1. Начало
  2. Новини
  3. Производство и преработка
  4. Перспективи за пазара на свинско месо в ЕС до 2025 година

Перспективи за пазара на свинско месо в ЕС до 2025 година

Високите разходи за изхранване на животните са основна причина за намаляване на поголовието на свинете в ЕС след 2006 година

Настоящият  анализ се базира  на най-правдоподобните очаквания на макроикономическа среда за периода 2016-2025 год. и на  доклад на Европейската комисия, в който е взето мнението на експерти, частни компании, както и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Организацията по прехрана и земеделие към ООН и Световната банка.

През следващото десетилетие в ЕС се очаква възстановяване на икономическия растеж (табл. 1), който ще остане под 2% годишно, обменният курс да достигне 1.37 USD/EUR, а едно от най-несигурните предположения е за цената на суровия петрол, която ще достигне 107 USD/барел в края на периода.

Таблица 1. Макроикономически показатели на ЕС

Година

2016

2017

2018

2019

2020

2021

2022

2023

2024

2025

Население

0.4%

0.3%

0.3%

0.2%

0.2%

0.1%

0.1%

0.1%

0.1%

0.1%

БВП

2.0%

2.1%

1.9%

1.8%

1.8%

1.9%

1.8%

1.8%

1.7%

1.7%

Инфлация

1.1%

1.6%

2.0%

2.0%

2.0%

1.9%

1.9%

1.9%

1.9%

1.9%

Сур. петрол

USD/барел

 

50

 

61

 

69

 

76

 

77

 

81

 

87

 

95

 

102

 

107

В общия контекст на по-ниските цени на енергията, суровините и  на зърнените култури, производството  на различни видове меса в ЕС се очаква да нарасне до 44.9 млн.тона, като увеличаването на населението и очаквания икономически растеж, макар и по-малък, отколкото в предишното десетилетие, ще доведе до по-голямо търсенето на месо.

Анализите показват, че намаляването на поголовието на свинете в ЕС след 2006 год. до голяма степен е в резултат на формираните високи разходи, свързани с изхранването на животните (60-70% от всички) и изпълнението на приети програми за преструктуриране на отрасъла, изискващи изключително сериозни инвестиции, за да се отговори на новите правила и норми за хуманно отношение към свинете, които влязаха в сила на 1 януари 2013 год. Разпостранението на някои заболявания (африканска чума по свинете) по източната граница на съюза, също се отрази негативно, а несигурността на пазара се увеличи от началото на 2014 год., когато Русия наложи забрана за внос на месо от ЕС, в резултат на което износът на свинско месо намаля с 8%. Обемите, които при нормални пазарни условия отиваха в Русия, се пренасочиха към други дестинации: Япония, Южна Корея и Филипините.

Първите индикации за възстановяване на производство на свинско месо се появиха през 2015 год., когато в 14 от страни-членки се констатира увеличение на общия броя на свинете с 0.9%, а на свинете-майки с 0.8% спрямо нивата от 2013 год. (сн.1 и сн.2). Може да се прогнозира, че в резултат от комбинацията на по-ниските цени на фуражите, очакваните рекордни добиви от основните зърнени култури и повишаване на производителността, нетното производство на свинско месо до края на 2025 год. ще се увеличи с 2% и ще достигне 23.8 млн.тона (табл. 2). Очертаващата се относителна стабилност на отрасъла ще се гарантира от разширяване и увеличаване на обема на производството с 370 000 тона в някои страни (ЕС-13), докато в ЕС-15 от 2016 год. се очаква то отново да намалее. Въпреки някои маркетингови кампании, насочени към насърчаване на потреблението на прясно свинско месо, консумация в ЕС-15 няма да се повиши и през 2024 год. ще бъде около 29.7 кг/ човек, докато в страните от ЕС-13 се очаква увеличение до 32.7 кг/човек, главно поради нарастващото търсене в Полша и Румъния. Очаква се някои от страните в Западна Европа да изместят част от производството на свинско месо на изток, главно поради нарастващите проблеми с опазване на околната среда и постоянно увеличаващите се производствени разходи. В Холандия, която е петия по големина производител на свинско месо в ЕС, разходите за опазване на околната среда, свързани с производството му достигнаха 0.13 EUR/кг, докато във Франция, Германия, Дания и Испания те са от 3 до 4 пъти по-ниски, а в Полша такива не се правят. Заедно разходите, свързани с хуманното отношение към животните, опазване на общественото здраве, подобряване на жизненото пространство и други, разходите се увеличават с още 50% и достигат 0.19 EUR/кг, което в дългосрочен план правят производство по-малко рентабилно. В резултат на това, делокализацията на производствени мощности към източноевропейски държави-членки на съюза е много вероятна и очаквана, тъй като там разглежданите проблеми нямат същата сила и острота. Разбира се, за това ще са необходими значителни инвестиции в породния и хибриден състав, подобрения в мениджмънта, технологиите на отглеждане, хранене и други.

