По данни на Българската стопанска камара консумацията на биопродукти възлиза на едва 0,7 евро на човек на година
За българина едни от най-важните критерии за качествена храна са произходът на суровината и начинът на производство. Ако млякото е от кравата на село, значи и сиренето направено от него е с висока хранителна стойност. Същото е и с домашно приготвените консерви от зеленчуци, сладка, компоти и всякакви манджи – щом са с продукти от градината са най-качествени. Именно тези храни се смятат и за най-чисти от екологична гледна точка. На село дребните земеделци нямат нито средства, нито възможности да използват пестициди и хербициди.
Същото е и с малките мандри, в които хранят добитъка със сено, когато времето не е подходящо за естествена паша. Затова и в представите на хората храните от тези дребни производители по нищо не отстъпват на т.нар. биопродукти. Дори по вкусови и хранителни качества в много случаи ги превъзхождат. Това е и една от основните причини у нас да няма интерес към храни с марката „био”. По данни на Българската стопанска камара (БСК) консумацията на биопродукти възлиза на едва 0,7 евро на човек на година. И докато европейските страни залагат все повече на биоземеделието и биоживотновъдството, у нас тези отрасли изобщо не са сред приоритетите на родното ни производство.
По думите на професора по икономика Димитър Хаджиниколов, причина за ниското потребление на биохрани у нас е и високата им цена – те са с между 60% и 80% по-скъпи от конвенционалните.
"Колкото една държава има по-ниски доходи на човек от населението, толкова по-трудно е да се създаде и развие този пазар. Затова първата пречка, която съществува от икономическа гледна точка е ограничеността на вътрешния пазар. Той, разбира се, трябва да бъде стимулиран и развиван, но очевидно няма да е достатъчен, за да може да се направи някакъв по-сериозен скок в производството на биохрани и биопродукти. Затова е необходимо да се стимулира износа, поне в началото, главно в ЕС, където е най-лесно в момента", отбелязва Хаджиниколов, цитиран от БНР.
Регистрираните преработватели на биомляко в България са само пет, а на месо – един. За разлика от Полша, която е произвела през 2011 г. 1200 тона биосирене у нас то е едва 144 тона. Регистрираните биоовце са 7000, а това на практика е 0,005% от общия брой на овцете ни. Липсата на обединение на биопроизводителите също спъва развитието на този отрасъл. Хората, които произвеждат биопродукти са от дребни стопанства.
Биопроизводство не може да се развива в големи аграрни предприятия, категоричен е Хаджиниколов. Малките стопанства, от друга страна трудно могат да пласират стоката си. Затова в страните, в които има развито биоземеделие има и сдружения на тези производители от гледна точка на пласмента.
"Няма и завършеност на процеса. Имаме производство на биосуровини, но няма преработка. Насърчаването е основно концентрирано върху производството на биосуровини – зеленчуци, плодове. След това, при преработката, самите преработватели нямат интерес да го правят, защото биопродуктите им създават ограничения. Те не могат едновременно да преработват конвенционални и биосуровини. Ако една мандра реши да произвежда биосирене, тя не може да прави едновременно с това и обикновено сирене. Биосиренето е по-скъпо и тя ще трябва да си намали обема на производството. Когато намали обема трябва да получава някаква компенсация, поне в началото", допълва професорът по икономика.
Затова насърчаването от държавата и от ЕС трябва да бъде не само към производителите на суровини, но и към преработвателите, та дори и търговците, защото и те в началото ще продават по-малко. За да могат да бъдат премахнати тези ограничители, трябва да се продължи политиката на насърчаване и на субсидиране. Необходимо е това да се превърне в стратегия и то в най-близко време във връзка с новата финансова рамка 2014 – 2020 година. Точно тук се изразява ролята на БСК, която да обхване цялостния процес от производството и се завърши с износа на биопродуктите където държавата също трябва да има стратегия. В противен случай България рискува да загуби около 150 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони.
