Една от основните роли на групите и организациите на производители е да разтоварят фермерите от административната тежест

Рангел Матански, управител на Организация на производителите Фермерско мляко

 

- Кога беше регистрирана вашата организация?

Фермерско мляко е регистрирана през 2012 година и все още действа, което за мен е уникално постижение.

 - Резултатите какви са?

Резултатите са, че в годините пораснахме като брой членове - към момента сме 8 души, които произвеждаме краве мляко. Също така, всеки един от съдружниците увеличи своите добиви. Всеки един не само оцеля в кризата, но успя да развие своето стопанство. Това за мен е най-голямото постижение, защото все пак млечният сектор претърпя и все още търпи сериозни кризи в изкупните цени. Част от фермерите вече имат изградени къси вериги за доставки и собствена преработка.

 - Как се подпомагат организациите на производители?

Европейският съюз в предходния и в настоящия програмен период подпомага организациите на производителите директно, като субсидира тяхната дейност чрез предоставяне на определен процент субсидия на база оборота на организацията. Субсидията, може би поради важността на сдружаването, е нараснала като процент спрямо предишния програмен период, но важното е, че тези средства се ползват за издръжка на организацията, за реализиране на обучения, пътувания, които обогатяват фермерите. Това, бих казал, е „морковът“, който стимулира фермерите да се обединяват, но ползите са от работата в екип, споделянето на информация, ползването на общи ресурси. Т.е., този „морков“ е само залъгалката, която мотивира фермерите да се сдружават. Реалните ползи са други. Също така, Европейският съюз чрез Програмата за развитие на селските райони предлагаше при кандидатстването по различните мерки различни стимули, като по-висока субсидия, повече точки за проекти, подадени от групи и организации на производители.

 - Вие реализирахте ли някой проект?

Единственият проект за подпомагане на самата организация беше по мярка 142 от изминалия програмен период и за мое съжаление поради ред причини не успяхме да се възползваме от настоящия програмен период и да осъществим проект за преработка в общо преработвателно предприятие. В първия прием по 4.2 самите групи и организации на производители нямаха реален приоритет, а вече при втория прием част от фермерите бяха реализирали собствени преработвателни мощности по Наредба 26, така че общото преработвателно предприятие остана един нереализиран проект, като през годините ние сме се старали да помагаме на тези фермери, които решиха да тръгнат по пътя на директните продажби, като към момента някои от тях преработват над 70% от суровината, която произвеждат.

 - Много от фермерите казват, че една от положителните страни от членуването в организации е това, че ходят на обмяна на опит в различни страни. Вие правите ли това?

Да, реализирахме пътуване в Гърция, където посетихме кооператив на овцевъди. Те бяха реализирали идеята да преработват произвежданото от тях овче мляко. В момента, в който цената на млякото е ниска, произвеждат основно сирене и го продават, когато добивът на мляко вече е приключил и цената на овчето сирене е по-висока. Чрез продажбата постигат по-добри финансови условия.

 - Колко са в момента организациите на производители в млечното направление у нас?

Не мога да дам точна бройка, но мога да дам бройка на тези, на които ние реално помогнахме да бъдат създадени. Освен нашата, това са още 6 групи и организации на производители, като за мен е голямо постижение, че съвсем наскоро се обединиха няколко овцевъда от Северна България. Те успяха да се регистрират буквално след един разговор, проведен с мен. Дойдоха на място. Видяха това, което сме направили. Договориха се и се обединиха, като успяха да постигнат и по-добра изкупна цена на произвежданото от тях овче мляко. Идеята ни е да насърчаваме и останалите колеги да се сдружават.

- Всички ваши колеги ви сочат като експерта, който им е помогнал да направят организация на производители. Защо се нагърбихте с тази мисионерска работа?

Аз винаги съм вярвал, че работата в екип е единственият начин за оцеляване на тези ферми, които са гръбнакът на европейското земеделие – по-точно малките и средните ферми. Основно семейните ферми, защото трудът там е денонощен 24 часа 7 дни в седмицата и реално самият фермер и неговото семейство са ангажирани изцяло в производствената дейност и пропускат много важни елементи, като възможностите за европейско подпомагане, като необходимостта от дигитализация и модернизация. В общи линии, събирайки се на едно място и провеждайки разговори, те много често откриват съвсем малки детайли, които трябва да подобрят или да коригират и по този начин да получат по-ефективно производство. Ефективната ферма в крайна сметка е бизнес. Работата в екип и сдружаването подпомага точно този детайл от ежедневието на фермера, който той някак си пренебрегва.

 - Помагате ли на вашите членове да кандидатстват за европейски субсидии?

Да, документацията става все повече. А този, който не се приспособява, той изчезва. Така че, ако ти искаш да се развиваш, трябва да намериш начин да се справиш с тази бюрокрация, с тези документи и тук една от основните роли на групите и организации на производители е да разтоварят фермерите от тази тежест. Фермерите трябва да изпълняват основния си ангажимент - да произвеждат. Да произвеждат качествено. Да произвеждат с ниска себестойност и по този начин да са конкурентоспособни.

 - В годините българският фермер преодолява ли постепенно скептицизма си към сдружаването?

Ние сме индивидуалисти. Всеки иска сам да си бъде шеф, както се казва. Всеки иска сам да развива своя бизнес. Но българинът е предприемчив. Той винаги търси възможност да докаже себе си и да развие някакъв вид бизнес. Българският фермер трябва да промени своя мироглед. Реално да види резултатите на негови колеги, че сдружаването е от полза. На този, който е в организация на производители, му е по-лесно и получава повече приходи.