Валентина Васильонова, зам.-председател на ФНСЗ: Трудовата заетост е ключът към оживяването на селските райони

Валентина Васильонова, зам.-председател на Федерация на независимите синдикати от земеделието

 

- Г-жо Васильонова, ефективни ли се оказаха европейските политики за намаляване на обезлюдяването в селските райони?

Това е една от много важните теми в дневния ред на ЕС и всъщност всички политики, които са свързани с качеството на живот, с подобряване на условията на труд и на живот на хората, са именно за това - да могат да противодействат на демографските проблеми в Европа, които както знаем, хич не са леки. Надеждата е, че от няколко години много активно се работи и се говори за европейския социален стълб, който има за фокус именно хората, човека. Той е един защитен механизъм, една защитна мрежа, която да осигури качество на живот на всеки един европейски гражданин от неговото раждане, през образованието му, през реализацията му на пазара на труда и качеството му на живот, до напускането на трудовия му живот и активното му стареене. Сега се говори много активно за новата така наречена „Зелена сделка“. Този договор, по който работи ЕС, е отново концентриран и насочен върху качеството и просперитета на обществото и на гражданите, като имаме предвид качество на хранене и на живот, качество на въздуха и на водата. Една голяма част от мерките в този зелен договор са адресирани именно към това - да се справят с обезлюдяването на селските райони през специални политики и в земеделието. Неслучайно Урсула фон дер Лайен в представянето си на този зелен пакт пред ЕС обърна специално внимание върху сектор земеделие и върху земеделските стопани, на които ще се разчита, за да се съхрани уникалността на европейското общество като региони.

 - Как средствата по ОСП се отразиха върху земеделския бизнес и развитието на селските райони в двата програмни периода?

Основният въпрос е как се отразиха онези 14 милиарда лева, инвестирани в българското селско стопанство и регионите върху заетостта, върху качеството на работните места, върху качеството на труд и на живот на хората, които живеят в селските райони. Със съжаление трябва да кажа, че резултатите хич не са толкова големи, колкото на нас би ни се искало. Защото вие знаете спецификата на българското земеделие и основно средствата, които бяха инвестирани в него, бяха насочени към плащания на площ и по-малко насочени към работещия човек, към фермера, към наемните работници... Въпреки че ние в България успяхме да го прокараме това като част от нормативната уредба на ПРСР - да има индикатор за заетост, когато се гледа успеваемостта на проектите, финансирани през тази програма, въпреки това все още не можем да видим онзи потенциал, който селското стопанство има в себе си като сектор за работни места, видими, легални, добре заплатени, добре представени в останалия социално икономически живот на страната. Това го казвам, изхождайки от факта, че един от тревожните фактори е цената на труда в земеделието, по-ниска от цената в останалите икономически сектори. И за съжаление, работещият беден е обречен да бъде беден до края на живота си. И това е свързано с качеството на живот в селските райони, с неатрактивността на сектора да привлича и да задържа повече млади хора в него. Да осигурява достатъчно разнообразни дейности и не само земеделски, които да осигурят едно живо регионално селище.

 - Все пак ОСП допринесе ли за механизацията, за навлизане на новите технологии и в земеделието и в преработвателната промишленост?

Факт. Категоричен факт е, че ОСП промени драматично лицето на българското земеделие към един по-добър и много по-модерен начин. Това никой не може да го отрече, защото благодарение на иновациите и на технологичното обновлене, благодарение на свързаността между земеделието като суровинен сектор и преработвателната промишленост, мисля, че успя да се създаде тази верига, която е една крачка в посока разноообразяване на дейностите по региони, и на повече свързаност между бизнесите... Това е благодарение на ОСП. За нас обаче, като синдикати, е важно нито един от участниците в този процес да не остава на заден план. В това число и на много предно място- работещите в сектора, които не са само фермери, но са и работници. За тяхното осигуряване, за тяхното заплащане е важно да бъде погледнато малко по-внимателно в следващия програмен период. И ние всъщност за това настояваме и за това сме в диалог.

 - Фокус и сега, и в бъдещата ОСП са иновациите, новите технологии. Как обаче те могат да се прилагат при положение, че в България има проблем с широколентовия интернет?

Изключително е необходимо въвеждането на широколентов интернет да покрие изцяло страната, защото това е предпоставка за привличане на инвестиции, на хората, които да остават в населените места, да предприемат свои безнеси, които не е задължително да бъдат големи, да опосредства и да дава възможността за онази синергия и онази обвързаност на бизнеса ти, на трудовия ти живот, на личния ти живот. Това е невъзможно в днешно време без наличието на широколентов интернет. Да, България не е на първите места по широколентов интернет, но не е и на последните. Защото виждаме, че в почти всяко населено място можем да намерим сравнително лесно интернет. Доколко обаче това е достатъчно за бизнес инициативи, това е друг въпрос и там трябва да се насочат системни и последователни усилия, свързани именно с дигитализацията и цифровизацията, и аз съм оптимист, защото миналата година беше приета и стратегията за цифровизация на България, в която се предвижда и покриването на широколентовия интернет.

 - Ролята на микро, малък и среден бизнес за осигуряване на заетост в селските райони?

Селските райони са две трети от територията на страната, а населението, което живее там, е 34-35 %. Тоест, тези 35 % от българските граждани трябва да имат, по силата на равенството ни, своето място за нормален и активен живот. Което означава бизнес. И според мен тук ключовата дума за оживяване на селските райони е разнообразяване на дейностите в селските райони. Защото ние виждаме как се поменя обществото ни, как се променят нагласите на хората. Поколението е различно. Поколението е дигитално, то е по различен начин мислещо. Следователно има различни очаквания и различни изисквания към природата, към обществото. И налага тези изисквания все по-ярко. Това означава, че ние ще вървим към по-индивидуални инициативи, дали ще бъдат малък или среден бизнес, в тези региони ние ще ги наблюдаваме... този процес всъщност започна. Естествено е, че ще започне от градовете, но той постепенно и постоянно върви и към регионите. И тук е важният момент - да бъде тази синергия между различните политики, да бъде това добро напасване между отделните политически мерки, които да бъдат адресирани директно към едно конкретно поколение - новото поколение, което в момента навлиза активно в своя живот. Това е адресатът, към който ние трябва да се обърнем с надежда за оживяването на селските райони. Обаче това поколение има съвсем различни очаквания и изисквания, обърнато е повече към биото, вълнува се повече от вкуса на храната, от автентичността на природата, вълнува се от разнообразието и бизнес инициативите през start up, през малък бизнес, през сдружаване на тези бизнеси, и това е възможност да се даде нов облик на районите, без да се прекъсва онази традиционност на ценностите, която ние сме длъжни да пренесем от поколение на поколение.