Таблица 2. Свинско месо, хил. тона

 

2016

2017

2018

2019

2020

2021

2022

2023

2024

2025

Производство

23 537

23 702

23 636

23 650

23 673

23 698

23 721

23 756

23 781

23 820

Консумация

21 441

21 385

21 251

21 248

21 250

21 249

21 240

21 242

21 230

21 239

На човек, кг

32.6

32.4

32.2

32.1

32.0

32.0

31.9

31.9

31.8

31.8

Внос

15

22

21

20

20

21

23

22

23

23

 

Износ

 

2 111

 

2 339

 

2 405

 

2 423

 

2 444

 

2 470

 

2 505

 

2 536

 

2 574

 

2 604

Износ на живи свине

24

36

36

36

36

36

36

36

36

36

Цена в ЕС

Евро/t

1 529

1 566

1 572

1 587

1 648

1 723

1 720

1 691

1 713

1 713

Цена в САЩ

Евро/ t

1 329

1 362

1 383

1 385

1 436

1 509

1 502

1 475

1 487

1 482

Цена в Бразилия

Евро/ t

1 232

1 128

1 080

1 143

1 182

1 179

1 171

1 155

1 168

1 128

Износът на свинско месо от ЕС ще се увеличи с  около 20% (493 000 тона) между 2016 год. и 2025 год., за да достигне около 2.6 млн. тона и това ще се дължи не само на търсенето от Китай, но и от ръст за страни, които не са били редовни търговски партньори до сега.
Китай ще продължава да бъде основният консуматор на свинско месо в света, с около 50% от общото потребление. Всяка, макар и минимална промяна в нивата на самозадоволяване ще има значителни и сериозни последици за световната търговия и цените на свинското месо. С оглед на подкрепящите политики на китайското правителството в сектора, изглежда много вероятно и възможно,  нарастващото търсене да бъде почти изцяло осигурено от местното производство. Филипините са перспективен и растящ пазар с над 100 млн. потребители и там износа от ЕС може да се увеличи. Възможно е да се появят и нови пазари, като Виетнам, който наскоро отвори своя пазар за внос от ЕС на пресни и замразени разфасовки от свинско месо.

Развитието на съвременното свиневъдство е неразривно свързано с това на биогоривата, чието развитието до голяма степен се определя от производството и пазара на зърнените храни, маслодайните култури и захарното цвекло. За разлика от някои други големи производители и потребители на биогорива, които произвеждат основно етанол (САЩ, Бразилия), то в ЕС (табл. 3) е налице смесен подход, с определено по-висок дял на биодизела (70% от общото). Наблюденията показват очертаваща се тенденция на спад в употребата на биогорива за транспортни цели и изглежда консумацията им ще расте по-малко динамично. В първите години на разглеждания период е възможно и много вероятно това да се дължи и на факта, че те ще се конкурират изключително жестоко и с ниските цени на изкопаемите горива. Производството на етанол ще се развива по-динамично, особено в първите години на периода, кагато цените на зърнените култури ще са определено ниски, но биодизелът ще доминира в абсолютно изражение, с допълнението, че важен източник за производството му ще бъдат отработените масла и отпадните мазнини.

