В България производството е стихийно, а чрез организациите на производители това може да бъде регулирано

Константина Семерджиева, маркетинг мениджър на Организация на производителите на плодове и зеленчуци Фрут Логистик и председател на Българска асоциация на организациите на производители на плодове и зеленчуци

 

 - Г-жо Семерджиева, кога и как беше създадена Вашата организация на производители?

Организацията е създадена през 2010 г., 4 члена са стартирали като група на производители с временно признаване от МЗХГ и през 2017 г. е призната като организация на производителите на плодове и зеленчуци. Членовете към момента са 6, те са работили дълги години заедно, обменяли са опит и впоследствие решават да се обединят под една марка, да продават под едно име, да спазват определени качествени стандарти на производство. Защото така по-лесно намират клиенти. Добре е, когато клиентът има избор и му хареса дадена стока, той да иска да закупи повече и на по-добри цени от нея. Когато земеделците са сами, те не могат да предоставят целогодишно необходимите количества, от които големите търговски вериги и търговци на едро се нуждаят. Така че, едно такова обединение дава доста шансове на производителите да излязат на пазара.

  - Организацията на производителите дава ли автономност на отделния производител?

Всеки производител има права и задължения. Всяка организация има регламент. Може да избере начин на производство - конвенционално или био. Така че всеки има своя свобода. Но трябва да се спазва националното законодателство, европейското, да се поддържа бизнес етика. Винаги има начини да се решат дадени проблеми. Но всичко е въпрос на разбирателство между хората в организацията. Тоест, ако той произвежда четири продукта, може да има ангажимент към организацията само с един от тях.

  - Как дойде идеята производителите от вашата организация да се обединят?

Земеделците могат да продават под една марка, с една опаковка, да спазват едни и същи стандарти за качество и клиентите подхождат с доверие към организацията, след като се издават документи за произход, фактури и има проследимост от полето до вилицата. Имаме сортировъчни машини и клиентите сами избират какво качество да закупят.

  - Какви култури отглеждат членовете на организацията?

Предимно трайни насаждения, имаме полиетиленови оранжерии, в които се произвеждат краставици. Надяваме се да привлечем още членове, които да искат да спазват изискванията на организацията.

 - Подобри ли се благосъстоянието на производителите?

Самите земеделци могат да кажат това. Продукцията по-лесно се реализира, когато е чрез организация, заради количествата. Ползите наистина са много. Да вземем техническото оборудване, например. Когато организацията закупува машина, тя се ползва от всички членове. Почти навсякъде стопаните са получили системи за защита от градушка, мрежи, така че да се произвежда качествено.

Те могат да купуват торове и препарати заедно, техника. Много важен момент е планирането на производството. Всяка година виждаме стихийно производство. Хвърлят се на поразия дини, домати и др. Една от основните цели на организацията е планирането на производството. Когато това го има, крайният клиент ще може да разчита на определено количество, а земеделецът ще е сигурен, че произведеното ще има кой да го купи. Трябва да има плавно производство и според културата – ранно, средно ранно и късно производство. Така пазарът ни ще е задоволен постоянно от български стоки и ще се избегнат масови протести по площадите, негодувание от ниска цена. Жалкото е, че в България производството е стихийно, а чрез организациите на производители това може да бъде регулирано.

 - За какво мечтаете като част от организацията?

Да продължим да работим заедно и ползотворно, да има разбиране от страна на институциите и винаги да намираме решение на проблемите.