Марияна Чолакова, изп. директор на Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти в България:

Най-сериозната амбиция на бранша е да довършим прилагането на кръговата икономика

Индустрията вече предлага вече доста екзотични масла - от чия, гроздови семки, макадамия, фъстъчено, сусамово…

Г-жо Чолакова, какви са предизвикателствата във вашия сектор?

Първото и най-важно е тази така наречена сортова структура на суровините. Трябва да имаме едно разнообразие от видове маслодайни култури и в зависимост от климатичните условия да сеем тази култура. Ако се предвижда засушаване, тогава ще потърсим култура, която може да бъде напоявана. Или пък слънчогледът, когато се засее малко по-рано, успява да се развие добре, да даде необходимите добиви.

Другият много важен въпрос за нас е да довършим прилагането на кръговата икономика. Това е най-сериозната амбиция на бранша, той да успее да затвори целия производствен цикъл. Третото, което е много важно. Когато бутилираме растителните масла, ги бутилираме в пластмасови опаковки. Там перспективата за развитие на тази индустрия е тя рязко да намалява, да се намалява количеството на тези пластмасови опаковки, за да не замърсяваме околната среда. Това е много сериозно предизвикателство, защото е свързано с нови опаковки, примерно биоразградими, или да се върнем към стъклените. Това трябва да го направим, но то отново е свързано с инвестиции.Търсим алтернативи на пластмасовите опаковки

Какъв е асортиментът на маслата, които индустрията произвежда?

В България с предимство сеем и преработваме слънчоглед, сеем и произвеждаме рапица и рапично масло и много малко за съжаление соя, като в България много малко се консумира соево масло. На второ място по потребление в България е маслиновото масло, но то е доста далеч от реалните потребности на българина, то е елемент на т.нар. „средиземноморска кухня“, някои потребители са привърженици на тази кухня и използват с предимство маслиновото масло, но традиционното е слънчогледовото масло.

 

По статистика потреблението на растителни масла расте. Крайният потребител има ли нови изисквания към продукцията и очаква ли по-разнообразен асортимент?

Категорично да. Ако внимателно наблюдавате регалите в големите магазини, ще видите, че там се предлагат вече доста екзотични масла. Например, масло от чия, масло от макадамия, фъстъчено, сусамово, масло от гроздови семки. Средното поколение българи предпочитат да експериментират и да опитват и други видове масла. Нашата индустрия се опитва да отговори на този потенциален интерес, като от миналата година на пазара има една серия иновативни продукти. Това са студено пресовани растителни масла, които са обогатени с различни добавки. Например, чесън, лютив червен пипер, трюфели. Това е една цяла серия, която се продава в малки опаковки и е много подходяща за домакинствата, които обичат да експериментират. Другият вид е високоолеиново слънчогледово масло. Това е нов тип слънчоглед. Маслото е много подходящ за пържене, готвене, за висока температурна обработка. Докато с конвенционалното слънчогледово масло не е добре с него да пържите многократно и на висока температура. Високоолеиновото е подходящо точно за термична обработка, с по-висока трайност и стабилност. Така че, отговорили сме на изискванията на клиента доколкото ни позволява сортовата структура на суровините.

Къде се намира България на световния пазар по отношение на растителните масла?

Ние все повече преработваме и все по-малко изнасяме. Това се случва, защото нашата индустрия се намесва вече много сериозно на пазара на суровината. С инсталациите и с техниката, с които разполагаме, ние имаме възможност вече да преработваме повече, по-качествено и да бъдем конкурентни с крайни продукти, а не със суровина. През 2011 г. сме изнесли 1 млн. и 200 хил. тона, а през 2018 г. сме изнесли 570 хил. тона. Ние преработваме повече и изнасяме по-малко суровина. Това е благодарение на усилията на моите колеги, не е държавна политика. Все по-модерно става високоолеиновото масло, което е подходящо точно за термична обработка, с по-висока трайност и стабилност

 

Какви са новите технологии, които се прилагат в това производство?

За нас вече няма нови технологии. Всичко най-ново ние сме го купили, монтирали и работим с него. В момента пускаме най-модерния и най-големия завод на Балканите. Той е с най-големия възможен капацитет - 1600 тона за 24 часа. Второ, целият процес е автоматизиран. Трето, там са всички най-модерни технологии. При нас е особено важно технологиите да са енергоспестяващи. Тъй като ние употребяваме много ток, много вода и много пара, за нас е много важно да не губим температура в нашите технологични процеси. Там са монтирани такива енергоспестяващи технологии. Принципът е следният: навсякъде студено масло се среща с топло масло. Те топлоотдават помежду си и по този начин пестим енергия. Заводът се намира в село Разделна, край Варна.

ОСП помогнала ли е на производителите на масла в България?

59 милиона евро са инвестирани в нашия бизнес по ПРСР 2007-2013 година, това е прекият резултат. Направени са някои технологични изменения, някои подобрения, но нямаме цял завод, който да е изграден по тези програми. Частични са нещата, но те са подобрили техниката и технологията на производството. Без тези пари щеше да бъде по-трудно. Вие знаете, от тези 59 милиона евро половината са инвестиция по програмата, другата половина са на бизнеса. Така че това е прекият резултат. Пускаме най-модерния и най-големия завод на Балканите с капацитет 1600 тона за 24 часа.

По отношение на следващия програмен период, към какво трябва да се насочат инвестиции?

Според мен, най-важно е да се стимулират тези производители, които са експортно ориентирани. Защото за България един от лостовете, с който можем да влияем пряко на нашата икономика, е да повишаваме експортния потенциал. Т.е. трябва да се подпомагат предприятия, които имат доказан експортен потенциал. Няма смисъл да започваме отначало, а трябва да кажем: Ето, това са тези жизнени предприятия, които имат място на международните пазари и тях да ги подкрепим в посока на кръговата икономика. Максимално да оползотворяват суровината, да намаляват разходите на енергия, на вода и да не замърсяват околната среда.

Следващата ОСП трябва да подпомага предприятия, които имат доказан експортен потенциал

Интервю на Камелия Карадочева

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар