Научна конференция, посветена на градското земеделие се проведе в УНСС
На 15 април в УНСС се проведе научна конференция, посветена на градското земеделие. Моделите и начините за осъществяване на градско земеделие в Европа е проблем, който събира изследователските усилия на учени от 25 европейски страни и Нова Зеландия в проект COST - Action Urban Agriculture Europe. Организирането на конференцията е в резултат от успешно сътрудничество на катедра "Икономическа социология", катедра "Икономика на природните ресурси" и Институт за изследване на обществата и знанието при БАН.
Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, представи доклад на тема „Градското земеделие – реалност или предизвикателство.“ Тезите, застъпени в нейната презентация, предизвикаха голям интерес и станаха повод за много задълбочен и разпален дебат.
„За мен днес е важно да чуем опита на други държави и да помислим върху въпросите имаме ли нужда от градско земеделие, имаме ли нужда от политика по отношение на градското земеделие, и ако да, имаме ли необходимото финансиране за провеждане на такава политика,“ каза Боянова.
Тя сравни ситуацията в България с проучвания, правени в други страни, запознавайки аудиторията с проекта „Супер Храна“, който разглежда тенденциите в развитието на градското земеделие в Европа, Азия, Южна Америка и Северна Америка. Светлана Боянова разгледа българските примери заорганизирането, създаването и поддържането на комунални градини в градски условия; адресира хората, към които идеята на градското земеделие е насочена и желаещите да участват в нея; и обясни пряката промяна, която самоинициативните, комунални сдружения, създадени около една градинка, успяват да постигнат в едно общество.
„Без да противопоставям градското земеделие на земеделието в селските райони, за мен все пак е важно да се работи по-концентрирано по съживяването на селските райони и развитието на модерно и конкурентно земеделие в селските райони от една страна и осигуряването на качествени български храни до българските потребители в градовете от друга страна. Градското земеделие аз по-скоро виждам все още като предизвикателство и по-скоро като дейност със социални, обществени, образователни и екологични функции, отколкото като източник на селскостопанска продукция. Производството на храни следва да остане приоритет на нашите села и периферията на градовете.“
Светлана Боянова разгледа подробно приложението и разясни значението на двете програми на ЕС „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, предназначени за децата.
Основен акцент в нейния доклад беше задълбочен анализ на историята на земеделието в България, в който тя разказа за развитието на земеделието през годините от Освобождението и обясни обезлюдяването на селата като сериозен проблем.
Боянова разгледа и положителния ефект от прилагането на Общата селскостопанска политика в България 2007-2013, като спомена увеличаването на използваните земеделски площи, повишения интерес към сделките със земя, окрупняването на стопанствата, повишаването на доходите на производителите и подобряването на конкурентоспособността на българското селско стопанство. Тя разгледа и проблемите в сектора: поляризираната структура на земеделските стопанства, неравностойното положение по отношение на подкрепата за производството и превръщането на страната в износител на суровини и вносител на преработени аграрни продукти с по-висока добавена стойност.
Директните плащания са инструмент, който има потенциал и ще подпомогне сектора. Мерките за малки земеделски стопанства, за млади земеделски стопани, „къси вериги за доставка“, фермерски пазари, създаване на организации на производители, биологично производство, изграждане на напоителни системи и др. имат потенциал да подпомогнат не само оцеляването на сектора, но биха довели и до стабилизирането му. В новата ОСП 2014-2020г. все по-голяма значимост имат въпроси, свързани с хранителната верига.
„В крайна сметка за мен градското земеделие трябва да остане преимуществено със социални, екологични, образователни и обществени функции, докато политики по отношение на привличане на младите хора в земеделието - и особено в зеленчукопроизвоството, овощарството и животновъдството, - както и производството на български качествени храни, реализацията им посреством късите вериги на доставка и чрез групи и организации на производители, както и преработката на тези продукти с добавяне на стойност и увеличаване на износния потенциал, както и съживяването на българските села, така както ги видях живи в Германия и Франция например, са по-голямото предизвикателство, за което лично аз бих искала да дам своя принос,“ завърши доклада си Боянова.
