Наказателният кодекс в България третира животните единствено като вещи

Явор Гечев - фондация "Четири лапи"

- Бихте ли направил кратък анализ на ситуацията с правната защита на животните в България.

- В момента правата на животните в България са защитени единствено със Закона за защита на животните и някои текстове на Закона за ветеринарномедицинската дейност. И двата закона третират случаите на проява на жестоко отношение към животните като административно нарушение, което се наказва с глоба (при случаи като този с Мима - до 1000 лв.). Както и при огромната част от административните нарушения у нас, санкции се налагат изключително рядко.

- Какво трябва и какво реално може да се промени? Бихте ли изброили няколко конкретни предложения за промени в Наказателния кодекс?

- Редица чуждестранни проучвания сочат, че има пряка връзка между насилието над животни и насилието над хора. Най-общо казано - по-голямата част от извършителите на посегателства срещу личността са имали случаи на насилие над животни в миналото си. Само за пример - при 80% от случаите на домашно насилие над жени, то е било предшествано от насилие върху домашния любимец. Характерно е, че в огромната си част проявите на насилие над животни са плод на избиване на различни комплекси за малоценност. Имайки предвид всичко това, страните от Северна Америка и ЕС са класифицирали в своето законодателство крайните форми на насилие над животни като престъпление, предвиждащо затвор. У нас, за съжаление, Наказателният кодекс третира животните единствено като вещи, а не като чувстващи същества (така, както прави това законодателството в останалите европейски страни). Българското законодателство не отчита наличието на връзка между насилието над хора и животни, както и превантивната функция, която една присъда за насилие над животно би имала. Конкретните предложения за промени в НК включват инкриминирането на проявите на особена жестокост по смисъла на чл. 10 от Закона за защита на животните. Също така, би следвало да се мисли и в насока на инкриминиране на случаите, когато по вина на собственик на животно бъдат нанесени тежки телесни повреди или причинена смърт на трето лице. Може би е добре да се помисли и за по-сериозни санкции за собствениците на домашни животни, които ги изоставят на улицата, както е във Великобритания.

- Кои са държавите-лидери по отношение на защитата на правата на животните? Възможна ли е случка като дряновската в някоя от тях и какви биха били санкциите за извършителя?

- Лидерите в хуманното отношение към животните в Европа безспорно са Германия, Холандия и Великобритания. Макар проявите на особено жестоко отношение към животните в тези страни да са изключително редки, заложените в законодателството на тези страни санкции са изключително високи, достигащи до ефективни присъди със затвор до 3 години. Ако насилието, упражнено над Мима, се беше случило в някоя от тези страни, освен максималната ефективна присъда, извършителят щеше да бъде санкциониран и изключително тежко от самото общество. За наша радост, моралната санкция у нас по този случай е налице - само във Фейсбук има група с над 200 000 поддръжници, които заклеймяват насилника от Дряново и искат сурово наказание.

- Какъв е международният отзвук на този инцидент? Какви реакции стигнаха до вас?

- Международният отзвук от инцидента е силен - кадри с осакатеното животно бяха показани в Румъния, снимки се появиха в печатните издания в много европейски страни, а в чуждестранните интернет форуми има изключително много дискусии, породени от случая. Очаквам всичко това да доведе до натиск отвън върху институциите ни с настояване за спешни промени в НК.

- Дали получихте някакъв отговор от държавните институции, на които писахте? Каква е следващата ви стъпка?

- В резултат на отвореното ни писмо институциите реагираха доста по-бързо от обикновено - вчера имаше среща в Министерство на земеделието и храните, на която министър Найденов е поел ангажимент да внесе промени в НК, днес (31. март) получихме и отговор от кабинета на г-жа Маргарита Попова с предложение за среща и обсъждане на евентуални промени в НК.

- Какво е актуалното състояние на Мима и имате ли представа какво ще се случи с нея?

- От вчера (вторник, 30.март, бел. ред.) Мима вече има нов дом в Русе, където ще бъде под постоянно лекарско наблюдение. Грижи за нея, освен новите й собственици, ще полагат и от организацията Германо-българска помощ за животните, които ще търсят съдействие от наши и чужди специалисти за поставяне на протези или изработване на инвалидна количка. Благодарение на адекватните грижи, които са били положени за Мима в Дряново от попечителите й и местните ветеринарни лекари, състоянието на животното е стабилно и то вече дори се опитва да пълзи.

- Мима не е бездомно куче, но много от форумите използват случая, за да говорят отново за уличните кучета. Нещата отдавна са изпуснати от контрол - какво може да бъде направено по този проблем и има ли той хуманно решение при сегашните размери на популацията?

- Що се отнася до бездомните кучета, нашето законодателство е заложило изключително ефективни и същевременно хуманни мерки за решаване на проблема. Лошото е, че отговорността за изпълнението им е вменена изцяло на местната власт. Резултатът е, че те не се прилагат или се прилагат съвсем символично, без да има какъвто и да било резултат. Ние от своя страна също се опитваме да оказваме помощ на онези кметове, които имат доброто желание на изпълняват изискванията на Закона за защита на животните, като за своя сметка организираме кампании за кастрация, ваксинация и обезпаразитяване на безстопанствени животни. Истината е, че основната причина за наличието на безстопанствени животни е човешката безотговорност (по наши наблюдения над 50% от животните на улицата са натирени домашни) и бездействието на общините и контролните органи. При такава ситуация каквито и мерки да бъдат разпоредени, резултатът винаги ще е нулев. А мерките, които нашият Закон за защита на животните предвижда, са прости и съобразени с препоръките на Световната здравна организация: бърза и масова кастрация на безстопанствените животни, придружена със строг котнрол върху собствениците на кучета и котки и високо ниво на кастрирани домашни животни. Това, освен че е най-хуманният начин за решаване на проблема, е и единственият ефективен.

- Протестите, групите във Фейсбук, масовото недоволство и формулираните искания... За какво, смятате, ще е най-добре да бъде употребена тази гражданска енергия? Някои казват, че е лесно да си седиш пред компютъра и да заявяваш съпричастност, но ако трябва реално някой да стане доброволец в организация като вашата, например, или да осинови животно, тогава вече нещата се променят и всички са пас. Как коментирате това?

- Искрено се надявам този граждански протест да не бъде употребен за лични или користни цели. С нас също се свързаха инициаторите на Фейсбук групата и ни предложиха под някаква форма да се обвържем, но аз категорично съм на мнение, че инициативата се зароди като граждански протест и такъв трябва да си остане. Като такъв тя ще бъде най-доброто доказателство за съществуването на гражданско общество у нас. Разбира се, ако поне една малка част от хората, включили се в протеста, осиновят животно от улицата, аз ще съм най-щастливият човек на земята. Разбира се, за да има качествена промяна в обществото ни след този протест ще са необходими промени в НК - само тогава хората ще бъдат удовлетворени. В крайна сметка ключовата дума, около която са се обединили всички е "затвор", т.е. насилието над животни да бъде определено като престъпление, а не административно нарушение.

- И последно, според вас нарицателно за какво трябва да стане "Мима"? Това е случаят, след който...?

- Надявам се Мима да стане символ за това, че на хората им писна от безсмислено насилие над по-слабите и от бездействието на институциите у нас. Случаят наистина е толкова потресаващ, че успя да предизвика много по-голям отзвук, отколкото който и да било случай на насилие над дете или жена.