1. Начало
  2. Новини
  3. Околна среда
  4. България има добри перспективи за присъствие на пазара на хайвер от култивирани видове есетра

България има добри перспективи за присъствие на пазара на хайвер от култивирани видове есетра

Рибовъдните ферми у нас са около 30

Есетрите, тези „живи изкопаеми”, предшествали дори динозаврите, населяват басейните на Северното полукълбо вече над 200 хиляди години. Но явно и техният край се вижда. Популациите им стремглаво намаляват, макар този факт все още да не е добре познат на широката общественост. Голямата криза настъпва през последните два века.

Есетровите риби, източник на деликатесния черен хайвер, се срещат все още в големите реки на Северна Америка, Европа и Азия. Най-големият развъдник на дива есетра в света, както знаем, е Каспийско море с 90% от световните запаси. На второ място идва нашето Черно море. Но и в двата басейна уловът на тези големи риби, тежащи 100-200 кг и стигащи понякога до 6 метра дължина, е вече забранен. Вливащата се в Черно море река Дунав доскоро бе една от реките с най-много видове есетри в света – цели шест.

„Помнят се времената, когато в определени периоди от годината в долното си течение реката е почернявала от гърбовете на тези едри риби”, заяви за Радио България Стоян Михов, ръководител на проект на WWF-България за възстановяване на дивата есетра. Възстановяване, защото и в долното течение на реката, която служи за граница между България и Румъния, есетрите са вече на изчезване. Далеч останаха времената, когато на масата на българските дунавски рибари неизменно имаше бурканче с черен хайвер.

От 6-те вида, които са се срещали в Дунав, два се смятат вече за изчезнали, допълва експертът. – Останалите 4 - руска есетра, чига, пъструга и моруна – са на ръба на изчезването, като тенденциите за намаляване са едни от най-високите в цялата Световна червена книга на застрашените видове. И тук говорим не за десетилетия или столетия, техните популации намаляват с 80-90% за броени години!

В целия ЕС единствените все още жизнеспособни популации от диви есетрови риби се намират в споменатия долен отрязък на река Дунав. В него ценните риби навлизат, за да хвърлят хайвера и да отгледат малките си, преди да потеглят на дълъг път из моретата. За опазването на този уникален естествен развъдник Румъния въведе забрана за улов на есетра в нейни води през 2006 г., към която България се присъедини през 2011-та. Целта е да се даде възможност на ценните риби да възстановят популациите си необезпокоявани. Но не само свръхуловът е причина за геноцида им, а и големите преградни съоръжения по реките.

Специално за изчезването на есетровите риби от Дунав една от главните причини е построяването на хидровъзела Железни врата в участъка на реката между Румъния и Сърбия, казва Стоян Михов. Съоръжението отрязва огромна част от местата, в които есетрите исторически са се размножавали. В миналото тези риби са навлизали доста навътре в реката, чак до Виена и до Горен Дунав. Друга причина са дигите, предпазващи от наводнения, изградени по реката в началото на миналия век, които също са отнели значима територия, подходяща както за размножаване, така и за изхранването на излюпените рибки.

И така, деликатесната есетра е вече на изчезване. Забранена е търговията с хайвер от дивите видове. Ще се откаже ли светът от своя деликатесен черен хайвер? Със сигурност – не.

Алтернативата вече е намерена – култивираната есетра

В това отношение България има вече своите традиции и добри перспективи за присъствие на пазара на хайвер от култивирани видове есетра. По данни от 2011 г. страната ни е най-големият производител на черен хайвер на Балканите и на едно от челните места в Европа, където водещи са Франция и Италия. Конкуренцията обаче става все по-ожесточена след влизането в играта на големи производители като Китай и Иран. Предстои възвръщането на лидерските позиции и на Русия, където отглеждането на есетри се развива с много бързи темпове.

В България рибовъдните ферми, които отглеждат есетри, са около 30. Първата от тях бе създадена още през 1997 г. Древните риби се развъждат не само заради хайвера, а и заради вкусното им месо, като тенденцията е възходяща, уточнява Цветана Белимачева, главен експерт в отдел „Управление и мониторинг на рибарството” в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.

Мога да ви кажа най-пресните данни за 2012-та, подадени ни от производителите, посочва тя. Произведена е около 300 тона есетрова риба за консумация, а черният хайвер през м.г. възлиза на близо 6 тона. През 2007-ма общото производството на риба за консумация и за зарибителен материал е било почти 200 тона. А през 2011-та имаме вече 340 тона. Т.е. за един период от 5 години обемът е нараснал със 140 тона, почти двойно.

Същото се отнася и за произведения хайвер. През 2008 г. той е бил около два тона, а през 2012-та е вече тройно повече. Основен пазар на родния хайвер са Западна Европа /Германия, Франция, Италия/ и САЩ, които изкупуват 90% от производството. Възможността за създаване на развъдни ферми за риба, включително есетра, с пари от европейските структурни фондове, дава добър шанс на България да развие още това перспективно производство, в което вече има добър опит.

Изкуственото отглеждане на есетрови риби е според експертите тройно печеливша стратегия. От една страна така се дава време на дивата есетра да възстанови популациите си. От друга аквакултурата носи по-сигурен доход, икономическо и социално развитие. От трета – може да се стигне до момент, когато елитният черен хайвер ще стане достъпен за много по-широк кръг консуматори.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.