Действащото законодателство относно общото етикетиране на храните е от 1978 г.
Новите правила за етикетиране на хранителните продукти вече влязоха в сила от 13 декември 2014 г. се прилагат в целия ЕС. Българското представителство на ЕК публикува списък с въпроси и отговори, които могат да бъдат полезни на европейските потребители.
Наистина ли беше необходима промяна в законодателството за етикетирането на храните?
Действащото законодателство относно общото етикетиране на храните е от 1978 г., а правилата за посочване на хранителната стойност върху етикета бяха приети през 1990 г. Изискванията на потребителите и търговските практики значително са се променили оттогава. Потребителите от ЕС искат да са по-добре информирани при покупката на храни и за тази цел искат етикетите да са разбираеми, точни и да не заблуждават. След като беше подготвяно в продължение на повече от три години, новото законодателство ще помогне на потребителите да вземат информирани решения за храните, които купуват. То би могло да допринесе също и за по-добро качество на живот и по-здравословни навици.
Какви промени можем да очакваме от новата система за етикетиране?
С новото законодателство се определят общите принципи за етикетирането на храните. В него също така се предвиждат по-конкретни изисквания, включващи например:
- Подобряване на четливостта на информацията (минимален размер на шрифта за задължителната информация);
- Ясно и унифицирано представяне на алергените в списъка на съставките на предварително опакованите храни (видимо открояване от останалата информация чрез шрифт, стил и цвят на фона);
- Задължителна информация за алергените при храните, които не са предварително опаковани, включително в ресторанти и кафенета;
- Изискване за представяне на определена информация за хранителната стойност на по-голямата част от предварително опакованите преработени храни;
- Задължителна информация за произхода на прясното месо от свине, овце, кози и домашни птици;
- Едни и същи изисквания за етикетиране при пазаруване по интернет, пазаруване от разстояние и закупуване на стоки в магазина;
- Списък на специално създадените наноматериали в съответните съставки.
- Конкретна информация за растителния произход на рафинираните масла и мазнини;
- По-строги правила за предотвратяване на подвеждащите практики;
- Посочване на съставката заместител при „имитациите“ на храни;
- Ясно указване на „формовано месо“ или „формована риба“; както и
- Ясно указване на размразените продукти.
Ще се обърне ли внимание на информацията с дребен, нечетлив шрифт?
Това е ключов проблем, на който се обръща внимание в новото законодателство. Правилата изискват задължителната информация да бъде отпечатана с шрифт, за който е фиксиран минимален размер, а незадължителната информация (например твърдения или претенции) не трябва да бъде представяна по начин, който да оказва неблагоприятно въздействие върху представянето на задължителната информация. В бъдеще ще бъдат определени допълнителни правила относно четливостта на информацията.
Ще ни помогнат ли новите правила да се храним по-здравословно?
По принцип да. Ще ни бъде предоставяна по-ясна информация за определени важни хранителни характеристики на преработените храни — енергийна стойност, мазнини, наситени мазнини, въглехидрати, захари, белтъчини и сол. Това ще даде възможност на потребителите да сравняват храните, преди да ги закупят, като им помага да упражняват по-информиран избор, който да отговаря точно на техните индивидуални изисквания. Също така ще е възможно да се включва информация за определени хранителни вещества на лицевата страна на опаковката, като по този начин ще бъде по-лесно за потребителите да сравняват продуктите при закупването им.
Как се обръща внимание на потребностите за информираност на лицата, страдащи от алергии?
В новите правила се придава допълнителна тежест на съществуващата информация за определени вещества, предизвикващи алергични реакции или непоносимост. Целта е да се информират хората с хранителни алергии и да се осигури по-добра защита на здравето им. Предприятията за производство на храни ще трябва да предоставят тази информация за всички храни. От националните органи в държавите — членки на ЕС, зависи да вземат решение относно начина, по който следва да се предоставя тази информация.
Какви са изискванията за информацията за храните, ако пазаруваме храни по интернет или от разстояние?
