1. Начало
  2. Интервюта
  3. Пазари
  4. Крайно време е в България да заработи Агенция по храните

Крайно време е в България да заработи Агенция по храните

Снимка:

Климент Петров, ст. експерт по кодекса за добри земеделски практики GlobalGAP

-С въвеждането на стандарта "Стара планина" за месопреработвателите, преди това и за млекопроизводителите,  през последните седмици като че ли се засилиха коментарите по темата за качеството на храните...

- Това е едно от малкото ценни неща, които се случват в сектора за последните години, като изключим всички спекулации. Крайно време беше да започнат дебати за качеството. Според европейското законодателство на етикетите на продуктите трябва да пише какво означават всички Е-та. Защото потребителите не са длъжни да знаят Е208 или Е202 дали е антиоксидант, оцветител или подобрител.

-Как обаче да се отсеят производителите и търговците, които се опитват да използват ситуацията, без да предлагат качество?

- Ако съдите по публикациите в момента, ще си кажете, че над 90% от хората подкрепят стандартите. За първи път за последните 20 години виждам някой да каже: "Аз съм готов да платя висока цена, за да получа високо качество." Тези потребители обаче трябва да имат гаранция, че скъпият продукт ще бъде произведен без соя, без нишесте, без фибри, без палмово масло. Другото ценно нещо е, че най-накрая започна създаването на Агенция за безопасност на храните, защото това е идея, която се дискутира от около 10 години. Един месопреработвател попада под контрола на няколко агенции. Какъв е смисълът - двойна регистрация, двойни лицензи, двоен контрол? Обединението на контролните структури обаче ще бъде ефективно и ще има смисъл само ако има общо и успешно управление. Крайно време е в България да заработи Агенция по храните. Вариантът за общ контрол не трябва да предлага механичен сбор от няколко структури. Защото така идеята ще пропадне и агенцията по храните ще бъде само една шапка. За да не се случи това, начело на агенцията трябва да застане човек, който да успее да обедини различните контролни звена. ДВСК, РИОКОЗ и "Растителна  защита" до вчера бяха в малко странни отношения - допълват се в контрола, но и някак си се конкурират. Трябва да се прилагат европейският опит и международните положителни практики.  

-Според вас на какъв етап е прилагането на стандартите за безопасност на храните у нас?

- По отношение на международно признати стандарти сме на последно място, образно казано - на опашката. В момента интересът към БДС от страна на производителите  е предимно комерсиален. Зад вашия бранд ще стои логото на "Стара планина" или БДС стандарт, което ще гарантира на потребителя на бранда, че това е качествен продукт и те ще купят пак от вас. Според европейското законодателство търговецът е отговорен за качеството на продукта, който предлага на потребителя. Затова по света най-голямата движеща сила за  налагане на стандарти за безопасност на храните са търговските вериги. Често техните изисквания са по-високи от нормативите, защото те искат да гарантират на своите потребители продукт, който да ги отличава от конкурентите и да привлича клиенти.

-Въпросът е, че веригите са по-добре представени в големите градове, а какво става с качеството на храните в малките населени места?

-В България въвеждането на подобни изисквания би натоварило самите производители  финансово, още повече че  сертификатът се поддържа ежегодно. Хем търговските вериги не са готови да го наложат 100% като изискване, защото рискуват да останат без доставчици, а и самите доставчици не са  подготвени да отговорят  бързо на тези изисквания. Ако някоя от търговските вериги обаче постави изискване за него и срок за въвеждането му,  може би голяма част от доставчиците й ще тръгнат да го правят. А после това може да се мултиплицира и при останалите.  Въпросът е кой ще е основният двигател? Нормалната практика е всички търговски вериги да се съберат и да имат  консолидирана позиция за това какво искат да постигнат в България. Доколко е възможно това да се случи е съвсем друг въпрос.

-А как стоят нещата с другите сектори?

- При млекопроизводството ще са необходими огромни инвестиции. Има ферми, които отговарят 100% на европейските изисквания, но са малко. Нещата са сложни, защото производството, транспортът и преработката на мляко изискват специфично оборудване, както и да отговарят на изключително строги правила.  Ние сме в ситуация, в която има действащи европейски норми, има служба за растителна защита, има списъци с одобрени препарати, които могат да се използват - и тук вече опираме до добрата практика в селското стопанство. А нещата са прости - трябва да използвате контролирани количества торове,  трябва да пръскате само с препарати, които са разрешени за дадения продукт, трябва да изчакате определен период от време, за да разгради растението препарата. На етикетите на препаратите пише какво трябва да се спазва. Но някой контролира ли го? Не. Това е световна практика, а в България са единици тези, които я спазват. И всеки производител, който иска да вземе държавна субсидия, трябва да бъде одобрен или сертифициран, че отговаря на този стандарт, който в крайна сметка гарантира същото - рационално използване на торове, спазване на предписанията при използване на пестициди, спазване на карантинни периоди и т.н.

-Колко български компании са сертифицирани по Global Gap?

- Девет, докато в Турция са 3 000, а в Гърция - 12000. За съжаление движещата сила не е същата, както в Европа. Там факторът, който казва: "За да продавате плодове и зеленчуци, трябва да имате такъв продуктов сертификат", са търговските вериги. Миналата година беше публикувана информация, че  70% от търговските вериги в Германия подкрепят Global Gap, което означава, че ако искате да работите с тях, трябва да имате такъв сертификат. В България сертифицирани по стандарта са предимно експортно ориентирани компании, на които им е необходим, за да изнасят навън.

-Как ще коментирате идеята на министъра на земеделието след създаване на Агенцията за безопасност на храните в страната  да останат 6 лаборатории за контролиране на качеството на продуктите?

- Много ми е трудно да коментирам дали е добра идея. Има аргументи и за, и против. България е малка държава, ако се налеят много пари и се направят хипермодерни лаборатории, 6  може да са напълно достатъчни за целите на официалния контрол. Не е нужно да има 100 малки, неграмотни, които не знаят какво правят. От друга страна, всеки производител, който иска да тества нещо, си го прави или в собствената лаборатория в предприятието, или в частните акредитирани лаборатории.

-В началото говорихте за етикетите на продуктите. Смятате ли, че в сегашния си вид те носят достатъчно информация?

- Има европейско законодателство и в това отношение, така че информацията на нашите етикети трябва да бъде еквивалентна с тази на етикетите в Германия. Въпросът е защо това не се случва. Ако си купите сандвич на едно летище  в Германия, ще видите, че има шест реда изписани само за съдържанието на хляба - всички подобрители, консерванти, оцветители и т.н. Докато тук пише - съдържа бял хляб, но какво съдържа този бял хляб?  Има да се извърви още дълъг път и затова контролът е толкова важен. Има  и европейски практики, които ни показват още като се приближаваме към щанда дали един продукт е правилно съхраняван или не, защото има температурно чувствителен стикер -  ако той е зелен, всичко е наред, ако е червеникав - не. И това може да бъде използвано от производителя, за да контролира дали търговската верига спазва изискванията към съхранението на продукта. Но това е скъпа технология.

-Кои са нишите пред българските производители на плодове и зеленчуци?

- България има прекрасни ябълки и ако се съхраняват правилно, винаги ще се намери пазар. България произвежда изключително качествени череши, сливи, праскови, грозде  - ето ги нишите, където може да се успее. През последните години се инвестира и се правят много модерни градини на огромни площи. Запознат съм с международните практики и затова съм убеден, че новата Агенция по храните освен засилване и подобряване на официалния контрол ще трябва да се развие и като двигателя за въвеждане на модерните политики и в България.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.