1. Начало
  2. Новини
  3. Институции
  4. Българското село - да се преброим или да „се водим“

Българското село - да се преброим или да „се водим“

В села с до 400 жители кметът да не се избира, а да се назначава

Приетата наскоро поправка  в Избирателния кодекс, в села с до 400 жители кметът да не се избира, а да се назначава, събуди нови размисли за изчзващото българско село. И за двете теглилики  на един въпрос: този   за един  селски двор. Взет като че от скъсан учебник. Виждаш, че е било хубаво, шарено, наше, ама…скъсано. Едната болка, теглилка е че младите не могат да го прочетат. Другата, че не стигат  пари да го залепиш. Но и да го залепиш – те като не щат да го четат. Такива раздумки ме догонват в село Горна Бяла Речка в община Вършец, пълно с парадокси. Като например Фестивалът „Козе мляко“, който от 21 до 24 май събира млади хора от 14 страни, но кози в селото има-няма 30.

По-скоро няма…вече. Само че норвежците още в началото на май са тук. Нарамили поразени от урагана в края на миналата година дървета,  цепят насред площада. Къде ли ги носят? “Където и да ги носят – почистиха ни селото“, смеят се бабите и лелите. Та тъкмо една от тях, леля Сийка, от първия или от последния двор на селото (зависи от къде гледаш) се вайка, че внучето и не иска козе мляко, защото си е повредило вкуса. Мирише му. А тя като го продаде не може да му купи шоколад, че да миряса. Ресто – не струва.

Иначе община Вършец е била царство на билките и охлювите. Семейството  на леля Сийка се е изхранвало само от продажбата на охлюви. Че то да вземат такъв Фестивал да направят, на охлювите. Те по се намират от козите напоследък. Всъщност истинският въпрос е къде са хората на Запада и Северозапада? И както сме на този въпрос, не можем да не изпитваме подозрение към поредния експеримент: в селата с под 400 души население кметът ще  се назначава. Новината е прясна, от второто четене на Избирателния кодекс. Подозрението е че не „мелничарите ще мелят брашното“. Парадоксът – че то брашно вече няма. А резултатът – изчезналото, изчезващото или заличеното българско село. Два милиона изтръгнати от земята и откъснати от хляба и млякото след ТКЗС - експеримента. Последните 20 години - нов некроложен рекорд. Близо 80 % от страната се обезлюдява. Всяко 7-мо село е с десет или по-малко жители. Къщите в селата на  Северозапада се продават за по 3 000 лева, колкото скъпа кожена чанта и евтина кола. Но …не се купуват. По разбираеми причини. Сега Вие чии внуци  очаквате да останат на село, когато  свърши Фестивалът на козето мляко от 21 до 24 май? Българите или норвежците? Четири дни срещу 2 по четирдесет години - инженерство от всякакъв род с българското село. Махалите ни все повече по градски маниер   се превръщат в „резервати от селски тип“ в случай че не вече непроходима гора, отнесена от смерч. И ако в това „обърнато залесяване“ се намират села с 397, да речем, активни жители, то може да се предположи, че  човек излъчен от тях самите, ще познава и защитава  по-сърцато интересите им. Но не това е окончателното решение. Кметовете ще се назначават. До момента това се случваше само ако населението е под 100 човека. От които обикновено в селото живеят 7-8 баби.  Другите „се водят“, на книга. Ами то ако така продължава, и назначените селски кметове „ще водят“ градска армия. Ако „мъртвите души“ и това че сега няколко баби избират кмета са аргумент за новите промени в Кодекса, ще рече че на 100 мними селяни от  миналата година днес отговарят 400. Не е ли по-добре да се преброим вместо да се „водим“. Ту наяве, ту – насън.  Абе то правилно  на Фестивала в Горна Бяла Речка са го ударили повече на спомени, и на кино. Пък Козето мляко - за етикет. Дали като отидем след години  в Музея във Вършец няма да видим макет на коза …както гледаме днес старите тепавици. Навсякъде се чувала песента им. После…лековитата вода привлякла много хора. После…в центъра направили първото Казино в България. И зазвучала друга музика. Днес едно дърво стърчи от покрива на мухлясалата Стара баня,  първата Държавна - до прозореца, вдясно…А смерч повали една-трета от дърветата във втория по големина парк след Борисовата година. Този в община Вършец. Още лежат, като повалена армия.
                                                                                                                                                                  Автор: Ваня Манолова

Видео гледайте ТУК

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.