Симеон Присадашки, зам.-председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България

В България искаме млечният продукт да е евтин. Има сериозен недостиг на качествено мляко

Каква е ползата от членството на страната ни в Европейския съюз за сектор „Животновъдство“?

България преди е имала едно от най-добрите животновъдства в Европа. През социализма то е било много окрупнено, а аграрно-промишлените комплекси са били много големи. Днес те са унищожени. В този бранш съм от 90-те години и мога да кажа, че в България имаше повече мляко, отколкото има в момента, но лошото беше, че млякото тогава не отговаряше на съвременните изисквания за качество. Суровината основно идваше от дребните стопанства тип „заден двор“. В тази връзка има голяма промяна, откакто сме в Европейския съюз. Към днешна дата животновъдството у нас е почти преструктурирано. Млякото, което се използва днес за преработка в говедовъдството, идва основно от големи ферми. Проблемът е, че има сериозен недостиг на качествено мляко. Консумацията изпреварва производството. Качественото сурово краве мляко в България е около 600 000 тона, при необходими 1 000 000 тона. Това, което не достига, се внася. 

Как се подобри качеството на суровината?

Основните компоненти за добиване на качествена суровина са два – култура на отглеждане и материална база. Материалната база се промени с годините. Сериозните ферми в България, визирам тези с около 5000 животни, са направили много големи инвестиции в сграден фонд, човешки ресурси, площи за обработване. Без доилна зала няма добро качество. У нас вече има предприятия с много добри постижения в материалната база.

 

Направени ли са евроинвестиции в животновъдния сектор?

90% от фермите са участвали по програма. Убеден съм, че средствата много са им помогнали, макар и само част от цялото финансиране. В нашето предприятие сме участвали в 4 програми. С последната, в която участвахме преди 2 години, ние успяхме да постигнем екологичните норми за отглеждане на животните. Един от основните замърсители на природната идва от животновъдната дейност, най-вече едрото животновъдство. Най-много парникови газове се получават от животинската тор при промишлено отглеждане на животни.

В какво сте инвестирали от екологична и технологична гледна точка?

През този програмен период направихме лагуна за събиране на торове по нитратната директива. Закупихме машини за фуражи, храна, направихме доилна зала. Обработваме около 1000 дка, отглеждаме 300 говеда Холщайн. С тези 1000 дка подсигуряваме грубия фураж. Благодарение на евросредствата подобрихме качеството и хигиената в нашата продукция. Животновъдството не е отрасъл, от който се печели много. Процесът на развитие на една ферма е бавен и труден.

Какво друго е необходимо, за да се произведе качествена суровина?

Промяната на представата как трябва да се отглеждат животните, как да се хранят, за да могат да дадат не само качествено мляко, но и достатъчно количество. Ние произвеждаме над 40 вида млечни продукти, без кисели и пресни млека. Изкупуваме 4 вида млека – краве, козе, овче и биволско.

 

Доволни ли сте от обвързаната подкрепа на кравите под селекционен контрол?

Откакто започна обвързаното производство на качествено мляко, много станаха фермите с племенни стада. Миналата година искахме да се направят генни изследвания на животните, което не се продължи. Трябва подкрепа, защото тази година за единица животно ще получим общо около 400 евро за 2019 година по различните схеми. Субсидията е необходима за съществуването на фермите.

Възползвали ли сте се от промоционалните програми на Европейския съюз?

Да и благодарение на тях имаме траен износ за Нова Зеландия, както и за пазара на Близкия Изток.

Какъв процент от продукцията Ви изнасяте?

Изнасяме над 35%. Най-вече традиционни български продукти в Италия, Германия, Румъния, Великобритания, Испания. Изнасяме и за Катарския пазар, за който изискванията са много по-сериозни, отколкото в Европа. Изискванията са безопасност са еднакви за всички. Сигурността идва от практиката във времето.

Какво е за Вас иновацията, Вие какви технологии бихте въвели за подобряване на работата във фермата?

С някои иновации се намалява работната ръка, с други е необходима много голяма инвестиция. Един доилен робот, например, може да обслужи до около 100 животни. За ферма като моята трябва да са налични поне 3. Той се използва там, където няма работна ръка или е много скъпа – като в Белгия, Холандия.

Какъв проблем бихте искали да решите чрез иновация?

