Мехмед Дикме: В новата ОСП първото, което държавата трябва да направи, е да даде възможности на зърнопроизводителите да обновят техниката си

Според бившия агроминистър вторият приоритет е да има стимули за производството на всяка продукция, която може да даде принадена стойност

 - Г-н Дикме, как гледате от днешната Ви позиция - с носталгия за земеделието или с визия за бъдещето му?

В никакъв случай не с носталгия, защото съм изключително щастлив от работата си и от това, което съм свършил като министър. Всички си изпълнихме нашата роля, като екип, който управляваше Министерството от 2001 до 2005 г., така че аз съм доволен от това, което направихме.

Онова, което българските земеделци в настоящия момент ползват, като финансов ресурс, е на 99% благодарение на екипа, с който работих. Поех отрасъла с отрицателен търговски баланс, а го оставих с един огромен положителен баланс, който се надгради в годините. Днес над 1,5 млрд. долара е положителният търговски баланс в областта на земеделието и преработвателната промишленост. Няма как човек, виждайки тези данни, да не се чувства щастлив от работата, която е свършил.

 - С какво се занимавате през последните години?

Със земеделие, с консултации в земеделието. Основно едрият бизнес и големите инвеститори от чужбина се срещат с нас и ги консултираме. В крайна сметка ние винаги сме в час с процесите, които текат в МЗХГ.

  - Имало ли е министри, които са Ви търсили за съвет?

Да, повечето министри. Имали сме доста добри контакти, с някои сме нямали изобщо контакти. С някои от тях даже и в момента продължаваме да общуваме, да поддържаме комуникация и да обсъждаме различни въпроси.

 - В началото сме на нов програмен период на ОСП. Вашата равносметка за изминалите години, в които сме част от ЕС.

Програмните периоди идват и отминават, но онова, което земеделците получават в настоящия момент, базата е поставена от нас, от нашия екип, в преговорния процес, който го приключихме през 2004 година.

Всички параметри, които са заложени, като основа, са оттогава. Оттам нататък вече министрите трябваше да надграждат. Ние тогава бяхме определили едни приоритети. Всеки екип, който идва, трябваше да надгражда и да определя нови и нови приоритети, защото светът се променя и земеделието също се променя. Приоритетите се променят и с тези приоритети трябваше да има нови програми. През годините като че ли в рамките на мандата на някои колеги не бяха ясно очертани кои са приоритетите на българското земеделие - къде основно ще се инвестира и какъв ефект ще има за развитието на икономиката на България, като цяло.

Факт е, че земеделието се разви изключително много през последните 15-20 години. Факт е и това, че вече има много сериозен бизнес, който инвестира сериозни пари не само в земеделие, но и в преработвателна промишленост.

Косад онлайн магазин

 - Може ли дадете конкретни примери – кой министър какво постигна?

Аз не искам и няма да дам оценка на работата на който и да е министър. Обществото и бизнесът могат да дадат такава оценка. Факт е, че през годините имаше и застой, имаше и развитие. Пак повтарям - никой изобщо да не се хвали, който и да е той, с парите, които се дават за българското замеделие в настоящия момент. Това не е постигнато от тях. Тези пари не са защитени от тях. Базата е направена от нас. Освен парите, които се дават на единица площ, ние наблегнахме и дадохме възможност повече ресурс да бъде заделен за развитие на селските райони, за инвестиции в преработвателната промишленост с оглед на това да се развиват тези отрасли.

В момента се набляга на коневъдството в България и се дават едни огромни субсидии за едни пасища, за едни коне, които не знам какъв ефект имат за българската икономика. Сигурно това е приоритет за някои хора. Сигурно това е много важно за тези, които се занимават с този бизнес.

Липсват инвестиции в преработвателната промишленост, която през последните години като че ли беше изтикана в ъгъла. Има предприятия, които не попадат в обхвата на подпомагане нито на ДФЗ, нито на програмата за конкурентоспособност в Министерството на икономиката.

От друга страна, през последните 10-15 години не беше инвестирано в изграждане на нови напоителни съоръжения. България трябваше много активно да се включи и със собствен ресурс да финансира проекти за изграждане на поливни съоръжения. Грехота е да газим вода и да не гледаме зеленчуци. Грехота е да не се изграждат поливни съоръжения. Грехота е да не стимулираме изграждането на преработвателни предприятия за изкупуване, съхранение, за шоково замразяване на плодове и зеленчуци, консервни заводи.

Ние дадохме достатъчно стимули по отношение на зърнопроизводството. Т.е., на големите производители, които отглеждат и обработват много земя. Това беше първостепенно за мен като министър. Доколко едри обаче и дали не трябваше да има един таван, както е в Германия, Франция, Италия? Но това е отделна тема, която аз не искам да коментирам.

Това, което ние направихме със създаването и отглеждането на лозови масиви в България, с изграждането на стотици предприятия за производство на вино - вижте какъв ефект има.

Същото трябва да се случи по отношение на отглеждането на плодове и зеленчуци. Днес подпомагането не е в такъв вид, в който производителите очакваха да бъде. Стимулирането им ще се случи, като им се създадат условия за напояване. Държавата трябваше да изгради напоителни съоръжения. Дружеството Напоителни системи може със собствени средства да разшири своята мрежа и водата да стигне до тези хора на ниска цена, както е в Гърция, Италия. Това е начинът и от там приоритетно държавата да даде допълнителни бонуси за предприятията, които ще изкупуват тази продукция и ще я преработват. Така съответно производителите ще разширят площите си, на които ще отглеждат зеленчуци.