Износът на свинско месо от ЕС ще се увеличи с  около 20% (493 000 тона) между 2016 год. и 2025 год., за да достигне около 2.6 млн. тона и това ще се дължи не само на търсенето от Китай, но и от ръст за страни, които не са били редовни търговски партньори до сега. 

Китай ще продължа да бъде основният консуматор на свинско месо в света, с около 50% от общото потребление. Всяка, макар и минимална промяна в нивата на самозадоволяване ще има значителни и сериозни последици за световната търговия и цените на свинското месо. С оглед на подкрепящите политики на китайското правителството в сектора, изглежда много вероятно и възможно,  нарастващото търсене да бъде почти изцяло осигурено от местното производство. Филипините са перспективен и растящ пазар с над 100 млн. потребители и там износа от ЕС може да се увеличи. Възможно е да се появят и нови пазари, като Виетнам, който наскоро отвори своя пазар за внос от ЕС на пресни и замразени разфасовки от свинско месо.

Развитието на съвременното свиневъдство е неразривно свързано с това на биогоривата, чието развитието до голяма степен се определя от производството и пазара на зърнените храни, маслодайните култури и захарното цвекло. За разлика от някои други големи производители и потребители на биогорива, които произвеждат основно етанол (САЩ, Бразилия), то в ЕС (табл. 3) е налице смесен подход, с определено по-висок дял на биодизела (70% от общото). Наблюденията показват очертаваща се тенденция на спад в употребата на биогорива за транспортни цели и изглежда консумацията им ще расте по-малко динамично. В първите години на разглеждания период е възможно и много вероятно това да се дължи и на факта, че те ще се конкурират изключително жестоко и с ниските цени на изкопаемите горива. Производството на етанол ще се развива по-динамично, особено в първите години на периода, когато цените на зърнените култури ще са определено ниски, но биодизелът ще доминира в абсолютно изражение, с допълнението, че важен източник за производството му ще бъдат отработените масла и отпадните мазнини.

Таблица 3. Производство на биогорива в ЕС, млн. тона

Година

2016

2017

2018

2019

2020

2021

2022

2023

2024

2025

Производство

13.9

14.5

14.8

15.2

15.2

15.1

15.0

14.9

14.7

14.4

в т.ч. етанол

4.1

4.2

4.3

4.4

4.4

4.4

4.4

4.4

4.3

4.3

в т.ч. биодизел

9.8

10.2

10.5

10.8

10.8

10.7

10.6

10.5

10.4

10.1

Очаква се, че потреблението на биогорива в ЕС ще продължи да се осигурява от местното производство на селскостопански суровини (табл. 4, 5, 6 и 7). Общият баланс на зърнените култури ще бъде положителен (24 млн.т), което ще се осигурява от производството на пшеница, докато при ечемика и царевицата, той ще е отрицателен, съответно с 8.5 и 9.3 млн.т.

