Румънските им колеги подкрепят отглеждането на генно-модифицирани култури
По време на работното посещение проведено в Тимишоара, Румъния на представители на Асоциацията на Земеделските производители в България /АЗПБ/ във връзка с третата среща на Регионалния съвет за сътрудничество, група от най-големите земеделски производители посетиха изследователска станция в град Ловрин по покана на румънската асоциация АгроБиотехРом. Тимишоара е най-развитият в земеделско и технологично отношение район в Румъния. Там се намира и единственото по рода си опитно поле на Балканския полуостров, което отговаря на всички изисквания на румънското законодателство за опити с генно-модифицирани организми. Както е известно, такива опити с научноизследователска цел са забранени в България. Именно затова, българските земеделски производители проявиха интерес към възможността да им бъдат представени научните достижения. В полеви условия те бяха запознати с резултатите от селекция на различни сортове царевица, както и с предимствата пред конвенционалните сортове. Любопитен факт е, че на едно място е концентрирана продукцията на четири големи конкурентни фирми за селекция на семена. В Румъния тези компании работят в сътрудничество.
На българските земеделски производители бяха представени резултатите от опити със семена, регистрирани в Румъния. Научната цел на опитите е да се изследват как реагират селектираните сортове, както на неприятелите, така и на полезните организми. Представителите на компаниите показаха и най-голямото си постижение – сорт царевица, който комбинира три селскостопански характеристики. Сортът е устойчив на гликозат, както и на два от най-популярните неприятели – стълбопробивач и царевичния червей- диабротика.
Изпълнителният директор на асоциацията АгроБиотехРом д-р Николае Христеа сподели с българските земеделски производители, че голям процент от румънските им колеги стоят твърдо зад идеята за разрешение за отглеждане на генно-модифицирани култури. „Преди еврочленството ни, аз и моите колеги отглеждахме големи количества от различни генно-модифицирани сортове соя, а сега ни е забранено. Принудени сме да използваме скъпи препарати, получаваме много по-малко субсидии, а в същото време сме на един общ конткурентен пазар. Като прибавим и влиянието на Русия и Украйна на пазара, се оказва, че членството ни в ЕС е в тежест за земеделския сектор”, анализира ситуацията д-р Христеа.
След посещението на изследователската станция в Ловрин, земеделските производители посетиха имението Швабенхаус. Там те бяха запознати с румънския опит за развитие на селските райони и прилагането на добрите Европейски практики. Имението Швабенхаус е един добър пример за едновременно развитие на селски, винен и конферентен туризъм. Българската група от земеделски производители беше запозната с научните изследвания на професор Елена Марсела Бадеа от университета в Тимишоара, която е поддръжник на новите технологии в земеделието и цялата й научна кариера е посветена на тази тематика.
Професор Бадеа изтъкна малка част от предимствата, които генно-модифицираните култури имат пред конвенционалните. За тях се използват много по-малко количество химически препарати /хербициди и пестициди/, правят се много по-малко механизирани обработки, което от своя страна е свързано с отделянето на много по-малко количество въглероден двуокис. А същевременно тези култури дават два пъти по-висок добив в сравнение с конвенционалните. Заедно с българските земеделски производители беше и доц. Божин Божинов, декан на факултета по агрономство на Аграрния университет в Пловдив. Двамата учени запознаха участниците в срещата с актуалните световни тенденции в научните изследвания, свързани с биотехнологиите в земеделието. Темата породи дискусия, тъй като представителите на Националната федерация на земеделските производители в Румъния /NFPAR/ искаха да разберат мнението на българските си колеги. Българските земеделски производители представиха различните гледни точки за дебата в България с уточнението, че има пълна забрана за ГМО в България, както и разединението на мненията на производителите по темата. Д-р Николае Христеа от АгроБиотехРом сподели, че е учуден от тези факти и добави: „Не мога да възприема, че има земеделски производители, които са против. Това означава, че има пълно невежество по темата. Трябва да бъдат по-добре запознати”
Актуалната политика в областта на земеделието в Румъния беше представена на българските земеделски производители от Валериу Табара, настоящ депутат и председател на комисията по земеделие в Румънския парламент, бивш министър на земеделието в Румъния. Той е предложен за поста на министър на земеделието в новия кабинет на Емил Бок след освобождаването на шестимата румънски министри от миналата седмица. Валериу Табара изрази своето мнение в подкрепа на отглеждането на генно-модифицирани култури. Той е привърженик и защитник на биотехнологиите и при всички положения ще лобира за легализирането на режима по отношение на ГМО в Румъния.
След завръщането си от посещението в Румъния, земеделският производител Нотю Добрев сподели: „Радвам се, че имах възможността да видя практическото приложение на научните достижения. Бях впечатлен колко се е развила науката в сферата на растениевъдството.” и допълни, че болестите по царевицата, които са коментирали в изследователската станция в Ловрин и с които се бори науката са все още слабо разпространени в България, но за съжаление едва ли ще подминат и нашата територия. „Ще бъде жалко ако няма как да се справим с тях. За да опазим продукцията си ще са ни необходими големи количества вредни и скъпи препарати за тази цел. А там видяхме на практика как са се преборили научно,” разказа още Нотю Добрев и допълни, че „в България има изключително добри учени, на които трябва да им бъде дадена свобода, за да могат да допринесат за едно по-добро земеделско производство.”
„На база на информацията в България имах известни резерви по отношение на ГМО и за отглеждането на тези култури. Те изискват много по-малко третиране с препаратите, които ние използваме, разходът на гориво и обработки е много по-малък и всъщност с много по-малко средства се постига по-голям добив”, споделя още Нотю Добрев.
Нотю Добрев е регионален координатор на АЗПБ за област Велико Търново и управител на фирма „Агрокартел” град Стражица. Обработва над 30 000 дка земеделска земя, а фирмата е специализирана и в семепроизводство на слънчоглед и царевица.
