автор на статията е проф. Валентин Кацаров, Тракийски университет
По данни на ФАО (табл. 1) свинското месо е най-консумираното в глобален мащаб (110.8 млн. тона) и представлява 37.4% от общото количество, като около 80% от производство му е съсредоточено в Азия, ЕС и Северна Америка. Очакваният ръст на населението (с около 50%) в световен мащаб, ще увеличи търсенето на всички видове месо, като прогнозите са, че потреблението ще се удвои в следващите 30-50 години.
Таблица 1. Световна консумация на месо през 2012 г.
Месо |
Количество, мил.тона |
Процент |
Свинско |
110.8 |
37.4 |
Птиче |
104.5 |
35.3 |
Говеждо |
66.8 |
22.6 |
Овче |
13.9 |
4.7 |
Общо |
296.0 |
100.0 |
На фона на очакваната икономическа ситуация растежът на консумацията на месо до 2021 г. се очаква да бъде на второ място (1.7% средно годишно), след това на растителните масла (2%), (ФАО, 2013). На географски принцип най-висок ще бъде той в Азия, Латинска Америка, Близкия изток и в развиващите се страни.
Големите и бързоразвиващи се икономики: Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка (BRICS) имат свои проблеми и определени силни и слаби страни. Освен че притежават огромни територии (разположени на 26% от земната територията, с население около половината от това на планетата), другите характерни особености са, че през последните десет години делът на тези страни в глобалния БВП е нараснал от 18 на 28%. Членовете на BRICS се приемат като най-бързо развиващите се големи страни, благодарение на наличието в тях на следните важни и определящи за световната икономика индикатори:
· Бразилия-богата на разнообразна селскостопанска продукция
· Русия-най-големият световен износител на минерални ресурси
· Индия-евтини интелектуални ресурси
· Китай-евтини трудови ресурси
· РЮА-богати природни ресурси
Прогнозите са, че икономиките на тези страни в бъдеще ще им позволят да трансформират икономическия си ръст в силно политическо влияние, което ще доведе от своя страна до формиране на нов икономически елит.
В тази връзка е интересно да се проучи и изясни какъв е потенциалът и предизвикателствата, които тези страни имат към развитието на свиневъдния бизнес?
Историческият им опит в тази насока е различен, но същественото e:
Бразилия: При анализа на различните фактори може да се заключи, че страната притежава най-добрата цялостна перспектива за развитие на свиневъдния бизнес от всички членки на съюза, като по данни на ФАО от 2013 г. броят на свинете е 40 милиона. Страната има територия почти (88.5%) колкото Китай, но населението е около 7 пъти по-малко. Налице е добра традиция както в производството, така и в потреблението на свинско месо. Две трети от свинското месо се произвеждат в три южни щата Рио Гранде до Сул, Парана и Санта Катерина и тук се формират 66% от износа. Районът е голям производител на царевица и соя, които представляват повече от 95% от фуражите, използвани за храна на прасета. Цената на труда се повишава изключително бързо, но това се компенсира с изключително ниските разходи за фураж. Все по-трудно се намира квалифицирана работна ръка за месопреработвателните предприятия и се очаква евтина работна ръка и нови имигранти от Хаити.
Заключението е, че са налице благоприятни възможности за увеличаване на производството и особено на износа. През 2014 г. той ще бъде с 15% по-голям в сравнение с предходната година, когато са изнесени 515 000 тона. Съществуват и определени опасения, че при продължаващо трайно покачване на цените на говеждото месо, консумацията на свинско месо в страната ще се увеличи и възможностите за износ няма да бъдат такива, каквито се очакват.
