Гергана Кабаиванова, управител на фондация Локалфууд
- Забранени, разрешени, сега пак временно забранени фермерски пазари. Как ще коментирате?
Ние имаме готовност да спазваме всички хигиенни изисквания и да осигурим сигурност на клиентите и на производителите. Повечето производители в момента предлагат директни доставки през онлайн през фейсбук и телефона, на нас също ни се наложи да направим много спешно онлайн фермерски пазар.
- Все пак онлайн продажбите могат ли напълно да заместят фермерските пазари?
Не, разбира се, защото личният контакт е съвсем различен и осигурява много повече доверие между клиентите и производителите. Фермерските пазари имат много по-голям капацитет да посрещнат повече клиенти. Онлайн продажбите са ограничени.
- Тези фермерски пазари са шанс малките и средните производители да реализират продукцията си…
Има и друг момент, че дори да бъдат разрешени фермерските пазари, хората си стоят у дома и човекопотокът ще бъде крайно намален. Ще има по-малко хора, отколкото когато беше нормална ситуацията.
- Какви са традициите на организирането на фермерски пазари у нас?
Тази идея за фермерските пазари се роди преди десетина години, когато възникнаха първите кооперативи, директни контакти между производители на домашна храна и потребители. Впоследствие това движение се разви и се наложи да помислим за официална форма за продажба на тези храни и така възникна първият фермерски пазар в Пловдив. След това се направиха пазари в София, Варна, Бургас и с течение на времето стъпка по стъпка се разви целият този процес на въвеждане на правила и на валидиране на производителите. Сега вече сме готови дори с Наредба за фермерските пазари, която да регламентира изискванията за безопасност на храните, които се предлагат там. Също така, да се въведат много важни дефиниции като идентифициране на фермерските пазари. Това е важно, защото чрез тези официални дефиниции най-вече Агенцията по храните ще ни възприеме като отделна единица, няма да ни свързват с тези нелегални тържища, които се организират по поляни, извън общинските пазари и т.н., на които се предлага нерегламентирана продукция.
- Кажете повече за тази Наредба.
Тази Наредба е един официален документ, който се коментира като необходимост с организаторите на фермерските пазари. За съжаление, все още не сме достигнали до консенсус, с който да се обединим и да преценим точно какъв документ искаме. Нашата организация преди два месеца разработи един правилник за организиране на фермерските пазари, който вече е одобрен от Агенцията по храните и беше въпрос на време отново да направим такава голяма среща между организаторите на фермерските пазари и производителите, които участват в тях, за да го обсъдим и на тази база да стъпим за създаването на един общовалиден документ, който да е официален и за институциите, и за производителите, и за организаторите на фермерските пазари.
- Колко са фермерските пазари у нас?
Те са много повече, отколкото обичайно ги смятаме, защото в моята бройка за фермерски пазари влизат и всички фестивали, които се организират веднъж или два пъти в годината. Така че, мога да кажа, че те са повече от петдесет на брой, в това число като включим регулярните, които се провеждат всяка седмица, и тези, които се провеждат един или два пъти годишно.
- Какви са ползите от фермерските пазари?
Най-голямата полза е изграждането на лични контакти между производителите и потребителите, чрез които се създава доверие към продукцията. Друга полза е, че във веригата на тези продажби няма прекупвачи и производителите получават абсолютно честна цена за това, което предлагат на пазара. Ползата за крайните клиенти е, че могат да купят на добра цена качествени и полезни продукти и също така могат да научат интересни начини за кулинарното приготвяне на тези храни у дома.
- Как могат да се стимулират директните продажби и фермерските пазари?
Могат да се стимулират, когато бъдат приети официални дефиниции за фермерски пазар, фермерска храна, занаятчийска храна, домашна храна също. Това е много важно като основа, за да могат тези пазари и производители да се развиват без притеснения, без страх и без тези ограничения, които в момента ги има.
Друга стимулация, която им е необходима, е закупуването на оборудване за продажба - хладилни съоръжения, мобилни витрини и всякакви такива съоръжения, които са необходими за предлагане на стоката. Сега в момента виждаме необходимостта да се закупят плексигласови прегради, които да отделят клиента от производителя. Такива плексигласови прегради сме виждали на пазарите, които се организират в Европа. Зад тях обикновено се предлагат неопаковани хлябове, закуски, печива, като тази плексигласова преграда помага на производителите да предпазват продукцията си от всякакви замърсявания.
- Каква подкрепа могат да получат по линия на подмярка 16.4?
Ние чакаме подмярка 16.4 от Програмата за развитие на селските райони вече шеста година. Честно казано, не очаквам вече да бъде отворена, защото ние с това обещание вече втора година стоим и чакаме, че всеки момент ще тръгне. В нея има точно такива мерки, но за съжаление интензитетът на тази помощ е 50% и необходимото самофинансиране ще бъде голям препъникамък за кандидатите.
