Учени в 30 държави са прекарали пет години в анализиране на водосборните басейни
Производството на храна в големите речни басейни в Африка, Азия и Латинска Америка може да се удвои устойчиво през следващите няколко десетилетия, което може да осигури достатъчно храна за някои от най-бедните части на света, показва проучване на програмата "Предизвикателство" за вода и храна, предаде "Ройтерс", цитирана от dnevnik.bg.
Въпреки това безбройните претенции за права върху водата – от промишлеността, градовете и производителите на енергия и други – може да попречат на увеличаването на производството на храна.
Учени в 30 държави са прекарали пет години в анализиране на водосборните басейни, които покриват общо 13.5 млн. кв. м и са обитавани от 1.5 млрд. души, включително 470 млн. от най-бедните. Водосборният басейн включва цялата територия, напоявана от дадена река и притоците й.
"В някои райони наистина има недостиг на вода, но откритията ни показват, че като цяло проблемът идва от това, че водните ресурси в тези басейни не се оползотворяват ефикасно и справедливо", коментира Ален Видал от програмата "Предизвикателство". "Проблемът в крайна сметка е политически, а не става дума за недостиг на ресурси", добавя той.
Речните басейни осигуряват широк спектър от блага – вода за напояване, храна, пряк път за доставки за промишлеността и домакинствата – но тъй като количеството вода е ограничено, властимащите в някои райони понякога задържат непропорционално голям дял от ресурсите.
"Това може да се промени", подчертава Саймън Кук от Международния център за тропическо земеделие, който е ръководител на изследването. "Има голям капацитет за производство на храна, без да се предизвиква водна криза", уверява той.
Увеличаването на производството на храна е особено важно в развиващите се страни, където населението се увеличава и вероятно ще пострада най-силно от вредните ефекти на промяната в климата като суши, пожари, наводнения и бури. Очаква се населението на света, което в момента е около 7 млрд. души, да се увеличи до над 9 млрд. през 2050 г.
Конфликтите за достъп до вода датират поне от изкопаването на първия кладенец, но Кук и други учени, представили изследвания на Четиринайсетия Световен конгрес за водата в бразилския град Ресифе, препоръчват холистичен подход, който поставя акцент на увеличаването на производителността и комуникацията между всички, които ползват водните ресурси.
Докладът на програмата "Предизвикателство" се базира на проучване на басейните в района на Андите и река Сау Франсиску в Южна Америка, на Ганг, Инд, Керхе, Меконг и Хуанхъ в Азия, и Лимпопо, Нигер, Нил и Волта в Африка. Те са подбрани, тъй като съдържат пълния спектър от проблеми, свързани с водните ресурси в развиващия се свят.
Африка има най-голям потенциал за увеличаване на производството на храна в речните басейни, но в някои райони в Африка и Азия продукцията е поне с 10% под потенциала си, а на някои места е едва 10% от това, което може да се постигне.
По-широкият достъп до торове, финансиране и пазари може да помогне, за да се увеличи производството, отбелязва Кук. От решаващо значение е да се води диалог между всички, които ползват водата във водосборните басейни – фермери, които напояват земите си с дъждовна вода, фермери, които ползват системи за напояване, скотовъдци и чифликчии, жители на градовете, собственици на фабрики и производители на електроенергия от ВЕЦ-ове, допълва той. Диалогът трябва да обхваща различни икономически сектори и да преминава държавните граници, подчертават учените.
