1. Начало
  2. Новини
  3. Производство и преработка
  4. Потенциал за развитие на свиневъдството в BRICS

Потенциал за развитие на свиневъдството в BRICS

автор на статията е проф. Валентин Кацаров, Тракийски университет

По данни на ФАО (табл. 1) свинското месо е най-консумираното в глобален мащаб (110.8 млн. тона) и представлява 37.4% от общото количество, като около 80% от производство му е съсредоточено в Азия, ЕС и Северна Америка. Очакваният ръст на населението (с около 50%) в световен мащаб, ще увеличи търсенето на всички видове месо, като прогнозите са, че потреблението ще се удвои в следващите 30-50 години. 

Таблица 1. Световна консумация на месо през 2012 г.

Месо

Количество, мил.тона

Процент

Свинско

110.8

37.4

Птиче

104.5

35.3

Говеждо

66.8

22.6

Овче

13.9

4.7

Общо

296.0

100.0

На фона на очакваната икономическа ситуация растежът на консумацията на месо до 2021 г. се очаква да бъде на второ място (1.7% средно годишно), след това на растителните масла (2%), (ФАО, 2013). На географски принцип най-висок ще бъде той в Азия, Латинска Америка, Близкия изток и в развиващите се страни.

 

Големите и бързоразвиващи се икономики: Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка (BRICS) имат свои проблеми и определени силни и слаби страни. Освен че притежават огромни територии (разположени на 26% от земната територията, с население около половината от това на планетата), другите характерни особености са, че през последните десет години делът на тези страни в глобалния БВП е нараснал от 18 на 28%. Членовете на BRICS се приемат като най-бързо развиващите се големи страни, благодарение на наличието в тях на следните важни и определящи за световната икономика индикатори:

·       Бразилия-богата на разнообразна селскостопанска продукция

·       Русия-най-големият световен износител на минерални ресурси

·       Индия-евтини интелектуални ресурси

·       Китай-евтини трудови ресурси

·       РЮА-богати природни ресурси 

Прогнозите са, че икономиките на тези страни в бъдеще ще им позволят да трансформират икономическия си ръст в силно политическо влияние, което ще доведе от своя страна до формиране на нов икономически елит.

В тази връзка е интересно да се проучи и изясни какъв е потенциалът и предизвикателствата, които тези страни имат към развитието на свиневъдния бизнес?

Историческият им опит в тази насока е различен, но същественото e:

Бразилия: При анализа на различните фактори може да се заключи, че страната притежава най-добрата цялостна перспектива за развитие на свиневъдния бизнес от всички членки на съюза, като по данни на ФАО от 2013 г. броят на свинете е 40 милиона. Страната има територия почти (88.5%) колкото Китай, но населението е около 7 пъти по-малко. Налице е добра традиция както в производството, така и в потреблението на свинско месо. Две трети от свинското месо се произвеждат в три южни щата Рио Гранде до Сул, Парана и Санта Катерина и тук се формират 66% от износа. Районът е голям производител на царевица и соя, които представляват повече от 95% от фуражите, използвани за храна на прасета. Цената на труда се повишава изключително бързо, но това се компенсира с изключително ниските разходи за фураж. Все по-трудно се намира квалифицирана работна ръка за месопреработвателните предприятия и се очаква евтина работна ръка и нови имигранти от Хаити.

Заключението е, че са налице благоприятни възможности за увеличаване на производството и особено на износа. През 2014 г. той ще бъде с 15% по-голям в сравнение с предходната година, когато са изнесени 515 000 тона. Съществуват и определени опасения, че при продължаващо трайно покачване на цените на говеждото месо, консумацията на свинско месо в страната ще се увеличи и възможностите за износ няма да бъдат такива, каквито се очакват.

Русия: Страната чувства последиците от международната изолация. Жалко е, че най-голямата държава в света има малко над 1 прасе на кв. км. На жител консумацията е над 20 кг годишно, но търсенето е голямо. Геополитическите санкции през лятото на 2014 г. спряха вноса от ЕС, а в резултат на появата на африканска чума по свинете беше прекратен и от балтийските държави и Източна Полша. Забраните за внос доведоха до рязко покачване на цените на свинско месо от 40-60% в зависимост от региона, а това увеличи многократно печалбите на някои местни производители. Компании, които бяха на ръба на загубите през половина на 2014 г., си върнаха нормалното равнище на печалба. В резултат на това, делът на топ 20-те производители на свинско месо в общото производство се очаква да нарасне от сегашните 49% на 62% до 2018 г. Съществуват данни, че за периода 2014-2018 г. бизнесът е готов да инвестира около $4,5 милиарда US в свинеферми и месопреработвателни предприятия при условие, че правителството продължи политиката си за предоставяне на заеми при облекчени условия. Очаква се допълнителен федерален принос под формата на субсидии за периода в размер на $76-127 млн. US. Ако тези планове се реализират, делът на вноса може да намалее от 25-30% до около 10% след няколко години.

В по-дългосрочен план страната ще представлява особен интерес за международния свиневъден бизнес. Две предизвикателства могат да бъдат наблюдавани в резултат на "войната на санкции". Първото е фактът, че дори и при благоприятни условия на пазара, ще бъде трудно да се приложат нови проекти, без наличието на държавна подкрепа и на второ място съществуват притеснения, че последствията може да имат негативно влияние върху руската земеделска банка, а това е специализираната институция за предоставяне на кредити. Ръководството на банката посочва, че тя вече изпитва определени трудности с набирането на средства за подкрепа на нови проекти.

Индия: В страната има над 1,2 милиарда жители и това предполага големи възможности за развитие на свиневъдния бизнес. За съжаление обаче, поради разнообразие от причини, няма силни традиции както при производството, така и при консумацията на свинско месо. По данни на ФАО през 2013 г. е имало 10,3 млн. броя свине (по 1 прасе на 136 жители), което се равнява на годишна консумация на глава от населението само от 0,210 кг. Изключително ниската консумация може да се обясни с характерните обичаи и традиции в страната (свинското месо невинаги е било на висока почит в индийското общество) и от обстоятелството, че дълго време търговията с месо е контролирана от мюсюлмани. Ако към това се прибави и липсата на достатъчно количество рентабилно произведена царевица и сравнително лошата инфраструктура, може да се обясни защо птичето месо, рибата и вегетарианските ястия са основни в диетата на хората. И все пак, в страна с огромно население, дори и малко увеличение на потреблението би било огромен пазар. Страната разполага с многобройна и бързо развиваща се средна класа и въпреки че потреблението на свинско месо се очаква да бъде ниско за още едно десетилетие, не е трудно да се прецени потенциала на страната. Понастоящем от европейските страни Холандия, Германия, Италия и Испания макар и в минимални количества изнасят свинско месо за индийския пазар. При вноса на прясно свинско месо съществуват определени пречки. Не само кланиците трябва да отговарят на дадени изисквания, но и фермите трябва да спазват определени правила. Например: да са свободни за последните две години от атрофичен ринит, трансмисивен гастроентерит (TGE) и репродуктивен и респираторен синдром (PRRS). Производителите трябва да могат да докажат, че при хранене на свинете не са използвани трупно и месо-костно брашно и кръвна плазма. Страните, откъдето идва продукцията, трябва да са свободни от Везикулозна болест по свинете, Африканска чума по свинете, Ауески и др.

Висококачественото свинско месо и продуктите от него се очертават да са опция, насочена към хотели и ресторанти от висок клас, както и към заинтересовани потребители от средната класа. За да се получи тласък в развитието на бизнеса, е необходимо да се предложат схеми за създаване на модерни преработвателни предприятия и сдружения на свиневъди.

