У нас има нерегламентирано използване на ензима трансглутаминаза без да се обявява на етикета

Георги Хаджийски, преработвател

 - Г-н Хаджийски, да поговорим за истинския млечен продукт.

Истинският млечен продукт се прави от мляко. Това е основното. Без да се ползват заместители, със спазване на технологията и срока на зреене. На пазара има доста аналози и влагане на растителни мазнини, т.е. палмова, като заместител на животинската мазнина. Има колеги, които го правят регламентирано и го обявяват, има и такива, които не го обявяват. Също така, има и нерегламентирано използване на някои ензими.

 - Какво имате предвид?

Това значи използване на ензим трансглутаминаза без да се обявява на етикета. Това е ензим, който позволява получаването на по-добър рандеман, свързва протеините, но е с неясен ефект върху здравето на хората. Просто няма достатъчно информация. Регламентът на Европейския съюз е, че всяка страна членка може да реши дали да го ползва. Проблемът по-скоро е в това, че не се обявява на етикета.

 - И като се добави този ензим, става истинско сирене. Така ли?

Наподобява. Аз не съм специалист, но знам, че той се ползва много и в месната индустрия. Прави по-хубава консистенция и съответно по-добър рандеман. Т.е. от единица продукция се получава по-добра себестойност.

 - Не е ли забранен?

В ЕС не е разрешен. Европейският парламент го забрани на ниво ЕС и след това излезе с решение всяка страна членка да може сама да реши дали ще го ползва. Какво е решила България, аз не знам.

 - На каква най-ниска цена може да бъде закупено истинско сирене?

Зависи от къде се купува. Простата сметка какво показва. При 70-75 стотинки мляко без ДДС, при необходими 7 литра мляко и 2 лв. цехови разходи и като добавим ДДС отиваме на 11 лв. минимум в магазина. За българско бяло саламурено сирене говорим. Това е цената, която калкулираме по веригата. Разходите на производителя. С минимална печалба. Следват надценка на търговец на едро, надценка на търговец на дребно, респективно магазина. ДДС 20 %, което е убийствено в България и сме една от трите страни в ЕС, която няма диференцирана ставка на ДДС за храни.

Едното нещо, което трябва да се случи, това е категорично намаляване на ДДС за храните. Респективно обаче, с предотвратяване на възможността по веригата някой да спекулира. Намалиха ДДС за ресторантите, а в същия момент ДДС на храната никой не иска да го пипне. Това за мен е убийствено отношение към потребител и производител.

 - Нека да маркираме основните проблеми в млечното говедовъдство, преработката на мляко и пазарите.

За да се случат нещата, трябва да се обърне внимание на най-тежкия сектор животновъдството, който почти го ликвидирахме. Необходима е адекватна политика по отношение на млякото. Там ситуацията е драматична. По отношение на млякото трябва да има диференцирана ставка в рамките между 5 и 10 % на продукта и съответно добри практики - предотвратяване на възможността хора, които са успели завладеят около 60% от пазара в България, да слагат да речем надценка от порядъка на 50% плюс търговската надценка. Никой не може да каже кой с колко да работи, но да кажем, че има нерегламентирани практики с входни такси и други неща, които са убийствени. Получава се така, че ако нетната цена без ДДС условно е 10 лв. за кг кашкавал от производител, крайният клиент плаща 18.50 лв. Това са 8.50 лв. разлика при положение, че говорим за печалба на производител между 0.50-1.00 лв. на кг.

Другият проблем – ниската изкупна цена на суровото краве мляко - говорим за цена между 60-70 стотинки за 1 литър мляко, което е убийствено малко по отношение на производителите на краве мляко. Животновъдите имат драматичен проблем и с осигуряването на работна ръка. Никой не иска да работи. Има хора, които са на помощи и не искат дори и за 1000 лв. да отидат да работят, защото трудът е тежък и факт е, че България е нетен вносител на сурово краве мляко. Не е нормално да сме едни от големите износители на суровина като зърно, а да внасяме да речем 90% свинско месо, сирена и т.н.

 - Казвате липса на суровина. Защо така се получава? Ето сега европейски пари отиват при фермерите.

Липса на качествена суровина. По-добре тях да ги питате колко от тези пари стигат до тях. Проблемът е да речем, че в Северозападна България има малко големи ферми. В Южна и Североизточна България се направиха доста солидни ферми. За да се произведе качествено мляко, това значи да се направят сериозни инвестиции и да има работна ръка. Съответно конкуренцията е по-голяма и животновъдите от Североизточна и Южна България вземат по-добри пари за млякото.

 - Това е един порочен кръг. Липса на качествена суровина, а в същото време се дават европейски пари. Има ли някаква логика в раздаването на средства за животновъдството?

Според колеги, с които съм си говорил, субсидията трябва да бъде насочена към литър качествено мляко. Т.е. да се стимулира производството на качествено мляко.

От 5-6 месеца държавата в лицето на Министерството на земеделието ни обърна внимание и се прие постановление, с което веригите бяха задължени да започнат да работят с български производители до определен процент. Това има ефект и е много добра стъпка в правилната посока.

В момента се изработва стандарт. Съответно този браншови стандарт трябва да се имплементира в законодателството и да се наложи адекватен контрол и субсидиите вече да бъдат обвързани с производството на качествена суровина.

Освен с всичко друго, трябва да се запази и подпомагането на глава добитък. В момента се получава едно изкривяване и хора, които не искат да развиват млечното направление, държат едни бройки без значение на количеството мляко и на качеството, за да вземат субсидия.

 

Автор: Диана Александрова

 

 

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина, за да получавате всеки петък най-важната седмична информация.

За още новини – харесайте страницата ни във FACEBOOK.