Търновски суджук и Троянска луканка ще бъдат вписани като храни с традиционно-специфичен характер

Д-р Диляна Попова, главен експерт в Асоциацията на месопреработвателите в България

Необходима е държавна политика за промотиране на българските месни продукти

- Г-жо Попова, нашият месопреработвателен бранш достатъчно модернизиран ли е и дали този процес е подпомогнат с европейски средства?

Българските месодобивни и месопреработвателни предприятия отговарят на едно много високо технологично ниво. През 2007 година, когато влизахме в Европейския съюз, повечето от нашите предприятия бяха с много по-добра инфраструктура от много европейски предприятия. За съжаление, нашият сектор много малко се подпомага от различни програми. Единствената програма, от която можехме да се възползваме преди 2007 г., беше програма САПАРД. След това – от ПРСР по мярка 123 и подмярка 4.2, чрез които браншът успя да получи европейско финансиране за реконструкция на сградния фонд, оборудване, транспортни средства, лаборатории и други. Друга помощ, която сме получавали, е държавната за участие в изложения.

 - Технологичното обновяване на предприятията стимулира ли тяхната конкурентоспособност и контрол на безопасността и качеството?

В секторите „Месодобив“ и „Месопреработка“ се прилага най-стриктният контрол. В кланиците, например, има постоянен, официален контрол, за разлика от другите предприятия. От кланицата не може да излезе месо, което не е проверено от официален ветеринарен лекар. Гаранция за това е здравната маркировка, която се поставя върху трупното месо. По отношение на инвестициите – да, повишава се конкурентоспособността на нашите предприятия, но според бранша би следвало да има държавна политика за промотиране на българските месни продукти, за да станат по-разпознаваеми и да можем да имаме по-голяма възможност да излезем на европейския пазар, а защо не и на световния. Напоследък изнасяме много малко продукти. Обикновено износът е свързан с места, в които има българска общност. Традиционно изнасяме агнешко месо с много високо качество.

 - Тези инвестиции подобриха ли технологичните процеси и качеството на продукцията?

Технологичните процеси се подобряват и са свързани с оптимизиране на работния процес. В бранша навлизат нови, умни кутермашини, пароварилни камери, роботизирани пакетиращи машини. Проблем пред нас е работната ръка и се задълбочава. А няма как ръчният труд да бъде напълно избегнат. В кланиците и транжорните има важни ръчни процеси, които не могат да се заместят с машини. Но закупувайки ново оборудване, се подобрява работата по отношение най-вече на опаковането.

 - Имаме ли качествени продукти в областта на месопреработката и какво означава качествен продукт?

Качеството е съвкупност от определени характеристики и свойства на даден продукт, които удовлетворяват определени потребности на потребителя. Някои предпочитат по-солен продукт, друг търси по-опушен. Считам, че българските месни продукти не отстъпват по нищо на европейските. Всички производители произвеждат безопасни продукти. 

 - Има ли някакви тенденции, свързани със здравословното хранене?

Да. Отдавна работим в посока реформулиране на продуктите. Вече има фирми, които произвеждат продукти с намалено съдържание на сол и мазнини. От друга страна, за да могат децата в училищата и детските градини да консумират месо, въведохме 4 нови утвърдени стандарта „Стара планина“ за варена шунка и свинско варено пушено филе и варено пилешко пиле, които са с ниско съдържание на сол и мазнини. Такъв стандарт имаме за различни продукти – мляно месо, кренвирши, сурова наденица, карначе, малотраен колбас, траен варен опушен колбас. Общо до момента сме разработили 14 утвърдени стандарта, като обхващаме всички групи продукти. Има нови технологии за вакуумиране, които подпомагат удължаване трайността на месните продукти без да се използват консерванти, макар че тези, които използваме, са одобрени от Европейския съюз. Друга тенденция е да се използват естествени консерванти на растителна основа.

 - До каква степен предприятията са затворили цикъла?

В момента имаме предприятия, които сами си произвеждат фуража, животните, имат кланица, транжорна, магазини. Има фирми, които започнаха да работят за производство на биогаз. Проблемът за нашия бранш са страничните продукти. Това са остатъци от кланиците, по-малко от месопреработката, тъй като тези отпадъци задължително се предават на специализирани обекти за обезвреждане. В миналото България за 28 области е имала 28 екарисажа. Има два екарисажа – във Варна и Шумен и много мобилни инсинератори, които не са ефективни. Това е сериозен проблем. Кланиците и месопреработвателите плащат, за да им вземат отпадъците и да ги обезвредят. В същото време те им поставят много високи цени. В един момент цената беше достигнала до 1,50 лв. за килограм отпадък.

