Васил Калинов - шеф на парламентарната комисия по земеделие
- Г-н Калинов, вече една година работи Държавната агенция по горите. Плюс или минус за страната ни беше създаването й?
- Въпросът за дейността на Държавната агенция по горите трябва да се разглежда в контекста на цялостната държавна политика на страната ни в развитието на горския сектор и решаването на екологичните проблеми. Смея да кажа, че създаването на ДАГ миналата година беше много добър политически ход. Тя осигурява устойчиво развитие на горския сектор. Днес можем да кажем, че имаме значително по-добро провеждане на всички горско-стопански практики и цялостното управление на горите. Упрекваха ни защо преобразуваме държавните лесничейства в търговски предприятия. Мога да кажа, че анализът за 9-месечието показва, че от 141 дружества, 9 приключват на загуба, и то условна, защото имат актив, който се очаква да реализират в следващите месеци и отново да отчетат печалба. Стопанската самостоятелност на държавните горски стопанства и промяната на реда и начина за осъществяване на стопанските дейности и търговията с горски продукти (все повече дървесина се продава от склад, а не направо от гората) доведе до неимоверно голям позитивен ефект. Но въпреки това според мен в някои райони гората се нуждае от 5-10-годишна почивка в която само да се грижат за нея.
- Какво се случва с Националния фонд "Българска гора"?
- Фондът, който създадохме, само за 3 месеца е натрупал над 3 млн. лв. приходи. Очакваме до края на годината да има тройно повече пари, което ще позволи да се осъществят проекти и лесоустройствени мероприятия, които да дадат възможност да не се получава прекъсване на цикъла на създаване и отглеждане на нови гори в България. Досега практиката беше изключително порочна. Бюджетът дава пари, които свършват през декември. И до март - април финансите за горите свършват. А точно това е времето, когато трябва да се провежда залесяването. Можем уверено да кажем, че България вече влиза в режима, в който ще може да създава уверено нови гори над 100 000 декара годишно. Благодарение на средствата от фонда, които до края на 2009 г. очакваме да достигнат 30 млн. лв., ще може да се закупи и техника, която да помогне за справяне с бедствия, като горските пожари например. Вече е обявена поръчка за закупуване на специализирани пожарогасителни машини.
- Успяха ли стражарите да преборят горската мафия?
- За такъв кратък период е трудно да се каже докъде е стигнала борбата с горската мафия и дали е успешна тя. Сигурен съм, че след месец - два ще имаме достатъчно материал, за да разгледаме целия проблем. Но е факт, че намаляха сигналите за незаконна сеч няма толкова съобщения за това и в бюлетините на спецорганите и медиите. Създадоха се и редица системи, които дават възможност за по-голям контрол. Говоря за електронния билет за износ дървесината, който се въведе експериментално в Кюстендил и се очаква до края на следващата година да стане практика в половината или дори в цялата страна.
- Продължават ли заменките на гори и земеделски земи? Как се отнасяте към законопроекта на правителството, който реално предвижда запор на този процес?
- Многократно съм заявявал, че големият въпрос с тези сделки възниква с реституцията на горите през 1998 г. Тогава бяха върнати около 6,5 млн. декара гори на 1,5 млн. души. Какво се получи? Отделиха се няколко вида собственици - частници, общини, държава, манастири, училища. Раздробеността на българската гора принуди законодателите през 2002-2003 г. да направи промени, които да предвидят форми за заменки на горите. Целта е била да се окрупнят парцелите, за да може да се управляват по-лесно и, от друга страна, да се даде възможност забавеният процес за даване на възможност за притежаване на гори да стартира. В момента мога да кажа, че заменките са донесли в пъти повече ползи на държавата
Получили сме около 70 000 декара гори срещу 15 - 16 000 декара, които сме отдали на частници. В това число влиза и даването на 8 000 декара гора на община Смолян, за да участва в голям проект за изграждането на спортно-туристически комплекс. Трябва да е ясно обаче, че замяната на гори и земи е напълно законен и резонен от гледна точка на горското дело процес. Защото ние като правило даваме нископродуктивни гори и земи и се сдобиваме с висококачествени насаждения.
