Ангел Вукодинов, зърнопроизводител: Неправителствените организации трябва да са коректив на водената аграрна политика и да заявяват грешките на висок глас и навреме

Причина за злоупотребите при обвързаното подпомагане е, че не са заложени правилни критерии

- Г-н Вукодинов, има ли синхрон и равнопоставеност при разпределението на европейските средства за различните сектори: животновъдство, зеленчукопроизводство и зърнопроизводство в България?

На този въпрос трябва да се отговори експертно и най-вероятно след един широк дебат между правителствения и неправителствения сектор. Защото единият въпрос е дали има разпределение. Вторият въпрос би бил какъв е ефектът. Според мен, като проценти за различните сектори имаме някакво що-годе нормално разпределение, но като ефект е доста спорно в така наречените чувствителни сектори доколко има ефект от получаваните средства.

Тези сектори, независимо от помощта, се свиват все повече. За нас е много важно да имаме едно синхронно развитие на всички подсектори на земеделието, защото ние сме свързани. Когато имаме развито животновъдство, естествено, че ще имаме една добра реализация на продуктите.

 - Казвате ефект. Според Вас, какви средства трябва да се излеят в тези сектори, за да може в един момент те да не са чувствителни?

Аз трудно мога да кажа колко. Това е въпрос на анализ. Но пак повтарям, трябва да има ефект. Ще ви дам един пример. Вече 11 години се получават средства по преходна национална помощ, които никак не са малко, но тя не води до ефект. Получават се едни средства на глава добитък, който е бил наличен към 2009 година, и в момента единственото условие съответният земеделски производител да получи тези средства е да бъде регистриран като земеделски производител. Това значи да отглежда 5 дка някаква култура, даже може да не отглежда. Може да е пасище или угар, или пък ако е трайно насаждение, може да са и по-малко. Същите земеделски производители към 2009 г. може да са имали няколкостотин или хиляди животни и сега да получават съответната сума за тези животни, без да дават каквото и да е на обществото, нито във вид на продукция, нито във вид на принадена стойност, нито във вид на данъци.

 - Не Ви ли се струва, че зърнопроизводството през последните няколко години е неглижиран сектор?

Не само, че е неглижиран, той направо е отрязан – имам предвид по мерките по ПРСР. На практика зърнопроизводителите въобще не участваха в този програмен период с изключение на случаите, в които имат някакво съпътстващо производство животновъдно или производства, които дават някакво предимство на база критерии, които бяха заложени. Ние затова, че отглеждаме от дълги години кориандър, успяхме да се включим в един проект през 2015-та и забележете, той завърши преди 2 месеца. Едно такова разтягане във времето е много негативно, защото по този начин земеделският производител не може да си прави планове за в бъдеще, за паричните потоци.

Колегите, които нямат животни и такива производства, на практика нямат никакви шансове да се включат по която и да е мярка.

Останаха едни директни плащания, за които пакетът се увеличи през годините и се въведоха добри схеми за преразпределение. Говорим за преразпределителното плащане, което е добре за това, че по-малки стопани с под 30 ха могат да получат почти 50% увеличение на директните плащания, но много бързо се ориентираха така наречените фамилни стопанства от 600-900 дка и направиха две или три стопанства, без да има някакъв икономически ефект за обществото. Такива стопани, като нас, които обработват няколко хиляди декара, трудно могат да направят такива преразпределителни схеми, защото икономически не е издържано и няма как да се получи.

Другото положително е помощта за младите производители, както и обвързаната подкрепа, като това са почти 35 % от бюджета за директните плащания. Нищо лошо няма, ако тези 35% носеха и съответния ефект за самите стопани и за обществото. Много често тези млади стопани бяха емигранти в чужбина и се възползваха от схемите. А обвързаната подкрепа не изигра ролята, която трябваше да изиграе, защото с много малки усилия се пишеха понякога и хиляди декари с култури, без каквото и да е изискване за продукти и съответно без да има ефект.

 - Т.е., Вие виждате злоупотреби в това обвързано подпомагане.

Злоупотребите идват от там, че не са заложени правилни критерии. Вярно, че последните 2-3 години се промениха нещата по отношение на изискването за продукция. Първо, тези средства закъсняха и второ - може би все още не са достатъчно. Не може преди време да си получавал няколкостотин лева за тикви да кажем, а пък да нямаш никаква реализация или тя да бъде някакви десетки лева. Нещата се пооправиха малко през последните 1-2 години и мисля, че много внимателно трябва да се работи за новия програмен период.

 - Как трябва да изглежда обвързаната подкрепа в следващия програмен период?

