени тази тема да я промотираме. Ние информираме относно това и разгласяваме тази нова политика. Трябва да има по-комплексен подход към всеки един стопанин, за да сработи една информационна кампания.

Иска ми се да изясним малко условията за подпомагане на групи производители. В мярка 9 условието е да са минимум  четирима производители в сдружението. Във връзка с инвестициите, които могат да правят тези обединения – ще им се дават не повече от 100 000 евро първата година, намаляващи. (Втората – 90 000 и т.н.) Защото идеята е максимумът да е 10% от годишната продажба, но не повече от 100 000 евро годишно.

Тази сума е, за да може да функционира самата организация, там да има човек, който да движи сделките, да движи счетоводството. А плановете за инвестиции на организацията са по друга мярка – дали ще бъде по бившата 121, която е вече подмярка 4.1 или по 4.2 (бившата 123 мярка) – това трябва в отделен проект да се опише и там са заложени по-високи нива на подпомагане по 4.1, ако бенефициентът е група или организация. Но там условието е да е от 6 до 10 производители, а над 10 подпомагането е още по-голямо. Всеки трябва да си прецени дали иска да получава повече субсидия. 

Аз говоря за проекта на новата програма по мярка 9. Към момента, както е заложено и беше представено на тематичната работна група, за да бъдат допустими за подпомагане групите и организациите, първо трябва да са учредени с цел съвместно предлагане, после да са регистрирани по търговския закон или закона за кооперациите, трето – да имат минимум четирима членове, четвърто - годишната реализирана продукция на организацията да е не по-малко от 50 000 лева, могат да бъдат еднолични тръговци или физически лица, но всеки да има не повече от 40 процента в правото на глас. И това е много важно, защото е във връзка с изискването на регламента за организация на производителите. И има приоритети – в процеса на оценка проектите на групи и организации на производители ще имат преимущество, когато са животновъди или плодове и зеленчуци, когато 50 % от групата или сдружението е съставено от млади фермери, също ако 50 % са подпомогнати по тематичната подпрограма за малките стопанства. Размерът на помощта е не повече от 100 000 евро за първата година, 90 за втората, 80 и т.н. до 60 000 за петата година. Това е субсидия за разходите за съществуването на признатата организация за годината. Трябва да се знае, че в началото на кандидатстването се представя бизнес план и само ако той коректно се изпълнява, само тогава ще се получи доплащане“ допълни председателят на Института за агростратегии и иновации.

 

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.