Русия: Страната чувства последиците от международната изолация. Жалко е, че най-голямата държава в света има малко над 1 прасе на кв. км. На жител консумацията е над 20 кг годишно, но търсенето е голямо. Геополитическите санкции през лятото на 2014 г. спряха вноса от ЕС, а в резултат на появата на африканска чума по свинете беше прекратен и от балтийските държави и Източна Полша. Забраните за внос доведоха до рязко покачване на цените на свинско месо от 40-60% в зависимост от региона, а това увеличи многократно печалбите на някои местни производители. Компании, които бяха на ръба на загубите през половина на 2014 г., си върнаха нормалното равнище на печалба. В резултат на това, делът на топ 20-те производители на свинско месо в общото производство се очаква да нарасне от сегашните 49% на 62% до 2018 г. Съществуват данни, че за периода 2014-2018 г. бизнесът е готов да инвестира около $4,5 милиарда US в свинеферми и месопреработвателни предприятия при условие, че правителството продължи политиката си за предоставяне на заеми при облекчени условия. Очаква се допълнителен федерален принос под формата на субсидии за периода в размер на $76-127 млн. US. Ако тези планове се реализират, делът на вноса може да намалее от 25-30% до около 10% след няколко години.
В по-дългосрочен план страната ще представлява особен интерес за международния свиневъден бизнес. Две предизвикателства могат да бъдат наблюдавани в резултат на "войната на санкции". Първото е фактът, че дори и при благоприятни условия на пазара, ще бъде трудно да се приложат нови проекти, без наличието на държавна подкрепа и на второ място съществуват притеснения, че последствията може да имат негативно влияние върху руската земеделска банка, а това е специализираната институция за предоставяне на кредити. Ръководството на банката посочва, че тя вече изпитва определени трудности с набирането на средства за подкрепа на нови проекти.
Индия: В страната има над 1,2 милиарда жители и това предполага големи възможности за развитие на свиневъдния бизнес. За съжаление обаче, поради разнообразие от причини, няма силни традиции както при производството, така и при консумацията на свинско месо. По данни на ФАО през 2013 г. е имало 10,3 млн. броя свине (по 1 прасе на 136 жители), което се равнява на годишна консумация на глава от населението само от 0,210 кг. Изключително ниската консумация може да се обясни с характерните обичаи и традиции в страната (свинското месо невинаги е било на висока почит в индийското общество) и от обстоятелството, че дълго време търговията с месо е контролирана от мюсюлмани. Ако към това се прибави и липсата на достатъчно количество рентабилно произведена царевица и сравнително лошата инфраструктура, може да се обясни защо птичето месо, рибата и вегетарианските ястия са основни в диетата на хората. И все пак, в страна с огромно население, дори и малко увеличение на потреблението би било огромен пазар. Страната разполага с многобройна и бързо развиваща се средна класа и въпреки че потреблението на свинско месо се очаква да бъде ниско за още едно десетилетие, не е трудно да се прецени потенциала на страната. Понастоящем от европейските страни Холандия, Германия, Италия и Испания макар и в минимални количества изнасят свинско месо за индийския пазар. При вноса на прясно свинско месо съществуват определени пречки. Не само кланиците трябва да отговарят на дадени изисквания, но и фермите трябва да спазват определени правила. Например: да са свободни за последните две години от атрофичен ринит, трансмисивен гастроентерит (TGE) и репродуктивен и респираторен синдром (PRRS). Производителите трябва да могат да докажат, че при хранене на свинете не са използвани трупно и месо-костно брашно и кръвна плазма. Страните, откъдето идва продукцията, трябва да са свободни от Везикулозна болест по свинете, Африканска чума по свинете, Ауески и др.
Висококачественото свинско месо и продуктите от него се очертават да са опция, насочена към хотели и ресторанти от висок клас, както и към заинтересовани потребители от средната класа. За да се получи тласък в развитието на бизнеса, е необходимо да се предложат схеми за създаване на модерни преработвателни предприятия и сдружения на свиневъди.
