Николай Вълканов, управител на фондация ИнтелиАгро: На този етап няма причина да се дават допълнителни помощи в земеделието

Има нужда от обезпечаване на земеделската работа и на доставката на суровините, с които се работи

- Г-н Вълканов, кои браншове в сферата на земеделието ще се окажат най-устойчиви и най-уязвими на фона на кризата с Ковид 19?

Много е трудно на този етап да направим някаква категорична прогноза, защото все още работим в много голяма неяснота. Няколко са основните проблеми, които трябва да имаме предвид, когато се опитваме да правим такъв анализ. Първият е до каква степен ще бъдат нарушени веригите за доставки. В глобален план говоря. Знаете, че пазарът на храни е свързан в целия свят, голяма част от потреблението в това число и в България зависи от внос, а е много важно да видим как кризата и тази блокада, която е свързана с нея, до каква степен ще наруши доставките. Защото едно нарушаване на доставките може да доведе на някои места до рязко поскъпване на цените, на други места - до рязко понижение.

Също така, не е ясно колко дълго ще се задържи ниската цена на петрола. Защото ниската цена на петрола ще определи изкупната цена на царевицата и на някои други зърнени и маслодайни култури, от които се произвеждат биогорива. При сегашните цени на горивата тези производства не са рентабилни и ще затворят. По-ниското потребление на зърно за горива съответно ще доведе до по-ниски цени. Виждате, че се променя консуматорското потребление. Всички ние пазаруваме, но вече пазаруваме по друг начин. Потреблението се измести изцяло в супермаркетите. Хорека сегментът изчезна и се акцентира на стоки с по-голяма трайност, за разлика да кажем от по-скъпи или по-пресни храни и т.н. От тази гледна точка също може да се очаква някакво пренареждане, но пак казвам ние до този момент не знаем каква ще е силата на удара – първо, колко дълго ще продължат извънредните мерки в света. Съответно, не знаем до каква степен ще пострада икономиката, защото колкото повече страда икономиката, колкото повече безработицата се увеличава и доходите на населението намаляват, толкова повече ще спада и неговата покупателна способност и съответно възможността да поддържа едно разнообразно хранене. Вие виждате, че има известен бум в пазаруването, може би всеки петък, когато излизат новите мерки на Оперативния щаб. Това пазаруване е свързано основно с хляб, варива, паста, боб, леща, грах и т.н., т.е. стоки от най-базова необходимост, докато пак казвам, при продукти като пресни плодове и зеленчуци, прясно месо, риба, потреблението вероятно отчита известен спад.

- Картофопроизводителите, например, казват, че има огромно търсене на техните продукти. В същото време българските картофи са малко и не могат да покрият местния пазар. От друга страна, картофопроизводителите не могат да засеят следващата реколта, защото пък доставките им на семена и на торове се бавят. В същото време пчеларите казват: Ние не усещаме кризата. Напротив, даже продуктите ни се търсят повече…

Вземам повод от вашия пример да кажа, че още преди десетина дни предложихме конкретни мерки, чиято цел беше именно да обезпечи кампанията в много направления, където тя е застрашена. При настоящата ситуация виждаме, че границите са блокирани. С дни се чака. Шофьорите на камиони се поставят под карантина – неща, които не бива да се случват. Европейската комисия направи изрични предписания в тази посока. Всичко това може потенциално да доведе до много голям проблем с доставките на семена, голяма част от които са вносни за българското производство. Също така - на препарати за растителна защита, където над 80-90% също са вносни и всичко това може потенциално да окаже огромно влияние върху следващата реколта. Сега трябва да текат мероприятия при есенниците - торене, растителна защита. Наближават сроковете за сеитба на пролетните култури и държавата трябва да обезпечи нормалната работа не само на земеделския бизнес, но и на всички съпътстващи индустрии, които го захранват, но това не беше направено. Всъщност, през цялото време виждаме едно неглижиране на сектора и на съпътстващата индустрия и управляващите могат само да се молят кризата да свърши по-бързо, за да не се върне като бумеранг срещу тях.