Китай: Производството на свинско месо е от национално значение за икономиката на страната. То обаче е изправено пред големи предизвикателства, произходът на които се крие в баланса между ограниченията на наличната вода и земя, подходяща за земеделие като цяло, проблемите с опазване на околната среда и рязкото покачване на нивото на урбанизация. Това може да са причина, част от необходимото свинско месо да се осигурява чрез внос. Не е изненада фактът, че китайски бизнесмени проучват възможности за придобиване на компании за производството на основни хранителни продукти, които са позиционирани извън Китай с перспективи да внасят продукцията в страната. Пример за това развитие е закупуването на американската компания Smithfield Foods, която произвежда 24 милиона угоени свине/годишно от китайската WH Group Limited.

Броят на свинете е 482 милиона (ФАО, 2013 г.) или средно по 50,2 бр. на кв.км. Огромното значение на свиневъдството за страната се изразява с големия брой безвъзмездни средства, научно-изследователски проекти и други дейности, които правителството отделя за подпомагане на отрасъла.

Съществува ли възможност за структурно подобрение, е въпросът, който е актуален, като се има предвид, че страната е уязвима от огнища на различни заболявания и какви са намеренията й за намаляване на вредните емисии в процеса на производство? Във връзка с това се очаква нарастване на производствените разходи и определен брой малки производители ще бъдат принудени да излязат от бизнеса. Това от своя страна ще доведе до по-висок процент на свинете, които се отглеждат в индустриализирани ферми и ще ускори консолидацията на индустрията. Планира се до 2016 г. в страната да има поне 100 ферми, включени в националната развъдна програма, с цел подобряване на ефективността на производството, без да се пренебрегва потенциалът на националния генофонд (Meishan).

Южна Африка: За разлика от световната тенденция, консумацията на свинско месо в страната е по-малка в сравнение с това на птичето и говеждото месо. Прирастът на населението и урбанизацията доведоха до увеличаване на консумацията на свинско месо през последното десетилетие, но темпът на нарастване на населението е намаляващ, а цената на различните алтернативи на свинското месо е решаващ фактор, който влияе върху решението на потребителите по отношение на консумацията. Все пак в страната съществува, макар и умерена традиция, при потреблението на свинско месо, което по данни на ФАО, 2013 г. е 5.2 кг на глава от населението.

От гледна точка на ценообразуването най-големият конкурент на свинското месо е птичето месо, което е най-евтиният източник на животински протеин от 2007 г. насам. През изминалото на десетилетие производството на свинско месо се увеличава средногодишно с 4.5% (достигайки около 1.6 млн. броя), а това на бройлерите – с 6%.

По данни на Департамента по земеделие, гори и рибарство (DAFF) производството на животинска продукция допринася за формиране на 50% от брутната стойност на селскостопанското производство, но приносът на свиневъдната индустрия от общата продукция на животновъдството е само 4.4%. Тя допринася за 0.18% от световното производство, което я прави незначителен и много уязвим играч към промените в глобалните пазари на свинско месо.

Досега увеличаването на производството на свинско месо се постигаше в голяма степен благодарение на увеличаване на живото тегло на свинете за клане, а не на увеличаване броя на животни. Тази практика доведе до определени положителни резултати, защото закланите свине в периода 2000-2012 г. се увеличиха с 23.6%, а това на добитото месо – с 69.3%. Трябва да се очаква обаче, че в бъдеще нарастването на производството ще е в резултат на увеличаване на броя на свинете-майкии/или допълнителни мерки, водещи до подобряване на ефективността на производството.

Вносът е важен компонент на южноафриканския пазар на свинско месо, но той има и много характерната особеност, че е налице силно предпочитание към определени месни части (ребрена част), а не към целите кланични трупове. Потенциалът за растеж е огромен и в случай, че повишеното търсене се базира на месното производство, а не на внос, ще са необходими:

·       значителни инвестиции по цялата верига на бизнеса;

·       намаляване разходите по изхранване на животните;

·       изграждане на устойчивост в земеделските практики, което е важен компонент за достъп до финансиране;

·       по-голяма координация и осигуряване на сигурност на пазара с цел гарантиране на необходимите инвестиции.

 

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.