Китай: Производството на свинско месо е от национално значение за икономиката на страната. То обаче е изправено пред големи предизвикателства, произходът на които се крие в баланса между ограниченията на наличната вода и земя, подходяща за земеделие като цяло, проблемите с опазване на околната среда и рязкото покачване на нивото на урбанизация. Това може да са причина, част от необходимото свинско месо да се осигурява чрез внос. Не е изненада фактът, че китайски бизнесмени проучват възможности за придобиване на компании за производството на основни хранителни продукти, които са позиционирани извън Китай с перспективи да внасят продукцията в страната. Пример за това развитие е закупуването на американската компания Smithfield Foods, която произвежда 24 милиона угоени свине/годишно от китайската WH Group Limited.
Броят на свинете е 482 милиона (ФАО, 2013 г.) или средно по 50,2 бр. на кв.км. Огромното значение на свиневъдството за страната се изразява с големия брой безвъзмездни средства, научно-изследователски проекти и други дейности, които правителството отделя за подпомагане на отрасъла.
Съществува ли възможност за структурно подобрение, е въпросът, който е актуален, като се има предвид, че страната е уязвима от огнища на различни заболявания и какви са намеренията й за намаляване на вредните емисии в процеса на производство? Във връзка с това се очаква нарастване на производствените разходи и определен брой малки производители ще бъдат принудени да излязат от бизнеса. Това от своя страна ще доведе до по-висок процент на свинете, които се отглеждат в индустриализирани ферми и ще ускори консолидацията на индустрията. Планира се до 2016 г. в страната да има поне 100 ферми, включени в националната развъдна програма, с цел подобряване на ефективността на производството, без да се пренебрегва потенциалът на националния генофонд (Meishan).
Южна Африка: За разлика от световната тенденция, консумацията на свинско месо в страната е по-малка в сравнение с това на птичето и говеждото месо. Прирастът на населението и урбанизацията доведоха до увеличаване на консумацията на свинско месо през последното десетилетие, но темпът на нарастване на населението е намаляващ, а цената на различните алтернативи на свинското месо е решаващ фактор, който влияе върху решението на потребителите по отношение на консумацията. Все пак в страната съществува, макар и умерена традиция, при потреблението на свинско месо, което по данни на ФАО, 2013 г. е 5.2 кг на глава от населението.
От гледна точка на ценообразуването най-големият конкурент на свинското месо е птичето месо, което е най-евтиният източник на животински протеин от 2007 г. насам. През изминалото на десетилетие производството на свинско месо се увеличава средногодишно с 4.5% (достигайки около 1.6 млн. броя), а това на бройлерите – с 6%.
По данни на Департамента по земеделие, гори и рибарство (DAFF) производството на животинска продукция допринася за формиране на 50% от брутната стойност на селскостопанското производство, но приносът на свиневъдната индустрия от общата продукция на животновъдството е само 4.4%. Тя допринася за 0.18% от световното производство, което я прави незначителен и много уязвим играч към промените в глобалните пазари на свинско месо.
Досега увеличаването на производството на свинско месо се постигаше в голяма степен благодарение на увеличаване на живото тегло на свинете за клане, а не на увеличаване броя на животни. Тази практика доведе до определени положителни резултати, защото закланите свине в периода 2000-2012 г. се увеличиха с 23.6%, а това на добитото месо – с 69.3%. Трябва да се очаква обаче, че в бъдеще нарастването на производството ще е в резултат на увеличаване на броя на свинете-майкии/или допълнителни мерки, водещи до подобряване на ефективността на производството.
Вносът е важен компонент на южноафриканския пазар на свинско месо, но той има и много характерната особеност, че е налице силно предпочитание към определени месни части (ребрена част), а не към целите кланични трупове. Потенциалът за растеж е огромен и в случай, че повишеното търсене се базира на месното производство, а не на внос, ще са необходими:
· значителни инвестиции по цялата верига на бизнеса;
· намаляване разходите по изхранване на животните;
· изграждане на устойчивост в земеделските практики, което е важен компонент за достъп до финансиране;
· по-голяма координация и осигуряване на сигурност на пазара с цел гарантиране на необходимите инвестиции.