Досегашният български опит с парите за селско стопанство е по-скоро отрицателен
Буквално дни преди да изтече срокът за договаряне на проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в сегашния програмен период земеделското министерство се опитва трескаво да спаси около 250 милиона евро, които може да останат неусвоени. В същото време никой още не е докрай наясно как ще се работи в следващия програмен период (2014 - 2020 г.) и как точно ще се разпредели новият ресурс по програмата. Всички, ангажирани с процеса, се кълнат, че в основата ще бъде подкрепата на малките ферми. Все още обаче няма дефиниция що е то "малка ферма" и каква се очаква да бъде съдбата й у нас, пише "Сега".
Програмата за селските райони реално ще има възможност да раздаде най-много пари в сравнение с всички други европейски програми. За идните 7 години за България са заделени 2.238 милиарда евро. Заедно с още около 5.2 милиарда евро, предвидени за преки плащания, обемът на парите за земеделието надхвърля половината от всички пари, които страната ни може да усвои. Сумата е с около 2.5 милиарда лева повече от парите за изтичащия програмен период. Едва към края на ноември тази година след продължителни преговори бяха одобрени и законодателните актове за реформиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Целта е от 2014 г. да се акцентира върху екологията, справедливото разпределение на средствата и подпомагането на малките фермери.
Въпреки уж дългата и активна подготовка българският проект за ПРСР се забави и едва неотдавна тръгна към Брюксел за одобрение. Какво точно съдържа той още не се знае. "Имаме насрочена среща през декември, на която трябва да обсъждаме програмата с членовете на Тематичната група, а чак след това можем да пускаме конкретни данни", обясни зам.-министърът на земеделието Явор Гечев. Според него въпреки краткото време програмата е готова на 95% и била много добра. Дали е така, ще разберем, когато дойдат коментарите от Брюксел. По проектите за останалите оперативни програми вече имаше много забележки, които ще се изглаждат в следващите месеци.
Засега в агроведомството не показват притеснение от забавянето. И според земеделския министър Димитър Греков, и според заместника му Явор Гечев новата програма ще тръгне още през май, а първата отворена мярка ще е за младите фермери. Като цяло акцентът пада върху стимулиране на конкурентоспособността в малките и средните стопанства, които са гръбнакът на българското земеделие. Те обаче са на ръба на оцеляването, заяви неотдавна Греков. "В Европа има повишено търсене на качествени продукти с ясен произход. Затова ще насочим усилията си в развитието на сектори като биологичното растениевъдство и пчеларството", добави той. При представянето на програмата в парламента неотдавна Явор Гечев от своя страна отбеляза, че фокусът не бива да пада единствено върху физическото харчене на средства, а върху ефекта от финансирането.
Досегашният български опит с парите за селско стопанство е по-скоро отрицателен. Директните плащания за площ например отиваха в над 80% при големите фирми, основно в зърнопроизводството, и за изминалите 7 години ограничиха значително продуктовата структура на земеделското производство. Затова извън програмата за селските райони е важно как дребните фермери ще могат да получат по-сериозна подкрепа и по това перо. Засега се говори за по-голяма субсидия за първите 300 декара и за намаление с определен процент на плащанията над 150 000 евро.
Данни, които наскоро представи сдружение "Традиции и предприемачество в земеделието", показват, че у нас има 372 хиляди земеделски производители. Почти 92% от тях, около 340 хиляди, са малки, които произвеждат стоки до 8000 евро на година. 70% от тези 340 хиляди фермери имат още по-малки приходи - тяхното производство е за под 2000 евро на година. Над 90% от полагащите труд в малките стопанства са техните собственици или членове на семействата им.
Дали всички те ще бъдат насърчавани - предстои да видим. Според Явор Гечев в новата програма за селските райони ще има тематична подпрограма за малки земеделски производители - за тях ще има гарантиран бюджет и те няма да се съревновават с големите производители. Формално това отговаря на заложените от Брюксел критерии, според които земеделието след 2013 г. трябва да е по-балансирано, за да се избегне загуба на биологичното разнообразие. Парадоксът тук е, че страната ни още няма дефиниция за това какво е "малка ферма". "Малкият производител и фамилното фермерство са акцент в новия програмен период. А ние отново майсторски ще плеснем с ръце, възприемайки всички правила на новата ОСП, без да знаем имаме ли малки производители, колко са, къде са", казва Ивана Мурджева, правен експерт и председател на управителния съвет на сдружение "Традиции и предприемачество в земеделието".