 - Защо колегите Ви министри не успяха да направят това?

Аз не бих критикувал никого. Въпрос на политика и политически решения на съответната политическа формация или коалиция. Може би такава е била тяхната преценка.

По наше време през 2003 година с решение на МС имаме приета стратегия за развитие на овощарството, стратегия за развитие на зеленчукопроизводството, стратегия за развитие на алтернативно земеделие в Родопите. Аз не казвам, че това са най-добрите проекти, които сме направили. Те винаги можеха да бъдат коригирани и надграждани.

След ликвидирането на тютюнопроизводството, след нас, тези хора там не развиват земеделие. Може би в Родопите 70-80% от земеделската земя е пустееща. Там може да се развива алтернативно земеделие, и овощарство, и зеленчукопроизводство.

Винаги, като министър, съм се стремял да стимулираме производството на онова, което България може да произвежда, и да намалим вноса от чужбина. В рамките на тези години, в които ги подпомагахме, се намали вносът и се увеличи производството.

 - Виждаме, че много зеленчукопроизводители се отказват от дейността си. Въпреки подпомагането, няма условия за поливно земеделие.

Абсолютно са прави да се отказват, защото колкото и да се стимулират с тези програми, продукцията им е неконкурентоспособна на нашите съседи Македония, Турция, Италия, в които водата е почти без пари.

Аз ще Ви дам един пример от 2001 година, свързан с оризопроизводството. Тогава България беше голям вносител на ориз. Този отрасъл беше загинал. Сещам се за първата среща с председателя на Съюза на оризопроизводителите. Когато ги поканих в Министерството и ги попитах: Кой е най-големият ви проблем, те отговориха, че нямат проблем с реализацията на продукцията. Проблемът е в това, че водата е много скъпа за напояване. Тогава направихме така, че оризопроизводителите да плащат 1 стотинка на кубик вода. Това даде огромен тласък и днес България не само че не внася ориз, а изнася за Европа. Оризопроизводството се разви и стана печеливш бизнес.

Държавата, ако направи инфраструктурата и тази вода да достига до стопанствата на достъпна цена, дори и да няма допълнителна подкрепа, тези хора ще работят. Тук е въпрос на приоритет и на правителството.

 - А в новата ОСП как трябва да бъдат разпределени средствата?

В последните години държавата като че ли остави малко настрана зърнопроизводителите. Да, при тях оборотите са най-големи. Те обработват най-много земя, но страшно много се амортизира техниката им. Първото, което държавата трябва да направи в новия програмен период, е да даде възможности на зърнопроизводителите да обновят техниката си, за да бъдат конкурентни и да създадат нови силозни бази, за да могат да не се влияят толкова силно от голямата динамика на пазара. Да могат да задържат продукцията си и да продават на едни по-добри нива.

Второ. Да има стимули за производството на всяка продукция, която може да даде принадена стойност – зеленчукопроизводството, овощарството, инвестиции в напоителни системи и в преработвателната промишленост.

 - А Вашата оценка за подкрепата на животновъдството у нас?

Прави чест на МЗХГ, че през последните години животновъдството в България е приоритет. Изключително много се стимулира. Това е един от отраслите, който беше слабо развит. Още веднъж ще спомена, че не съм привърженик на стимулиране с огромни средства на коневъдството в България. Тези пари можеха да бъдат дадени за развитието на говедовъдството, не само на млечното, но и на месодайното. България е вносител на говеждо месо. Трябва да се стимулира изграждането на нови ферми. Да спрем този внос на свинско месо. Да стимулираме птицевъдството, овцевъдството, да стимулиране износа за арабските страни.

В крайна сметка посоката беше правилна. Създадоха се модерни предприятия за преработка на млякото. За голямо съжаление, липсват нови пазари. В момента България произвежда повече млечни продукти, отколкото е потреблението. Ние трябва да търсим износ на тези продукти.

Има европейски програми, които не само могат да дадат субсидия по отношение на износа на млечните продукти, но има програми, чрез които могат да се промотират българските млечни продукти на трети пазари извън ЕС. По този начин може да се стимулира износът.

Българското мляко вече е конкурентно с европейското. Но в България има внос на мляко от Унгария, Чехия, Полша и други страни, като то се преработва в български млечни продукти. Доколко асоциациите обсъждат тези въпроси с МЗХГ, за да се вземат най-адекватните решения, е съвсем отделна тема.

агрокомпас 01-2021

 - Къде е по-лесно – в държавната администрация или в частния сектор?

Много по-лесно е в частния сектор, защото човек не е зависим от други фактури. Сам си определя работното време, срещите, ангажиментите. Освен това няма толкова критики от политически характер.

Министрите са политически лица. Когато работиш по 15-16 часа на ден и се опитваш да направиш нещо градивно, нещо позитивно за развитие на отрасъла, който управляваш, и в крайна сметка с чисто политически подбуди някой опонент излезе и започне да говори глупости за твоята работа и за работата на твоя екип - наистина е много горчиво.

Частният бизнес дава една по-голяма възможност за развитието на самата личност. Удовлетворението е различно.

К - ажете повече за политическия проект, върху който работите.

Амбицията ни е да дадем път на младите. Да покажем на обществото, че само обединени можем да постигнем по-добри резултати за развитието на държавата. Това е моят стремеж - да дадем равни възможности на всички хора да се развиват според техния капацитет, а не според това кой колко може да се нагажда на своя лидер и да му целува ръката.

 Интервю на Диана Александрова

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.