Как е възможно човек, който никога не е виждал животно на живо, да решава съдбата на фермера?
Г-н Янев, бяхте публично известна политическа фигура, а днес мога да си позволя да кажа – успешен агробизнесмен. Има ли принципи, върху които се стъпва и в единия, и в другия случай?
Не. В политиката бях сравнително кратко. Както много други политици, вероятно и аз съм се заблуждавал, че нещо може да се промени. В крайна сметка се оказва, че е невъзможно да промениш един тотално опорочен модел.
Самата система е сбъркана из основи. Колкото и голям ентусиазъм да имаш за промяна, той се сблъсква с конституционен модел, който повече от 30 години мъчи държавата. Това е матрица, месомелачка, която смила дори най-ентусиазираните и отдадените хора.
А сега? Ентусиазиран ли сте да правите промени в агробизнеса и хранителната верига?
Аз и като депутат бях ентусиазиран по тази тема. Все пак съм седмо поколение скотовъд и познавам цялата верига – не само агрохранителната, която сега познавам още по-добре, но и онази, която стига до Брюксел.
Знам как работят брюкселските бюрократи, как работят нашите чиновници и какво реално се случва, когато трябва да се направи промяна.
Тази симбиоза звучи плашещо.
Тя е най-проблемна. Особено когато решенията се вземат от хора, които никога не са били на терен, нямат нито един ден трудов стаж в реалното производство.
И изведнъж от тях зависи съдбата на всички нас – производителите. Те правят наредби, нормативни актове, предписания.
Аз питам – как е възможно човек, който никога не е виждал животно на живо, да решава съдбата на фермера?
Как оценявате експертния потенциал в Комисията по земеделие към Народното събрание и в Министерството?
За голямо съжаление – много ниско. Огромна част от хората се тупат в гърдите, че са вещи специалисти, а се оказват зловещи дилетанти.
Те нямат представа нито от реалната практика, нито от логическата последователност, свързана с природните закономерности.
А природните закономерности са водещият фактор и в растениевъдството, и в животновъдството. Ако не си бил на терен и не познаваш целия цикъл, такъв, какъвто природата го е лимитирала, няма как да вземеш правилното решение.
Най-страшното е, че хора без експертна и публична позиция изведнъж биват „изстрелвани“ на върха на институциите.
Дайте примери от ежедневието си за административния тормоз над фермерите.
Нека започнем от Брюксел. Десетилетия наред се градеше ОСП с все повече регулации и рестриктивни „зелени“ политики. И сега, след натиска на фермерите, изведнъж се говори за промени. Питам – нормално ли е това?
В държави като Холандия животновъдството беше на изключително високо ниво, а фермерите бяха принудени да затворят. Стигна се до абсурдни идеи – „принтиране“ на месо.
Какво се случва с имитиращите продукти?
В една мандра могат да се произвеждат и имитиращи, и „истински“ продукти. Това е безумие. Същото искаха да направят и в месопреработката.
Какво означава това на практика?
Над 95% от говеждото и телешкото месо у нас е внос. От него се правят „българска луканка“, „български суджук“. Суровината идва от Уругвай, Бразилия, Аржентина. Питам – кое му е българското?
Как оценявате споразумението Меркосур?
Това е жесток удар срещу българските фермери. Подписването му е непростимо и ще доунищожи животновъдството. Няма официална оценка на въздействието. Не случайно Полша, Унгария и други държави са против.
Какви са рисковете?
В Южна Америка се използват препарати, забранени в ЕС. ГМО фуражи, антибиотици и медикаменти, недопустими за европейския пазар. Всичко това влиза в месото, което идва на нашата трапеза и после се продава като „българско“.
Някои вериги отказват месо от Меркосур. Това не е ли успокояващо?
Не. Това месо ще бъде пренасочено към пазари като нашия на дъмпингови цени и ще ликвидира местното производство.
Какво следва за животновъдството в Европа?
Поголовието се възстановява много трудно. Това не са бройлери. Нужни са години.
В Европа ферми със 100-годишна история се закриват, защото младите не искат да наследят бащите си.
Вярвате ли, че младите фермери ще станат двойно повече до 2040 г.?
Не. Брюкселската бюрокрация е тежко болна и се нуждае от „скалпел“.
И все пак – има ли оптимизъм?
Да. Все повече млади и образовани хора искат качествена, истинска храна. Натискът на обществото ще расте и тази тенденция няма как да бъде спряна.
Интервю на Валентина Спасова