Според нея малкият земеделски производител е невидим, тъй като в националното законодателство такава дефиниция липсва. "Ние, като един педантичен член на ЕК, разчитаме да получим наготово такава дефиниция. За наше голямо съжаление такова определение няма къде да намерим", допълва тя. По думите й е време да си зададем и въпроса кои са тези малки автентични производители. "Оставаме с впечатление, че става въпрос за партизанско движение", описва ситуацията Мурджева.
Брюксел всъщност постави задача на всяка страна членка да изработи собствена дефиниция за малък производител. У нас тя е на ниво проект и от земеделското министерство не дават яснота какви ще бъдат заложените критерии. Явор Гечев обясни, че вече има няколко варианта, но още няма окончателно решение. "Работим успоредно с няколко научни институции, разработваме анализ какво наистина е малка ферма в България. Искаме да е това, което реално ще работи за българските условия", казва той.
Чуждият опит сочи, че трябва да се пипа внимателно. Но на конференция за бъдещата европрограма, организирана неотдавна от в. "Сега" и Еврокомисията, Ремедиос Караско Санчес, координатор на Европейската мрежа на традиционните производители на млечни продукти (FACE) в Испания, ни посъветва да не повтаряме испанските грешки след влизането на страната й в ЕС в далечната вече 1986 г. "Ние мислехме, че модернизацията е равна на индустрализация и че малките производители просто трябва да се съобразят с това, че всичко малко е лошо", каза тя. Промяната дошла едва когато дребните производители започнали да се сдружават."Когато малките не са организирани, никой не представлява интересите им пред институциите", каза Санчес.
Според Ивана Мурджева обаче грешката вече е направена. "За съжаление в периода 2006 -2011 г. лека-полека вървяхме към уедряване на стопанството. Това е нещо, което е обмисляно като добра идея, но се оказа като препъникамък, защото не са отчетени правилно специфичните особености на страната", обясни тя. Резултатът е изхвърляне на малките от въртележката на земеделието, а заедно с тях изчезва не просто една микроединица, а традиционни практики.
Експертите по традиционно земеделие са категорични, че българското законодателство спъва развитието на малките ферми и предприятия за производство и продажба на храни, които допринасят за запазване на автентичните продукти. Те просто не са в състояние да изпълнят всички предвидени законови изисквания. Според резюмето на работния проект на новата селска програма една от приоритетните области е по-добрата интеграция на първичните производители в хранителната верига, както и насърчаването на достъпа до местни пазари и т.нар. къси продоволствени вериги. Земеделският министър Димитър Греков също твърди, че подкрепя идеята за стимулиране на директните продажби, но само ако бъдат изпълнени всички европейски изисквания за тях и ако продукцията на малките ферми е с контролируемо качество. В Програмата за развитие на селските райони ще се отворят и мерки, чрез които фермерите да си купят необходимото оборудване, обеща той.
Но това не решава основния проблем. "Ниската степен на сдружаване обезвластява дребните фермери, прави ги хора без глас", категорична е Ивана Мурджева. "Като структура земеделието в България принадлежи на малките стопанства. В същото време ние сме страна, в която има най-много малки стопани и едновременно с това българско юридическо лице взима най-голямата субсидия в Европа", обясни още тя. С извода са съгласни и в агроминистерството. Оттам отчитат, че малките и средните стопанства не могат поотделно да отговорят на изискванията на търговските вериги за количество. "Поради малкия си обем на производство те са в слаби позиции спрямо прекупвачите и не могат да договарят благоприятни цени", се казва в проекта на новата програма. Затова една от планираните мерки е за насърчаване на колективни дейности. Предвижда се и мярка за обучение на заетите в селското стопанство чрез курсове, семинари и демонстрационни дейности.
В новата програма освен това ще има гарантирани бюджети за всеки агросектор, твърди Явор Гечев. Това значи, че един сектор няма да може да взима парите на друг сектор. По-големи инвестиции са нужни в изостаналите отрасли, за да могат да догонят постиженията на сектори като зърнопроизводство, пояснява той. Става дума за по-интензивно развитие на трайните насаждения, зеленчукопроизводството, животновъдството, млечното направление, пчеларството, бубарството, билкарството.
Кошницата на земеделското министерство е голяма и обещанията в нея са много - буквално за всекиго по нещо. Остава да видим на какво мнение ще бъде Брюксел. И дали големите надежди на малките производители няма да си останат само надежди.
