От движението се обърнаха с отворено писмо до кандидатите за европейските избори 2014
"Slow Food" е световно движение (има и български клон), което популяризира и се бори от години за подкрепа на малките и семейните ферми, за защитата на традиционните занаятчийски продукти, за правото на потребителите да са запознати с произхода на храната, която консумират, за директни продажби от малките производители. С днешна дата "Slow Food" заявява, че очакваната положителна промяна в Общата селскостопанска политика на Европейския съюз не се случи. Затова надеждите на движението са насочени към все още неизвестните нови лица в Брюксел.
По тази причина този вторник (13 май 2014 г.) от движението се обърнаха с отворено писмо до кандидатите за европейските избори 2014, в което изброяват важните неща за една устойчива обща политика за храната, на която да стъпят бъдещите евродепутати. Публикуваме писмото им без съкращения:
Уважаеми кандидати,
Предстоящите европейски избори идват във време, което е критично важно за планиране на нашето бъдеще. Сегашната криза е не просто финансова, а далеч по-сложна. Тя изисква смяна на модела с нов, който да започне с възстановяване на централната роля и стойността на храната.
Като отговор на кризата Slow Food иска да види една Устойчива обща политика за храната. Тази политика трябва:
– да има цялостен подход към системата на храната;
– да се стреми към система на производство, дистрибуция и потребление на храна, която е добра (отразяваща здравето, културата и вкуса на местните общности), чиста (с грижа за околната среда) и справедлива (с грижа за правата на хората, които култивират, отглеждат и произвеждат хранителни продукти, както и на онези, които ги купуват и консумират);
– да бъде основана върху опазване на биоразнообразието (сортове растения, местни породи домашни животни, занаятчийски храни) и върху ролята на малките производители и потребители;
– да прилага на практика същите тези принципи във всички преговори и взаимоотношения с други страни.
"Slow Food" ви моли да работите за развитието на една Устойчива обща политика за храната, като поемете конкретни задължения по следните теми:
Право на храна
– Да се осигури справедлив достъп до устойчиво произведена и здравословна храна за всички, особено за уязвимите групи.
Подкрепа за малките производители
–Да се опростят хигиенните норми на ЕС и да се прилагат дерогации (изключения от правилата или улеснени правила) с цел да се запазват и развиват традиционните занаятчийски продукти, които имат пазар само в района, където се произвеждат или се реализират с директни продажби. Тези продукти са под риск от изчезване заради стандартизираните бюрократични и хигиенни изисквания, които не правят разлика между индустриализираното селско стопанство и малките занаятчийски производства.
Информация за потребителите
– Да се наложи етикетиране със задължително указване на произхода за всички непреработени меса и други продукти като мляко, непреработени храни и храни с месни съставки.
– Да се позволи върху етикетите да бъде добавяна следната информация към изискваната от закона: сортове и породи животни, техники на култивиране и преработка, характеристики на околната среда и местността, грижите за добруването на животните.
Разхищаването на храна
– Да се налагат политики, справящи се с разхищението на храната, като се повишава загрижеността на хората за храната като ценност във всички фази на хранителната верига (производство, дистрибуция и консумация).
Семена
– Да се гарантира правото (и задължението) на фермерите да произвеждат семена, лично да сертифицират семената, като гарантират проследяемост и удостоверяват доброто им здраве, и да ги продават;
– Да се насърчава вписването на местни сортове в публични каталози и регистри като средство за културно и търговско опазване на семената и оттам на биоразнообразието като цяло;
– Да се гарантира свободната обмяна на семена.
ГМО
– Да се насърчава забраната да се засаждат и отглеждат каквито и да е ГМО култури в Европа;
– Да се насърчава използването на свободна от ГМО храна и храни за животните;
– Да се засили оценката на риска от ГМО храни и да се гарантира прозрачността.
Пестициди
– Да се ограничи използването на пестициди, колкото се може повече;
– Да се насърчават системите за селскостопанско управление (например биологичното селско стопанство и агроекологията), основани на редуването на културите, диверсификацията на културите и защитата на полезните насекоми, които съхраняват биоразнообразието.
Добруване на животните
– Да се въведе максимално позволено време за превоз от фермата до кланицата;
– Драстично да се намали използването на антибиотици при развъждането и отглеждането на стопански животни;
– Да се забрани продажбата на месо от клонирани животни или от техните поколения.
