Различните национални правила затрудняват производителите на органични торове при тяхната продажба
Иновативни торове, произведени от органични или рециклирани материали, ще се продават по-лесно в ЕС според новите правила, които бяха приети от Парламента.
Съществуващите правила за торовете обхващат предимно конвенционални торове, които обикновено се добиват от мини или се произвеждат по химически път. Те често поглъщат много енергия и генерират много въглероден диоксид. Различните национални правила затрудняват производителите на органични торове при тяхната продажба, както и функционирането на единния пазар на ЕС.
Новите правила ще:
‒ насърчат употребата на рециклирани материали за производството на торове. По този начин ще бъде подпомогнато развитието на кръговата икономика, като същевременно се намали зависимостта от внос на нитрати от държави извън ЕС;
‒ улеснят пазарния достъп до иновативни и органични торове, което ще даде на фермерите и потребителите по-широк избор и ще насърчи зелената иновация;
‒ наложат единни критерии за качество, безопасност и защита на околната среда в целия ЕС за всички торове, обозначени със знака „СЕ“ (тоест тези, с които може да се търгува на целия единен пазар на ЕС);
‒ осигурят по-ясни изисквания за етикетиране, които ще информират фермерите за съдържанието на нитрати например;
‒ запазят възможността производителите, които нямат желание да продават продуктите си на пазара на ЕС, да спазват националните правила (държавите членки ще останат свободни да допуснат до националните си пазари торове, които не отговарят на новите изисквания за целия ЕС).
Ограничаване на кадмия
Кадмият, тежък метал, срещан най-често в торовете, съдържащи минерален фосфат, може да причини вреда на човешкото и животинското здраве и на природата, когато попадне в хранителната верига. Евродепутатите предлагат ограничението за количеството кадмий да бъде намалено от 60 до 40 милиграма на килограм след шест години (вместо предложените от Комисията три) и до 20 милиграма на килограм след шестнадесет, за да могат производителите да се адаптират към новите изисквания.
Клаузата за преразглеждане, въведена от Парламента, изисква Комисията да оцени начина, по който работят ограниченията на нивата на замърсителите, както и развитието на технологиите, които не използват кадмий, 42 месеца след датата на прилагане на настоящия регламент. В рамките на този период Комисията също така трябва да оцени въздействието на правилата върху търговията със суровини, включително върху запасите от фосфатни руди, както и начина, по който новите разпоредби въздействат върху пазара на продуктите за наторяване.
Според докладчика Михай Цуркану (ЕНП, Румъния): „Предложението е част от пакета за кръгова икономика, като то разширява обхвата на торовете, които могат да бъдат получени от вторични продукти. Това също така ще спомогне за подобряване на етикетирането и намаляване на административната тежест за производителите и фермерите. Искаме да имаме по-безопасни продукти и да намалим количеството на тежки метали, съдържащи се в нашите торове. Наша отговорност е да предоставим безопасни продукти на достъпна цена на нашите граждани“.
Мандатът за започване на преговори беше приет с 343 гласа „за“ срещу 252 „против“ и 59 „въздържал се“. Текстът беше изпратен обратно на комисията по вътрешния пазар, която да започне междуинституционални преговори. Съветът все още не е постигнал съгласие по своята позиция.
В момента само 5% от отпадъчния органичен материал се рециклират и се използват като торове, но рециклираните биологични отпадъци могат да заместят до 30% минерални торове. ЕС внася повече от 6 милиона тона фосфатни руди годишно, но според Комисията може да извлече до 2 милиона тона фосфор от утайки от отпадъчни води, биоразградими отпадъци, месо и костно брашно или оборски торове. Приблизително половината от торовете на пазара на ЕС не се обхващат от съществуващия регламент.
Основната съставка на торовете са фосфатните руди, определени от Комисията като критична суровина. По отношение на фосфатните торове, в момента ЕС силно зависи от вноса на фосфатни руди, добити извън ЕС (повече от 90% от фосфатните торове, използвани в ЕС, са внесени, предимно от Мароко, Тунис и Русия).
