1. Начало
  2. Новини
  3. Любопитно
  4. Какво ни донесе посещението на еврокомисаря Фил Хоган?

Какво ни донесе посещението на еврокомисаря Фил Хоган?

Снимка:

Както се казва: помогни си сам, за да ти помогне и Брюксел

Има затруднения и предизвикателства на млечния сектор в България. Ще обмислим допълнителни начини за разширяване на мерките за плодове, зеленчуци и защита на млечния сектор. Има нова ПРСР с възможности за доброволни обвързани помощи, там се предоставят 123 евро на крава. Това са мерки, с които се надяваме да ви подпомогнем за намиране на нови пазари, заради загубените вследствие от ембаргото. Това заяви по време на визитата си в София европейският комисар по земеделието и развитието на селските райони Фил Хоган.

Кратко и ясно, без никаква конкретика, каквато може би очакваха българските фермери: производители на мляко и млечни продукти, плодове и зеленчуци. Не става и дума за допускане на експортни субсидии на родните млечни продукти, защото това би изкривило конюнктурата на пазара.

А каква е конюнктурата на пазара, прекрасно знаят българските фермери. Знаят я не от вчера и онзи ден. Знаят, че според статистиката,  България не изнася толкова стоки в Русия, колкото засегнати от руското ембарго са държави като Полша и Румъния.

Знаят, че продукцията на голяма част от българските млекопроизводители не отговаря на хигиенните изисквания на Европейския съюз. България разполага само с още шест месеца, за да модернизира производството си на млечни изделия, преди да изтече крайният срок, предоставен от Брюксел. В противен случай страната ни рискува десетки хиляди мандри да специализират дейността си само за собствена консумация или частни продажби, тъй като млякото им не отговаря на стандартите на Евросъюза. От работещите у нас над 30 хил. мандри едва 500-600 покриват изискванията за качество на продукцията в Общността.
Основните причини за това са свързани преди всичко с недостига на адекватно техническо оборудване. Но проблемът не е само липсата на пари, но и отсъствието на разбиране за необходимостта от превръщането на производството на мляко в съвременна търговия.

Казаното до тук, не бива да се приема единствено като упрек към мандраджиите. По-скоро припомняне за изкривения модел на родното земеделие и пропуснатите възможности за поставянето му на подобаващото му място като стълб за развитие на родната икономика. Основната вина е на държавата, в лицето на земеделското министерство, което така и не успя да направи адекватен български прочит на Общата селскостопанска политика на ЕС през стария програмен период 2007-2013 г. Единственото, което категорично се случи през него, е преструктуриране на произвежданата продукция от традиционните продукти с висока добавена стойност към свръхинтензивни култури. Всичко това пряко повлия върху фактора труд в земеделието и в селските райони. Рязко намаля броят на стопанствата и броят на заетите в отрасъл „Земеделие”.

Затова вина няма Европейската комисия и още по-малко настоящият земеделски комисар Хоган. От Брюксел може да ни обещаят помощ, да ни отпуснат по-малка от обещаната. Но няма да ни напишат програма за устойчиво, конкурентоспособно земеделие.  ОСП е рамката, в която всяка страна-член на ЕС позиционира своята национална политика с оглед на потенциала за развитие на земеделието. Формулираната национална цел и съответна политика за постигането на растеж в този сектор на икономиката и социалното развитие очевидно не съответстват на традициите и потенциала на българското селско стопанство. До 1990 г. в структурата на производството преобладаваха пресните и преработените плодове и зеленчуци, млечни и месни продукти, като тези продукти с висок дял на добавената стойност бяха над 90% от аграрния износ. Сега земеделието у нас е производител главно на зърно и други интензивни технически култури за износ.

Това не е заслуга на Брюксел, центърът на родното земеделие е изместен в София. България губи около 500 хил. работни места средногодишно и около 1,5 млрд. лева от непроизведени земеделски продукти с по-висока добавена стойност, което се дължи на неравномерното разпределение на средствата в селското стопанство. За тази загуба няма как да искаме помощ от Евросъюза.

На този фон идва съпоставката с предвидената субсидия от 1 милиард евро за подкрепа на агробизнеса по различни мерки по новата Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.. Съпоставка, която идва да покаже, че големият шанс да изскочи напред земеделието е в това да се преценят правилно неговите приоритети. Повече производство на земеделска продукция в отделните сектори, повече преработвателни предприятия. Така ще и има повече работни места, ще има и повече  краен продукт с висока добавена стойност. 

Автор: Валери Димитров

Вижте подробности в предаването Агро коментар на 14 юли по телевизия Агро ТВ...

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.