 - Какви са вашите предложения, за да може ефектът от кризата да бъде намален доколкото е възможно?

В тази ситуация много е важно да се обезпечи продоволственото спокойствие на населението, защото още не сме изправени пред криза, но трябва да задържим храните в магазинните мрежи, те да са на достъпни, на разумни цени, доколкото това е възможно в настоящата ситуация. Без сектор храни и други икономически дейности държавата не може да функционира нормално. Още в началото правителството трябваше да вземе друг тип мерки за част от тези сектори в икономиката, а именно - да ги обяви за критични за сигурността на икономиката и земеделието и всички съпътстващи земеделието бизнеси би трябвало да бъдат критични за дейността на икономиката. Те трябва да имат предимство. Те трябва да могат спокойно да изпълняват своите дейности, спокойно да пътуват между градовете, да има специален режим за предимство пред останалите. В крайна сметка фармацията, храните, услугите, свързани с ток, вода и т.н., всичко това трябва да бъде приоритетно, а не да се поставят ограничения върху него. Ето това беше първата мярка, която предложихме.

Второ - всички схеми и мерки за подпомагане, които са били поети като ангажименти за настоящата година, да бъдат изпълнени и то в сроковете, които са били предварително заложени. Да се обезпечи безпрепятствено кампанията по подаването на заявления за Кампания 2020 съответно. Трябва да се види и какво се случва с проектите, които в момента трябва да бъдат изпълнявани, защото по тях текат забавяния, заради всички тези мерки и ограничения, очевидно от Фонда липсва обратна връзка какво следва да направят бенефициентите, те са силно притеснени и сигнализират и до нас.

Трябва да се помисли за специални мерки, по които стопанствата да работят, ако в тях бъде открит заразен с Ковид 19, защото няма как едно голямо стопанство да бъде поставено под карантина и на всички да им бъде забранено да работят. Това няма как да се случи. За това обаче не виждаме някой да разсъждава до момента в държавата.

Другото, за което трябва да се помисли, е обезпечаването с работници. Скоро ще започнат мероприятия – в трайни насаждения, в зеленчукопроизводството нуждата от сезонна работна ръка е много голяма и ето защо там също трябва да се обезпечи спокойното придвижване на хора, естествено със съответните защитни мерки. Ние имахме едно предложение временно да се отмени мярката за еднодневните трудови договори, която създава излишна бюрокрация и струпване на хора на едно място, това не е нужно. Всичко това няма да коства нищо на държавния бюджет в крайна сметка. Когато се обезпечи спокойната работа за тези дейности, те ще могат да функционират правилно и да внасят данъци в хазната.

 - Ще има ли някакви позитиви за сектора особено в България? Около 300 000 работници се връщат или са се върнали вече в България.

Значи плюс е, че има работна ръка. Очевидно тя ще ни бъде в излишък в следващите месеци, но трябва да се мисли как тази работна ръка трябва да бъде впрегната в производството. Трябва да се увеличи ролята на дребното, семейното фермерство, защото виждаме в една ситуация на нарушена верига на доставки възможността да получиш качествена чиста храна в близост до теб ще нараства. И ние трябва да мислим да изградим по-голям брой семейни ферми, които обаче са жизнени, които могат да произвеждат и да се изхранват. Държавата трябва да измисли стратегия как хора, които ще останат трайно без работа, да бъдат пренасочвани именно към този сектор на икономиката, защото по този начин ще се запълни един естествен вакуум, който кризата ще отвори. Имайте предвид, че като изключим основните зърнени и маслодайни култури, България има изключително ниски нива на задоволяване със собствено производство на месо, мляко, плодове и зеленчуци.

 - Т.е., без вноса бихме могли да достигнем до сериозен дефицит?

Потенциално е възможно, да.