 - Каква е Вашата позиция относно това как Европа трябва да подкрепя преработвателния бранш и в следващия програмен период?

Браншът трябва да бъде подкрепян не само от Европа, но и от нашата държава. За да продължат предприятията да работят, тъй като това са фирми, които осигуряват работни места, трябва държавата да има политика за стимулиране на предприятията. Това, според мен, е много важно, защото работата в месодобивните и месопреработвателните предприятия не е привлекателна и младите хора не желаят да влизат в производството, а някой трябва да произвежда. Храната е нещо, което всеки ден слагаме на трапезата си. Необходимо е още в училище децата да се запознават с ползите от месото. То съдържа пълноценен белтък, който е особено важен за подрастващите. Затова месото не бива да се отхвърля от менюто на децата. У нас има само едно професионално училище в Плевен, в което се обучават кадри за месодобивната и месопреработвателната промишленост. На нас ни трябват обучени кадри. Да, въвеждаме автоматизация в производството, но не можем без хората, които трябва да управляват машините. Имаме сериозен недостиг на тесни специалисти като колячи и транжори. Технолози имаме. За мен науката и практиката трябва да вървят винаги преди производството.

 - Какви нови процеси и иновации въвеждате или сте въвели в сектора?

През август миналата година в Германия се проведе 65-тият световен конгрес по месото за наука и технологии. Там се очертаха бъдещите тенденции за сектора, а именно - намаляване на съдържанието на сол, използването на билки като съставки, произвеждане на продукти в различни грамажи с цел да достигат до повече хора. И още нещо – производството на продукти, насочени към различни възрастови групи или региони. Друг пример – опаковането. След направено проучване е установено, че 60% от потребителите предпочитат неопакованите продукти. Това за бизнеса е добре – би намалило отпадъците от опаковки. Ние, производителите, плащаме за оползотворяване на опаковки на специализирани фирми. По този начин ще подпомогнем опазването на околната среда. Установено е още, че потребителите искат допълнителна информация, която да бъде описана върху опаковката и тя да е лесно четима.

Друго нещо ново за нас е, че в началото на 2020 г. внесохме в земеделското министерство заявление за вписване на още 2 продукта към вече познатите 5, с традиционно-специфичен характер. Това са Търновски суджук и Троянска луканка. Надяваме се още тази година това да стане факт.

 - Като споменахте този вид означения на продуктите, потребителят наясно ли е, че това е гаранция за качество?

Би трябвало вече да знаят. Потребителите могат да се ориентират, когато вземат един продукт, той има европейски жълто-син знак, че това е продукт с традиционно-специфичен характер или е защитено географско указание. Правили сме кампании в две от големите търговски вериги, под егидата на земеделското министерство, за да може да се популяризират тези продукти. Представяме ги и на различни изложения в страната и в чужбина. Любопитното е, че на международните изложения нашите продукти са много харесвани, хората се интересуват за закупуването им и се оказва, че няма от къде да го направят. Имаме нужда от помощ в тази посока. У нас имаме добро представяне във веригите. Благодарение на две от тях Горнооряховският суджук се продава извън България, чрез техните филиали.

 - Тези продукти по-скъпи ли са?

Да, по-скъпи са. Но Филе „Елена“ преминава през процес на сушене близо два месеца, например. Тези продукти се оскъпяват и от различните видове контрол. Производителят плаща, за да му бъде направен този контрол от сертифициращата фирма. Трябва и задължително да се спазва определена рецептура. Както е при стандарт „Стара планина“. Например, в рецептата е казано, че при производството на кренвирши е необходимо използване на 80% свинско месо, определено количество сол и т.н. Това трябва да се спазва и на всеки етикет това е обозначено.

 - Какъв процент от общата продукция на колбаси са защитени логото за качество?

Малък е процентът, защото цената е по-висока и съответно потреблението е по-ниско. Целта е тези продукти да излязат навън. Друг начин, за съжаление, няма. Този европейски знак вече е разпознаваем. Продуктите се изнасят в минимални количества. Примерно в Англия – едва в няколко магазина в райони, където има българи.