проф. Валентин Кацарoв, Тракийски университет, Аграрен факултет
Свиневъдството е бизнес, организиран на основата на биологични закономерности и може да бъде причислен към дейностите с висок производствен и организационен риск. Характерна особеност на съвременното производство е, че животните се разпределят в групи според възрастта, категорията и физиологичното им състояние, като по този начин, грижите за отделното животно се заменят с полагане на грижи за група от животни с еднакви изисквания. Тази специализация в производствения процес породи необходимостта и изискването работещите в свинефермите да имат големи познания и специфичен опит за категорията животни, за които се грижат. Те трябва да са енергични и високо организирани, да могат да работят самостоятелно, използвайки собствена инициатива или да следват предписани инструкции и процедури. Същевременно е необходимо да имат и отлична комуникативна способност, с цел изграждане на позитивни междуличностни отношения.
Младите хора, които за първи път се срещат със свинете в свинекомплексите, обикновено ги опознават в процеса на производството, но трябва да се има в предвид, че това е най-скъпото обучение, тъй като се провежда обикновено по правилата на опита и грешките.
Имаме ли обаче право на грешки при работа в съвременното интензивно свиневъдство? Разбира се, че не! В потвърждение на това са данните, че в свинеферма с 500 свине-майки, в която годишно се получават около 12 000 прасета, може да бъде обслужвана от 3-4 работника. Това показва поне две важни неща, че производствените процеси могат в значителна степен да се механизират и автоматизират, но от друга страна ни предупреждава, че ако даже един от членовете на персонала не се справя добре със задълженията си, то това ще се отрази крайно негативно на икономическите резултати. Поради това, вече не трябва да се изненадваме от обяви за набиране на кандидати за работа в свинефермите със следното съдържание:
• Успешният кандидат ще бъде този, който демонстрира технически ум и компютърна грамотност;
• Да има математическа знания, умения за отчитане на данни и анализ на резултати;
• Работникът ще има ключова отговорност при изграждане и развитие на отношенията в колектива и различни бизнес организации с цел изпълнението на добрите производствени практики, спазване на стандартите за хуманно отношение към животните и гарантиране на ефективно и устойчиво производство.
Ето защо, отстояваното от нас становище е, че: Обучение на персонала в свинефермите по правилата за опита и грешките е неприемливо в съвременните условия.
Много фирми от аграрния сектор, независимо че имат разработени концепции за икономическо развитие, нямат такава за развитие на потенциала на своите работници. Голяма част от мениджърите работят усилено върху имиджа на компанията, но в насока към контрагенти, партньори и клиенти, но не и към собствения си персонал. Логичен тогава е и въпросът: Какво би накарало работниците ни да работят по-добре? Не е само заплащането, а и финансите не са безкрайна величина, за да растат постоянно и заплатите. Необходимо е да се разбере, че обучението е неделима част от производството на свинско месо и трябва да е в крак с техническия прогрес и стремежа за максимална ефективност. Анализът показва, че тези, които вече работят в свиневъдството имат високо изразено желание и мотивация за постигане на напредък и усъвършенстване, но привличане на нови работници е изключително трудна задача. Нормално е тогава да се запитаме: Защо, след като в определени райони има висока безработица, свиневъдите отчаяно се борят да попълнят свободните работни позиции?
Наблюденията показват, че голяма част от хора не разбират и същевременно не знаят, че съвременното производство на свинско месо е “високо технологично” и предлага срещу добре свършена работа прилична заплата и възможност за кариерен прогрес. Трябва да се положат големи усилия, за да се премахне разминаването между академичното обучение и професионалното образование, защото проблемът е, не е че студентите не обичат свинете да речем, а че те наистина не знаят същественото и важното за това производство. Ето защо, ролята на съвременното обучението е това да се преодолее и да се разкрият новите възможностите за трудова заетост при прилагане на добри практики за организация и управление на производствените процеси в свиневъдството.
За да може да се получава по определени стандарти качествено и безопасно свинско месо, производствените системи трябва да се управляват успешно и това ще бъде от полза както за животните, така и за хората. Анализът на моментната ситуацията показва, че е налице и определено погрешно схващането за значението на първичното производство на храни в цялостната система “от фермата до масата”. Голяма част от хора не виждат и не оценяват ролята и мястото на “фермата”, както правят това към “преработвателната промишленост”. В резултат на това се формира определено безразличие, незаинтерисованост и дори негативизъм към земеделието като цяло. Следователно на младото поколение, на което земеделието не е в „кръвта“, е необходимо с много такт и умение да се предаде това, което те трябва да знаят, да могат и умеят, за да намерят успешната си реализация