- Твърди се обаче, че в повечето случаи се заменят скъпи терени около морето, а се взимат гори с по-ниска стойност.
- Ще ви дам пример. 70 декара заменени в Странджа в община Созопол срещу 1600 декара, които представляват изключително ценна гора с редки видове животни. Ние като горско стопанство печелим неимоверно много от такива заменки. Това, че сме заменили гори, не означава, че сме ги изключили от горите. За да влезе тази площ в рамките на градоустройствения проект, той трябва да бъде изключен от горския фонд. Трябва да се изготви план, който да се одобри от общината. После се плащат солидни такси, заплаща се и компенсационно залесяване. Това значи, че колкото площи се изключват от фонда, толкова трябва и да се залесят. Чак след това този терен се предоставя за реализиране на инвестиционното намерение. После започва реализирането, продажбата и евентуално печалбата. Процесът на печелене на държавата от това, че е предоставила атрактивен терен, започва тепърва с решението на новия собственик да се изключи този терен. Таксите за 10 декара примерно, са около 60 000 лв. Целият процес отнема поне 2-3 години. Да считаме, че това са едва ли не подарени гори, показва профанизиране на проблема. Това впрочем и отколешно българско поведение - мразим богатия и инициативния, което за мен е пагубно. Води до стихийността и авантюристичността, която виждаме по големите ни курорти.
- Еколози твърдят, че подкупни общински чиновници позволяват строеж на места, където това е пагубно за природата.
- Корупцията не е проблем на горите, тя е проблем на цялата държава. Но в момента се работи по закони, които предвиждат всички проекти, включващи горския фонд, да се одобряват и от общините, и от Държавната агенция по горите. Така няма да може да бъдем поставени пред свършен факт, както беше при създаването на ДАГ. Тогава имаше купчина дадени предложения и задвижени почти готови преписки. Хората бяха дали куп пари и трябваше да решим дали да им кажем да пият една студена вода, или да подкрепим най-обществено значимите проекти, които съответстват на местния интерес. Избрахме втория вариант и в същото време работихме върху законодателни промени. До нова година очаквам да бъдат публикувани като закони. Те предвиждат заменките да се правят само в два случая - когато са единствен начин за прекратяване на съсобственост на държавата и физически или юридически лица, и при изпълнение на задължения, свързани с международни договори. Целта е да се отговори на обществения интерес. Макар че според мен тези текстове са на ръба на конституционното разбиране, защото ограничават правото на инициатива
Това обаче се прави с ясното съзнание да се прекъсне схващането, че заменките са някаква далавера. След като българското общество е толкова против заменките, значи те трябва да се стопират. Може би напред във времето, когато се създаде друга нагласа, отново ще се възстановят заменките. Според мен това е съвсем законен и нормален способ. Проблемът е, че той беше натоварен с негативен смисъл през годините. Да не говорим какво се случи със земеделската земя. Колко замени се извършиха там, трябваше ли да се правят? Остана ли въобще земеделска земя на Българското Черноморие?
- А има ли?
- Няма държавна земя на Българското Черноморие. Няма я вече, както и в големите ни курорти, и около София... Земеделската земя е намаляла с 300 000 декара за последните 15 години. Мога да си представя, че в гората ще се построи хотел или санаториум. Но когато върху една плодородна почва се вдигне завод, тя се изгубва завинаги. И магистралите си прекарваме през най-плодородните си земи. Надявам се, че идва времето, когато обществото и управлението ще държи много строго сметка за това. Трябва обаче да се приеме изцяло нов поземлен кодекс и изцяло ново законодателство, което да пази горите и земеделските земи. Назрява необходимостта от изграждане на държавна позамлена комисия. Тя трябва да осигури съхраняването на земеделския и горския фонд като национално богатство.
Добре е, че за първи път се урежда начина за продажба на гори от държавния горски фонд и обратното - изкупуване на земи. ДАГ ще обявява терените, които ще се продават с явен търг. Тогава ще се знае точно колко струват 10 декара гора на морето и какво печели или губи държавата.
standartnews.com