Иновация в момента е най-вече осеменяването на животните, използване на сексирана семенна течност. У нас все повече се развива тази сфера, за да може да получаваме все по-добри приплоди. Това е нещото, което има потенциал за развитие в бъдеще. Този метод се прилага в малък мащаб. Другото нещо е, че в България една крава средно има 4 лактационни периода. В Израел този период е 18 месеца на животно. При нас средният млеконадой е 6500 литра от животно, а при тях е и до 18 000 литра. Можем само да се учим от техния опит.

Какви са тенденциите в млечното производство и преработка днес?

Автоматизацията в бизнеса. По този начин се пести човешки ресурс, най-големият бич за сектора. Необходими са сериозни инвестиции в тази сфера. Животновъдството е не само трудно, но и често неатрактивно за младите хора. Едно е да си в офиса пред компютъра, друго е да сложиш ботушите и да работиш в обора. А относно тенденциите – търси се повече чист продукт, без примеси, материали като стъкло за пресните млека, което оскъпява крайната цена. Транспортът тепърва ще оскъпява продуктите също.

Как ще се отразят тол таксите на млечния бранш?

Аз самият направих примерна калкулация като взех предвид първоначално обявените такси. Средно цената на литър мляко ще се оскъпи между 3 ст. и 4 ст., само доставката на млякото до предприятието ни. При днешните цени на млеката това е в рамките на над 5% увеличение на суровината. Всеки говори за поскъпване, но реално млечните продукти са най-малко поскъпналите в последните пет години. Поскъпна токът, водата, консумативите. Цената на всичко това е скочила в пъти, в сравнение с цената на млечните продукти. В нашата фирма за последните няколко години имаме поскъпване от около 5%.

Каква е цената на млечната суровина, която влиза в мандрите?

За краве мляко - между 75-80 ст. за литър. Цената се определя от европейските цени за литър. Това означава, че цената на сиренето, което излиза от предприятието трябва е около 7 лева. Единствено в България може би искаме млечният продукт да е евтин. В същото време има недостиг на българско мляко в момента. Около 90% внасяме от Европейския съюз. Импортът е на 3 основни продукта – свежо мляко, млечен концентрат и сухо мляко. 

Трябва ли да се забрани на мандрите да работят със заместители на млечни продукти?

Според наредбата за ветеринарно-медицинската дейност е необходимо или да работят само с млечни или да работят със заместители и това трябва да е обозначено на опаковката. Много е важен контролът от страна на Българската агенция по безопасност на храните.

Правилно ли се обозначава съдържанието на млечните продукти на родния пазар?

Да, дори в магазинната мрежа вече се постигнаха добри резултати в тази посока, за да няма разминаване. България е световно известна е със своето овче саламурено сирене. Друг е въпросът за качеството. За съжаление то пада, заради предлагането на продукта на по-ниска цена. Ако на едно сирене традиционно му трябват 6 литра и половина мляко, преработвателят може да реши да го направи от 4 или 5 литра. Това означава, че сиренето ще има различна структура и вкус. Ще дам и друг пример за обозначаването. Ние изнасяме биволско мляко за произвеждане на моцарела в Италия. Ако изследванията на суровината покажат дори 1% примес на краве мляко, това се води за криминално деяние.

Какво мислите за създаването на групи и организации в сектор „Мляко“?

Скептичен съм. Всичко идва от народопсихологията на българите. Тук няма традиции, както е в Европа. При нас едно семейство иска да гледа 10 животни, с които да отгледа и изучи децата си, което не е реално.

Какво бихте искали да се промени в сектор „Животновъдство“ и в преработвателната индустрия в следващия програмен период?

Най-много ме притеснява проблемът с работната ръка. В нашето предприятие сме отказвали поръчки от чужбина точно поради тази причина. В България млекопреработката е свързана и с много ръчен труд, а в Европа голяма част от производството е автоматизирано. А традиционното българско сирене се прави на ръка. Влизал съм в предприятие, в което се обработва над 1000 тона мляко на ден, а е само с 4 човека персонал. При нас се произвеждат 150 тона продукция на месец, с над 100 човека персонал. Най-много произвеждаме топени сирена, както и моцарела.

 

 

 

 

 

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина, за да получавате всеки петък най-важната седмична информация.

За още новини – харесайте страницата ни във FACEBOOK.