Димитър Стоянов, биодинамичен фермер от село Бачково
В България засега изглежда има само едно семейство, което отглежда реколтата си според принципите на биодинамичното земеделие. Това са Мария и Димитър Стоянови, които през 1998 г. наследяват от родителите си 3,5 декара земеделска земя в землището на село Бачково и започват да отглеждат плодове, зеленчуци и грозде, следвайки правилата на биодинамичното земеделие. Днес средногодишното им производство е около 600 кг зеленчуци, 1500 кг. плодове и 1200 кг. грозде. Една трета от продукцията си предават, а останалото ползват за собствени нужди. Произвеждат компоти, сладка, конфитюри, лютеница, ракия (под името "джинджифирка") и вино от сертифицирани биологични плодове и зеленчуци.
- Как и защо решихте да започнете да се занимавате с биодинамично земеделие?
Първата искра беше запалена на един семинар, проведен в с. Павелско, община Чепеларе от екип на Агроекологичния център към бившия ВСН гр. Пловдив, ръководен от професор Стойчо Каров. През 1998 г. поканих екипа в с. Бачково, където бях кмет. От двудневния семинар и личните контакти с проф. Каров ми стана ясно, че това е бъдещето на земеделието. Вероятно във всеки човек има заложен някакъв огън и е нужна искра за да го запали. Затова голям тласък ми бе даден и от опита, който бях натрупал като учител в областта на екологията и опазването на околната среда.
Биодинамичното земеделие е една от малкото човешки дейности, която зачита природните закони, пази и увеличава биологичното разнообразие и чистотата на земеделската земя – земята, която ни храни. При тази дейност, човек намира своето истинско място на партньор на съдружник с растенията, и животните. Това не е само дейност, а специфичен начин на живот заедно с растенията и животните във фермата.
- Обяснете кое е най-важното в дейността на една биодинамична ферма?
Дейностите, трябва да се извършват в определен от космоса и цялата природа район в зависимост от културите /групите растения/ във фермата. По-точно и по-просто казано трябва да се съобразяват с импулсите, идващи от зодиакалните съзвездия, планетите и Луната. Особена роля тук играе Луната, която препредава тези импулси на нашата планета. Извършвайки определени дейности в “точното време”, ние отваряме земята за тях и подпомагаме растенията да изграждат по-добри защитни сили срещу вредителите. Прибирането на плодовете и засаждането на растенията в определеното от тези импулси време е най-важната дейност в биодинамичната ферма.
На следващо място са принципите на използване на биодинамичните препарати и методите за тяхното приготвяне. Важни са както тези за пръскане, така и тези които се поставят в компостната купчина. Точно време има и за поливането, и за торенето. Всичко това може и трябва да прави всеки биологичен фермер, след определена научна подготовка. Трябва да знаете и че като по-висша степен на дейност, биодинамичното земеделие е по-разнообразно като дейност, по-икономично като вложен труд и финанси.
- За кои култури в България е най-подходящо да бъдат отглеждани според принципите на биодинамичното земеделие?
Всички култури могат да се отглеждат по този начин, без изключение. В нашата ферма има над 65 вида растения, които много добре живеят и се развиват съвместно. До тук не сме споменали само за билките, също много разнообразни. От тях изготвяме голяма част от препаратите, които използваме в нашата работа.
- Колко развито е биодинамичното земеделие в Европа и кои са най-големите трудности в България?
Голяма част от държавите в Европа вървят с добри темпове. Непрекъснато се увеличават броя на сертифицираните фермери и количеството на земята. Откриват се специализирани магазини за биопродукти или щандове в хипермаркетите. Все повече нараства търсенето. Това е истински чистата храна за хората, която не вреди на здравето.
При нас нещата не стоят добре. Началните темпове от преди десетина години спаднаха, а само след години ще има търсене без предлагане. Ние все още говорим за комасация, а земята пустее с години. Ограничават се количеството на площите /декарите/ и много като нас с малки семейни ферми не получават никакви помощи. Според мен не е важно колко за момента е площта, важно е че се работи по нов, най-добър начин. Хиляди работещи по малко ще дадат много продукция. Много от специалистите говорят за модерно земеделие и го разбират като хиляди декари с големите тежки машини, с многобройните третирания с химикали за “чиста” продукция. Трябва да се говори за истинско биологично земеделие, където не само машините не трябва да тъпчат земята, но дори да не се стъпва в лехата, от която получаваме зеленчуци.
- Как според вас могат да се стимулират земеделците, отглеждащи конвенционални култури да преминат към биодинамично земеделие. Какви могат да са ползите за тях и за хора?
Огромна е ползата за хората от такава дейност. Човекът се слива с природата, а не се мъчи да я ръководи. И най-важното е, че уважава земята, смята я за жив организъм и всичко прави с много, много любов. При употребата на такава продукция, ще отпаднат много здравословни проблеми, особено при младите хора. Природата ни е дала всичко необходимо за нашия живот, за нашето здраве и ако ние не тръгнем да я използваме с комерсиална цел, а се слеем с нея, всичко ще бъде наред.
България може да стане Райска градина. Необходима ни е малко помощ, зачитане на нашия труд и научна подготовка на земеделските стопани – биологичното и биодинамично земеделие е новото земеделие – една голяма наука, а ГМО нямат нищо общо с това и нямат място в нашето земеделие.
Въвеждането им ще наруши необратимо природните закони и целия наш живот. Всички да се вслушат в мнението на нашите учени, които много ясно и точно обясняват опасностите. ГМО е основен враг на биологичното и биодинамично земеделие.
