Предстои още много работа, за да се осигури изпълнението на целта, поставена в Канкун
След като две десетилетия преговори не успяха да спрат глобалното затопляне, има повишени очаквания, че представителите на близо 200 страни на климатичната среща в Париж ще успеят да постигнат споразумение за намаляване на вредните емисии, пише dnevnik.bg.
Но въпреки оптимистичните нагласи за изхода от срещата, държавните лидери отказаха да се съобразят с направената преди няколко години препоръка да се определи лимит на въглеродните емисии и след това държавите да се споразумеят за справедливо разпределение на квотите за тези вредни газове, според "Ню Йорк таймс".
Учените твърдят, че в момента на планетата има такова огромно количество въглеродни емисии – под формата на изгорели газове от работещите с въглища електроцентрали, от автомобилите, горските пожари и т.н. - че атмосферата няма да може да ги абсорбира, преди да се стигне до трайни последствия за планетата, цели региони от която могат да станат потенциално необитаеми.
След години проучвания експертите препоръчаха на световните лидери през 2013 г. да въведат т.нар. концепция за "въглероден бюджет" или лимит на изпусканите емисии въглероден диоксид, след изчерпването на който да не бъдат произвеждани повече вредни газове. Идеята бързо бе отхвърлена като политически несъобразна.
Концепцията най-вероятно няма да получи подкрепа и на настоящата среща в Париж. Причините за това са прости.
Нека приемем, че във френската столица САЩ, Европа и Китай предложат най-амбициозните си досега планове за намаляване на вредните емисии. Дори те да могат да бъдат реализирани, скорошни проучвания показват, че тези региони от света ще използват по-голямата част от оставащите квоти за парникови газове. Това означава, че за останалите 5 милиарда души по света остава съвсем незначителен обем вредни емисии, в който те ще трябва да се вместят.
За да бъде променено това уравнение, най-големите замърсители трябва да се споразумеят да намалят парниковите газове до нива, които ще представляват проблем за развитието на икономиките им и съответно са политически нереалистични.
Освен това всеки по-сериозен разговор за тавана на въглеродните емисии неизбежно води към споменаването на друг вечен проблем. Става въпрос за това, че бедните страни имат най-малко вина за промените в климата, но страдат най-много от последствията от тези изменения и нямат нужния капацитет, за да се защитят.
Много от тези държави искат да дадат тласък на икономиките си, като използват изкопаеми горива. Но заради факта, че богатите нации вече са минали по този път и това е увеличило риска от екологична катастрофа, по-слабо развитите държави са притискани да преминат към възобновяеми източници на енергия.
Идеята за тавана на въглеродните емисии е развита след срещата в Канкун, Мексико през 2010 г., когато световните лидери постигнаха съгласие да ограничат глобалното затопляне с до 2 градуса по Целзий над прединдустриалните времена.
Сега обаче някои учени смятат, че страните толкова са се забавили с намаляването на вредните емисии, че изпълнението на целта за 2-та градуса ще изисква или изключително крайни мерки, които могат да попречат на икономическото развитие, или използване на технологии, които още не са изобретени.
След обявената в Канкун цел, през 2013 г. Междуправителствената експертна група по изменението на климата към ООН установява тясната връзка между количеството на въглероден диоксид в атмосферата и възможното повишение на температурите и изчислява какъв е максималният обем вредни газове, които човечеството може да си позволи, ако иска да запази шансовете за ограничаване на глобалното затопляне с 2 градуса. Резултатите сочат, че след 2011 г, светът трябва да произведе не повече от 1000 гигатона въглероден диоксид общо, за да има 60% или повече шанс да изпълни предписанието за двата градуса. След достигане на този лимит, изпускането на вредни емисии трябва да спре, обяснява "Вашингтон поуст".
Оттук насетне всичко е въпрос на математика. Данните за миналата година сочат, че само от потреблението на енергия в атмосферата са изпуснати 32.3 гигатона въглероден диоксид. При това тук не се включват други източници на вредни емисии като например обезлесяването. Когато всичко това се вземе предвид, излиза, че на човечеството му остава квота от 900 гигатона. Според някои учени цифрата е дори по-ниска – 650 гигатона въглероден диоксид.
Още по-притеснително е, че според редица експерти – като например австралийския учен Пеп Канадел, който е и изпълнителен директор на Global Carbon Project – за да се ограничат последствията от промените в климата, таванът на въглеродните емисии трябва да е двойно по-малък -500 гигатона. А темповете на развитие показват, че този лимит ще бъде достигнат след едно десетилетие.
Освен това всичко сочи, че тенденцията е количеството на парниковите газове да продължи да се покачва до 2025-2030 г., въпреки обещанията на редица страни да намалят вредните емисии. Наскоро ООН призна, че изпълнението на тези планове на държавите ще ограничи затоплянето на климата до 2.7 градуса. Което означава, че лидерите в Париж им предстои още много работа, за да осигурят изпълнението на целта, поставена в Канкун. Още повече, че според редица изследвания границата от 2 градуса няма да е достатъчна, за да се предотвратят опасните промени в климата.