Таблица 4. Баланс на зърнени култури, млн. тона

Година

2016

2017

2018

2019

2020

2021

2022

2023

2024

2025

Производство

308.4

309.4

311.3

312.9

314.6

31.2

315.5

316.3

316.8

317.7

Консумация

28.2

292.2

293.7

294.1

293.3

293.6

293.7

294.0

293.6

293.7

За храна

101.1

105.4

106.4

105.8

104.0

104.0

104.5

105.0

104.9

104.9

За фураж

171.8

172.2

172.7

173.6

174.6

175.2

175.2

175.2

175.2

175.3

За биогорива

13.2

14.5

14.6

14.6

14.6

14.4

14.1

13.7

13.4

13.5

Таблица 5. Баланс на пшеница, млн.тона

Година

2016

2017

2018

2019

2020

2021

2022

2023

2024

2025

Производство

150.0

150.3

150.8

151.2

151.5

151.8

152.2

152.5

152.8

153.1

Консумация

126.5

128.3

128.6

127.7

127.4

127.9

127.8

127.9

128.0

128.1

За храна

69.7

71.0

71.2

70.3

70.3

70.9

71.0

71.5

71.6

71.6

За фураж

51.8

51.8

51.9

51.9

51.9

51.9

51.9

51.9

51.9

52.0

За биогорива

5.0

5.5

5.5

5.5

5.3

5.1

4.9

4.6

4.5

4.5

Таблица 6. Баланс на ечемик, млн. тона

Година

2016

2017

2018

2019

2020

2021

2022

2023

2024

2025

Производство

58.0

59.0

59.1

59.2

59.4

59.6

59.5

59.8

60.0

60.1

Консумация

49.3

50.5

50.7

51.0

51.1

51.8

51.6

51.7

51.7

51.6

За храна

7.7

7.7

7.7

7.8

8.0

8.0

8.0

8.0

8.0

8.0

За фураж

13.1

14.2

14.1

13.6

12.7

12.9

12.8

13.0

13.0

13.0

За биогорива

35.5

35.4

35.8

36.6

37.7

38.1

38.0

38.0

38.0

37.9

Таблица 7. Баланс на царевица, млн.тона

Година

2016

2017

2018

2019

2020

2021

2022

2023

2024

2025

Производство

67.3

67.5

68.8

70.1

71.4

71.7

71.9

72.1

72.3

72.9

Консумация

76.8

80.1

81.3

82.3

82.2

81.5

82.2

82.2

82.0

82.2

За храна

8.9

11.3

12.3

13.1

12.6

11.7

12.2

12.1

12.0

12.1

За фураж

62.3

62.4

62.4

62.5

62.6

62.6

62.7

62.7

62.8

62.9

За биогорива

5.5

6.4

6.6

6.7

7.0

7.2

7.3

7.4

7.2

7.2

Производството на  етанол се базира основно на зърнени култури (90%) и захарно цвекло (10%), но делът от последното се очаква да намалява, тъй като цените на захарта се очаква да се увеличат значително. Поради това, бъдещия растеж ще бъде свързан основно с използването на зърнени култури, по-специално на царевица, но след 2020 год., производството на етанол може да бъде в по-малки обеми поради:
• общото ползване на горива се очаква да намалява;
• търсене на зърнени култури за фураж ще продължи да бъде голямо;
• някои държави-членки на ЕС са избрали да съсредоточат усилията си  върху производството на биодизел, тъй като значителна част от фермери предпочитат да използват маслодайни култури в сеитбооборота.
В резултат на това може да се очаква, че бъдещото производството на етанол няма да оказва голямо влияние върху пазарите на изходните суровини, но производство на биодизел ще има значително въздействие върху цените на растителните масла.
Анализите показват, че около три четвърти от потреблението на ечемик, 8.8% от царевица и 3.5% от пшеницата  ще се използва за производство на етанол, а за фураж на животните потреблението ще 40.6%; 25,2% и 76.5%, съответно на пшеница, ечемик и царевица.
Реализиране на прогнозите за по-ниски нива в цените на суровия петрол за следващите години може да имат важни последствия за селското стопанство, като се има в предвид факта, че то е изключително енергоемко. Очакванията са разнопосочни, но  кои са по-важните изводи?
• В краткосрочен план (2016 год.) реалните доходи може да се увеличат с около 15%, поради намаляване на енергийните разходи, свързани с производството на зърнените култури (изкуствени торове, обработка, съхранение и др.). Според някои анализатори тази прогноза се надценява, защото цените на торове, зависят най-вече от тези на природния газ, които са по-малко свързани с цените на петрола и засега цената на природния газ в ЕС е намаляла по-малко от тази на петрола.
• В средносрочен план (2018 год), е възможно реалните доходи да се намалят, вследствие на по-ниска стойност на продукцията, тъй като цените на производителите спадат повече от тези на суровинните.
• По-ниски производствени разходи на свиневъдите и загубата на руския пазар ще доведат до по-ниски цени на свинското месо и е възможно леко повишаване на консумацията.
• Производството на етанол се очаква да се увеличи, тъй като биодизела собствено производство, е по-малко конкурентен при ниски цени на суровия петрол.

проф. Валентин Кацаров - Тракийски университет, АФ, Стара Загора

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.