В новите правила изрично е записано, че когато храната се продава чрез средства за комуникация от разстояние, по-голямата част от задължителната информация върху етикета трябва да е достъпна преди извършване на покупката. Тази информация трябва да бъде отразена в материал, съпътстващ продажбата от разстояние (уебсайт или каталог), или чрез други подходящи средства. Това изискване отчита напълно всички начини на предлагане на храни на потребителите. С други думи, информацията, която трябва да бъде указана на етикетите на храните, е една и съща, независимо дали продуктът е бил купен по интернет, чрез средства за продажба от разстояние (например каталог) или в супермаркет.
Ще бъдем ли по-добре информирани за произхода на храната си с новите правила?
В новите правила като цяло се запазва сегашният подход: обозначаването на страната на произход или мястото на произход върху етикета остава незадължително освен ако отсъствието на тази информация не води до заблуда на потребителите.
В Регламента се въвежда задължително обозначаване на произхода за прясното месо от овце, кози, домашни птици и свине. Комисията прие правила за изпълнение, определящи начина, по който се представя информацията за произхода. В правилата — с определени изключения — се предвижда върху етикета да се указва държавата членка или третата държава, където животното е било отгледано и заклано.
Страната или мястото на произход на основните съставки трябва също да е посочено, ако съставките произхождат от място, различно от това на крайния продукт. Например масло, което е бито в Белгия с мляко от Дания, би могло да се етикетира като „произведено в Белгия с мляко от Дания“. Тези правила ще защитят потребителите от подвеждащи указания относно произхода и ще гарантират условия на равнопоставеност за стопанските субекти в хранителната промишленост.
Как можем да сме сигурни, че ядем „истинска“, а не „фалшива“ храна?
Фалшифицирането на храни и напитки предизвиква сериозно безпокойство. То може да се извършва по различни начини, като например чрез разреждане или заместване със съставки с по-ниско качество или посочване на фалшив произход на продукта.
Новите правила ще гарантират, че когато храната не съответства точно на това, което изглежда, че представлява, ще се предоставя съответната информация за предпазване на потребителите от заблуда, създадена чрез определено представяне или външен вид на храната. Когато някои съставки, за които обичайно се очаква да присъстват в храната, са били заменени с други, заместителите ще бъдат обозначавани така, че да са откроими на опаковката, а не само в списъка на съставките. По отношение на месните и рибните продукти откроима информация ще бъде предоставяна при наличието на добавена вода и на каквито и да е добавени протеини от различен животински произход. Освен това, когато храните създават впечатлението, че са направени от цяло парче месо или риба, въпреки че са от отделни парчета, те ще бъдат етикетирани като „формовано месо“ или „формована риба“.
За храните, при които има основание за съмнения относно произхода или при които се посочва фалшив произход, в новите правила се въвеждат определени критерии, за да се гарантира, че доброволното обозначаване на произхода не води до заблуда на потребителите. От стопанските субекти, които предявяват претенции по отношение на произхода, се изисква да предоставят допълнителна информация, за да знаят потребителите откъде действително произхожда основната съставка на храната, а не само последната държава, където тя е била преработена.
Ще видим ли промените в етикетите от 13 декември 2014 г.?
Да, хранителната индустрия имаше на разположение преходен период от три години, за да направи необходимото за ефективното изпълнение на тези правила от 13 декември 2014 г. Въпреки това на пазара все още ще можете да попаднете на продукти, етикетирани по старите правила, тъй като Регламентът предвижда изчерпване на запасите на храни, пуснати на пазара или етикетирани преди 13 декември 2014 г. (внимание: не обаче и изчерпване на запасите на етикети).
Правилата относно задължителната информация за хранителната стойност ще се прилагат едва от 13 декември 2016 г. Когато обаче хранителните стойности са обявени върху етикетите след 13 декември 2014 г., те трябва да са в съответствие с разпоредбите на Регламента.
Какво трябва да направим, ако видим етикет, който не отговаря на новите правила след 13 декември 2014 г.?
Прилагането на правилата на ЕС за етикетиране е възложено на държавите членки и жалбите следва да се отправят до компетентните национални органи.
