Радослав Христов, зърнопроизводител: Напоителни системи е една хибридна структура за тотално източване на пари

Тази година да бъде нулева за Екологично насочените площи

 - На прага на новата ОСП равносметката е, че през този програмен период зърнопроизводителите нямаха възможност да ползват финансиране по инвестиционните мерки на ПРСР. Защо се получи така?

Зависи от това кой сектор по-силно ще крещи.

 - От това ли зависи?

Това е на първо място. След това зависи управляващите на кой сектор ще решат да предлагат повече или по-малко. От 2012-2013 година сме свидетели на едно и също нещо - слушаме уязвими сектори, животновъдство, зеленчукопроизводство. Затова са въвели тази точкова система, за да не могат зърнопроизводителите да стигнат до съответните средства по Програмата за развитие на селските райони.

 - Защо не крещят зърнопроизводителите. Измориха ли се?

Може би проявиха толерантност към другите сектори. Не обичаме да се конфронтираме с тях, колкото и често да се е случвало обратното. След 2011 г. правителството на ГЕРБ обърна гръб на зърнопроизводството и каза, че няма да го подпомага. Направиха достатъчно, за да ни направят лоши в очите на обществото. Наричаха ни зърнари, още какви ли не. На мен тази дума не ми харесва. Земеделски производител, да. Зърнопроизводител, да. Зърнари не знам дали я има в речниците. Въведе я бившият министър Мирослав Найденов по време на протестите през 2011 г. Действително всички сектори имат нужда от подпомагане, затова има Обща селскостопанска политика. Но такава диференциация, каквото е в България, аз не съм виждам никъде в Европа.

 - Зърнопроизводството стана силно благодарение на средствата от ЕС, не можем да отречем това, но пък в един момент липсата им няма ли да отслаби сектора и в този смисъл надявате ли се в новата ОСП да има пари за сектор зърнопроизводство?

Европейските средства са допринесли немалко за сектор зърнопроизводство, но те не са единственото нещо, което е довело до развитието му.

Трябва да отворя една скоба, че имахме щастието на няколко благоприятни години. Първо, с влизането в ЕС получихме нормални изкупни цени на зърното. Второто нещо, което се случи, беше през 2009-2010 година, аз я наричам Путиновата година заради това, че президентът Путин забрани износа на зърно от Русия. Това взриви европейските и световните пазари, и ако към момента говорим за цена от 0.30 лв., тогава цената на пшеницата стигна до 0.50 лв. Слънчогледът стигна 1 лв., в момента говорим за цена на слънчогледа 0.54-0.55 лв. Това наслагване на положителни обстоятелства доведе до бързо израстване на зърнопроизводството. През 2008 г. стартира селската програма, по която можехме да кандидатстваме. Последните проекти на зърнопроизводителите са 2008-2009 г. и дообирането на трохите през 2013 г. по мярка 121. Останаха едни 100 милиона и за 7 дни ги раздадоха само за земеделска техника.

Европейските средства, които първоначално получавахме на площ, бяха по-малко. Започнахме от 12 лв. В момента сме стигнали 29-30 лв./дка, но с ред допълнителни изисквания. Може би знаете, че спазваме 5% Екологично насочени площи /ЕНП/. Огромна небивалица. Не може ние да оставим 5 % незасети площи, било угари. На тези 5 % всички земеделски стопани най-вероятно плащат наем. За да постигнеш изискванията за зелени площи, съответно правиш някакъв разход. Дори да оставиш една площ под угар, ти трябва да я поддържаш чиста. Това става с обработки, с разход на енергия, гориво и т.н. Доколкото разбирам, в новия програмен период това ще остане.

По повод тежката 2020 г. правителството трябва да се самосезира и да потърси някакъв вариант тази година да бъде нулева за ЕНП, която ни предстои, т.е. да ни дадат възможност тези 5% от площите да ги засеем с нещо, за да можем да допринесем към брутния вътрешен продукт на страната. Защото 5% от обработваемите площи в сектор зърнопроизводство никак не са малко.

 - Прави впечатление, че зърнопроизводителите са много единни. Зърнопроизводителите са институция.

В този сектор работят нормални хора, грамотни хора. В организацията, в която членувам - НАЗ, не сме толкова агресивни, колкото другите сектори. Виждам какво се случва около мен. Ще цитирам думите на Борислав Петков. Той каза: Проблем са чертожниците, не земеделците. Мога да заявя, че при животновъдите и зеленчукопроизводителите са най-големите злоупотреби в момента. Около моето стопанство има 600 дка пасища, които не се поддържат, а се вземат пари за тях. Лично аз съм пускал сигнал и не беше проверен.

 - Поливното земеделие е актуален проблем от дълги години. Какво Ви пречи да го осъществите?

Ще ви дам ли пример какво се случи с напоителните системи по времето на Мирослав Найденов. Тръбите бяха нарязани и продадени за скрап. Помпени станции бяха закрити и продадени на скрап. Нещо, което беше готова инфраструктура. В момента, ако трябва да я възстановяваме, ще ни трябват милиарди. Последните години говорим за суша. Говорим за поливно земеделие. Как да го правим.

Да поговорим за Напоителни системи. Една хибридна структура, която не знам на кого е нужна, освен да харчи пари. Парите ни. Ще ми взимат 12 лв./дка такса, за да поливам. Отделно да си плащам водата.

 - 12 лв. за какво?

И аз не знам. Такса.

 - Такса за това, че предоставят съоръжение.

За това, че искам да инвестирам в поливно земеделие. Ако искам да поливам определена площ, трябва да си закупя съответните съоръжения, да инвестирам в тях и да ползвам техните канали и вода, най-вече вода, която си плащаме, ние трябва допълнително да платим 12 лв./дка такса.

 - Сега Напоителни системи ще възстановяват напоителната инфраструктура с евросредства. Какъв е коментарът Ви?

Тотално източване на пари. Схеми.

 - Категоричен сте.

Категоричен. Искам да видя, какво ще направят с тези 100 милиона не само аз, сигурно и вие искате да го видите. Искам да снимаме с камера преди и след. И да видим кое колко струва и дали толкова струва.

Три поредни години 2001-2002-2003 поливах по гравитачен начин. Не е много ефективно, тъй като се изразходва много вода. За тези три години по този 20-километров канал от Напоителни системи не почистиха даже и една тревичка, а те трябва да го поддържат. За съжаление, откраднаха точно преди моето землище водомер. И от 2004-та досега не поливам.

 - Искате да кажете, че използвате канали, които са построени през комунизма, плащайки на Напоителни системи такса за поддържане.

Когато стане въпрос за поддръжка, Напоителни системи казват: Този канал не е наш.

 - Тази година се прогнозират фалити в бранша заради слабата реколта.

Много земеделски производители, за да могат да спасят една част от това, което имат, разпродават нещо друго. Било земеделска земя и т.н.

 - До там ли се стигна?

Да. За съжаление това, което колегите са събирали през годините, в момента се налага да продават една част, за да могат да оцелеят за следващата година. Районът на Североизточна България, Житницата на България, се оказа най-засегнат. Там са и най-високите наеми на земеделска земя.

 - Кое беше онова нещо, което Ви движеше напред през годините?

Земеделските стопани имат една приказка. Казват: Следващата година. Винаги имат надежда, че следващата година ще бъде по-добра.

Автор: Диана Александрова


Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.