- Предвиждате ли други трудности, свързани с подмярката?
Първият проблем е самата дефиниция, която се използва в тази мярка. Тя е за местни пазари, а не за фермерски пазари, при която дефиниция се налага едно ограничение. Производителите, които участват в местните пазари, да имат дейност в рамките на 75 км от пазара. Това е сериозно ограничение, тъй като знаем, че фермерските продукти като сегмент от пазара са все още много неразвити. В малките градове няма достатъчно производители, няма достатъчно потребители. Тази мярка няма да подпомогне развитието на стабилен, устойчив пазар в малките градове само с привличане на производители, които са от района. За да може да се направи пълен продуктов микс от храни, който клиентите очакват, трябва да бъдат привлечени и производители от други райони. Мога да дам един конкретен пример с предлагането на продукти от Източнобалканската свиня. Тя е характерна само за Варненския, Шуменския край и клиенти, които имат интерес да закупят такива продукти, могат да ги намерят само в тези райони. Т.е., тези характерни продукти би трябвало да могат да се разпространяват в цялата страна. Има райони, в които няма производители на млечни продукти или пък има производители на плодове и зеленчуци, които не са регистрирани, но пък искат да продават на пазарите и те докато не се регистрират като земеделски производители, не могат да станат бенефициенти по тази мярка, така че, тази дефиниция е проблематична. Тези 75 км, като ограничение, трябва да отпаднат, за да могат тези пазари да се развият устойчиво. Иначе говорим за едно схематично усвояване на средства, за едно натъкмяване, което ще се получи, и в крайна сметка парите ще се използват нефункционално.
Друг проблем, който го има в тази мярка, е, че се дава приоритет само на производители от планинските райони, а на райони, които са в котловините, равнините не се дава приоритет, а голяма част от продукцията се произвежда именно там - плодове и зеленчуци.
- Има ли шанс тези критерии да бъдат променени?
Честно казано, аз се съмнявам, защото тези разговори се водят вече шест години и до момента не е имало абсолютно никакво разбиране за това, че трябва да се напаснем към българската действителност.
Най-добрата помощ, която би могла да се даде на тези пазари, е от страна на общините - ако те предоставят безплатно терените, на които се правят пазари, и ги подпомагат инфраструктурно с електрозахранване, с водоснабдяване, с тоалетни. Тази помощ сама по себе си е напълно достатъчна, за да могат да съществуват и да се развият пазарите самостоятелно, като устойчиви събития.
- Как тази мярка ще подкрепи късите вериги на доставки и фермерските пазари?
Ще се подпомагат инвестиции в оборудване. Закупуване на хладилни и топли витрини. Закупуване на бусове, които транспортират стоката до фермерските пазари. При късата верига на доставки се подпомагат групи от производители, които могат да си закупят общ бус, или пък общ магазин, общо търговско място, на което да правят пазара. Примерно, ако те си купят общ бус, с тази обща инвестиция могат да участват на други общински пазари, като едно обединение на производители.
Тази мярка ще подпомага също маркетингови кампании за развитието на фермерски пазари. Има също една много интересна подкрепа по тази мярка - ще бъдат финансирани в първоначалния етап на проекта срещи за привличане на фермери, които да участват в пазарите. Това също е нещо добро, защото в групата, която сформира фермерския пазар, трябва да участват такива предприемачи, които са отдадени на идеята, които са абсолютно наясно що е то фермерски пазар.
- Със или без евросредства фермерските пазари трябва да се развиват…
Разбира се. Аз съм на принципа, че ако не ни се пречи, е достатъчно условие да се развиват фермерските пазари, но в момента най-сериозна пречка срещаме от общините, които предоставят терени на високи цени. Достатъчно е примерно в рамките на 3 или 5 години тези мероприятия да бъдат оставени да се развиват безплатно с подкрепата на общините под формата на окабеляване, доставка на подходящо електрозахранване, изграждане на подвижни мивки. Това е напълно достатъчно.
- Кои европейски държави са водещи по отношение развитието на фермерски пазари?
Почти всички. Може би Италия и Франция имат от най-дълго време такива пазари, на които се предлага освен продукция от регламентирани, регистрирани производители, така и домашна такава. Има традиция в това. Имат принципи, които следва да се спазват, за безопасност на такива домашни храни.
Няма причина в България да не се въведе предлагането на домашна храна, но Агенцията по храните трябва да развие такъв ресурс и да позволи това нещо. За да го развие този ресурс, трябват правила за предлагане на домашна храна на фермерските пазари. Ние с този правилник, който изработихме преди два месеца, сме разработили такива правила. Агенцията по храните е съгласна да ги следва. Остава единствено да се съберем институции и заинтересовани лица и да приемем този документ.
