Старите Български държавни стандарти са създадени през 70-80-те години и отдавна не се използват, защото не са задължителни
Българският потребител е свикнал да си купува определена храна, и да я преглъща, спомняйки си за стария вкус. Истината е, че досега липсваха определени правила в тази област. Нямаше контрол върху това какво всъщност съдържат продуктите. Така се стигна до там да ядем кисело мляко, което не е кисело, да ядем недоузряло сирене или кренвирши, които не са от чисто месо.
Старите Български държавни стандарти са създадени през 70-80-те години и отдавна не се използват, защото не са задължителни. Така не може да се говори за нарушения от страна на производителите в бранша.
Използването на добавки, стабилизатори и консерванти не е незаконно. Освен че променят вкусовите качества, те удължават срока на трайност и в някои случай са по-евтини. Това прави възможно да се купи кисело мляко за 5 ст., кренвирши за 1.8 лв. Излъгани обаче остават клиентите, които не знаят какво всъщност купуват.
След като дълго време се говори за качеството на храните, сега имаме обещанието, че клиентът ще има коректна информация какво купува.
Преди дни бе обявен и първият нов БДС за киселото мляко, който вече влезе в сила. В момента се работят БДС за хляб и месо. Тяхна основа си остават старите такива, като промените са малки, а основното допълнение е хармонизиране с изискванията на ЕС.
Предлагаме сами да се убедите какво съдържат реално и какво би трябвало да съдържат основни хранителни продукти.
Данните, които са използвани за графиките, са взети от различни публични източници в това число БДС за мляко и млечни продукти, Министерство на земеделието и храните, официални съобщения на РИОКОЗ, Националната ветеринарна служба, Референтна лаборатория по безопасност на храните, Проучване на асоциация "Активните потребители" за кренвиршите, частни лаборатории и други.