Според мен, трябва да бъде обвързана с количеството и с реализираната качествена продукция и то над лимитите, които са нормални за съответното производство. Ако се произвеждат нормално 3 или 4-5 тона домати, едно средно количество трябва да бъде заложено за подпомагане, със съответните качества. И реализация.

 - Г-н Вукодинов, какво означават Вашите думи, че не одобрявате политизирането на браншовите организации. Какво имате предвид?

Първо, няма ясни критерии, по които се изграждат браншовите организации. Те продължават да се изграждат по закона на юридическите лица с нестопанска цел, та общо взето са доста слаби, рехави, бих казал, изискванията. Събират се минимум 7 човека. Правят едно сдружение и оттам нататък няма никакъв контрол това сдружение - дали е представително, дали продължават да съществуват тези съмишленици, с които то е създадено. Понякога може да е останал само един човек, който да се представя, че представлява този сектор. Няма изискване за представителност, няма изискване за обхват на подсектора, за който е създадена дадената браншова организация.

Нямаме национално обединение под формата на федерация, конфедерация или камара, която да обедини всички тези интереси. Няма контрол върху част от тези организации и те започват да залитат понякога в политически посоки или в посока лично облагодетелстване, което в никакъв случай не е добре.

Още по-голям е проблемът, че липсва политическа воля за създаване на Закон за браншови организации. Имаше няколко опита. Бяха виновни не само политиците, че не достигнаха до край. Част от тези организации, които се почувстваха евентуално заплашени от въвеждането на такъв закон, скочиха много неистово и затова днес виждаме тази картина, която не е добра, защото нормалната позиция на всяка една организация според мен е корективната позиция. Те трябва да бъдат коректив на настоящата политика. Няма нужда от сервилничене.

За срам и позор България е единствената европейска страна, която не е реално представена в Копа и Коджека. Много добре си спомням времето преди 8-9 години, когато ние какво ли не правихме да се опитаме да влезем в Копа и Коджека. Там си има изисквания, че не може да бъде една монобраншова структура, каквато е например Националната асоциация на зърнопроизводителите. Там се изисква тази структура да представлява минимум 4-5 сектора и тогава все пак, за да имаме достъп, се наложи като НАЗ да членуваме в Международната конфедерация на производителите на царевица и чрез тях да можем по някакъв начин да получаваме и да обменяме информация с Копа и Коджека. Понякога даваме мнения по различни въпроси. Така че е наложително, но дали ще стане скоро, по-скоро не.

- Г-н Вукодинов. Да финализираме темата за многобройните асоциации и т.н. Какво произтича от това, че елемент на политика се вкарва в агробизнеса?

Наблюдава се, че много често председателите на тъй наречените неправителствени организации и браншови асоциации много често не смеят да критикуват или не желаят да критикуват властта. Нормално е всяка една асоциация да търси слабостите там, където не са приложени правилните политики в съответния сектор. Да търси слабости, да ги коригира и да ги заявява на висок глас и без това да бъде считано, че е лично отношение към някоя политическа партия или към някой министър. Ако едно нещо не се каже на висок глас и навреме, то след време се връща като бумеранг и е с много по-тежки последствия за всички ни.

 - Сменят се министри, но земеделието остава без една цялостна концепция. Как бихте коментирали това?

Времето е най-добрият съдник. Аз от 1992-1993 година се занимавам пряко със земеделско производство и съм съратник на всички промени, които станаха и мога да кажа, че през цялото това време не се изгради една визия какво земеделие искаме. Сега например говорим за таван на плащанията. Може би е правилно. Трябва да се каже предварително да може всеки един предприемач да знае докъде да си изгражда стопанството. Никой не е виновен, че единият стопанисва 20 хил. дка, а другият 18 хил. дка или трети 1000 дка.

Ние не начертахме визия какво земеделие искаме. Дребно, семейно, едро, индустриално или пък съчетание от тези видове. Не направихме реален анализ в новите условия - световни, пазарни, политически - къде имаме шансове. Един анализ с всичките му компоненти. Силни страни, слаби страни, възможности, заплахи. Всеки един от нас се опитва да го прави за себе си, ние го пречупваме през нашия си мироглед. На базата на тази стратегия да видим къде имаме шансове и условия, климатични, структурни, демографски. Какво да произвеждаме, така че да го наложим и да печелят всички по веригата. На тази база трябваше да знаем какви поземлени отношения ни трябват. Как можем да продължим комасацията на земята, така че да бъдат защитени интересите на всеки. На тази основа да не пропиляваме поливното земеделие.  


Автор: Диана Александрова


Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина, за да получавате всеки петък най-важната седмична информация.

За още новини – харесайте страницата ни във FACEBOOK.