 - В тази връзка фермерските пазари бяха забранени за провеждане и няма как потребителите да се снабдяват с фермерски бутикови продукти…

Първо, аз не знам до каква степен е сигурно. Аз виждам пазари, които работят. Няма никаква причина фермерските пазари да бъдат затваряни, тъй като останалите типове пазари работят. Пазарът в Слатина, Женският пазар работи. Там никой не въвежда някакав тип ограничения. Не виждам никаква причина защо фермерските пазари да не работят.

 - Какви са опциите на тези хора, които не работят с големи търговски вериги и разчитат на малко клиенти?

Техният изход, според мен, е да бъдат по-активни в района, в който оперират. Да набележат радиус от 30-40 км, да кажем, в който те активно да продават продукцията си. Да маркетират. Нека хората в техния район да научат, че има еди къде си стопанства, които произвеждат дадена стока. В момента, в който в по-малките населени места има опашка в супермаркета, нищо не пречи на част от хората, които знаят кои са петимата производители, от които могат да си купят да кажем зеленчуци, яйца, мляко, нещо друго, да отидат там и да си купят. Там няма ограничения за пътуването както в големите градове. Хората трябва да станат по-активни. Те трябва да се научат да се адаптират към днешната ситуация.

 - От друга страна, министър Танева каза, че е призовала големите търговски вериги да зареждат приоритетно български стоки…

Никакви преговори не би могла да води министър Танева с търговските вериги в политиката на зареждане, защото това е жив популизъм, а няма и нужда да се водят такива преговори по една много проста причина. В момента, когато търговските вериги не могат да набавят необходимите количества отвън, те ще се обръщат все повече към българския пазар, ако такива количества обаче има за продажба. Ако тях ги няма, от друга страна, и ако могат да се задоволят от външния пазар, нека се задоволят. Не мисля, че политическото ръководство трябва да се меси в тези процеси, защото една такава намеса може да доведе до контрапродуктивни резултати, а именно - дефицит на определени стоки в магазините.

 - Сдружаването ли е един от начините малките ферми да намерят път към търговските вериги?

За малките и средните производители е винаги по-лесно да намерят голям играч или те самите да създадат голям играч, обединявайки се помежду си, който да води преговори и да събира количества, с които може да се търгува в супермаркетите и това е крайно време да го научат хората. Пак казвам, хората трябва да бъдат активни, да търсят търговците, да търсят сдружаване помежду си. Ето отговор на евентуално затваряне на някои фермерски пазари.

 - Каква финансова подкрепа е необходима за земеделието за справяне с кризата?

В момента нужда от помощ обективно погледнато няма. Има нужда от обезпечаване на работата на полето и на доставката на суровините, с които се работи - семена и препарати. На този етап няма никаква причина да се дават допълнителни помощи на който и да било сектор.

 - По отношение на работната ръка. Има ли механизъм, чрез който безработни могат да бъдат насочени към земеделските дейности?

Има платформи в Бюрото по труда за търсене и намиране на работа. Тези, които търсят сезонни работници, и тези, които стоят без работа и искат да спечелят някой лев, те ще се срещнат така или иначе, въпросът е да не им се пречи да работят и да се осигури транспортирането им до полето. Защото не всеки може да си ходи с частния автомобил. Това е безумие.

 - Страната ни предлага да се разработи и спешна мярка със справяне с кризисната ситуация чрез предоставяне на финансова целева помощ от бюджета от общата организация на пазарите. За всяка страна да бъдат определени финансови пакети на база продукцията засегнатите сектори в растениевъдството и на база популацията на животните от най засегнатите сектори. По този начин всяка страна членка на Европейския съюз да получи еднократна помощ под формата на безвъзмездни средства да помогне производителите в най-засегнатите сектори. Как ще коментирате това.

Ние все още не знаем кои са най-засегнатите сектори и не знаем как да оценяваме това нещо. То не се е случило. Няма как да търсим решение на проблем, който наистина не съществува.

 - Дали ще бъдат изпълнен индикативният график на провеждане на приеми по различните мерки по ПРСР?

Индикативният график абсолютно никога в историята на страната не е бил спазен и няма причина да бъде спазен и в момента, особено при сегашната ситуация.