До 12 кг/дка еднократно внасяне на азотни торове при пролетните култури

Снимка:

Доц. д-р Маргарита Николова, хоноруван преподавател по агрохимия в Лесотехническия университет

- Доц. Николова, разкажете как трите елемента азот, фосфор и калий да бъдат внасяни?

- Фосфорът и калият е добре да се внесат с есенна обработка, защото им е необходимо известно време да взаимодействат с почвата, да се разтворят, да се уравновеси системата твърда - течна фаза. Другият важен фактор е дълбочината. С една есенна оран дълбочината е по-голяма, там където е основната коренова маса на царевицата и слънчогледа, а това са елементи, които не се губят. Изключение са песъчливите и алувиално-ливадните почви, където може да има малки загуби на калий. Ако се наложи по някакви технологични причини пролетно внасяне, трябва да се има предвид внасянето им да бъде на по-малка дълбочина. Тогава обаче концентрацията им се увеличава.

Азотът е предпочитан елемент като част от торенето. Предпочитан е, защото той прави вегетативната маса, но трябва да се прилага разумно и затова казваме балансирано, за да може да извлечем ползите от него. Характерно за азотния излишък е буйна вегетативна маса. Особено при есенниците, ако това се допусне, те измръзват през зимата, нападат се от болести и неприятели, полягат, неустойчиви са, трудно се прибират. Много негативи има в този смисъл. А иначе ползите от азота са всеизвестни за повишаване на добива.

Подхранването с калций е еднакво важно както за почвата, така и за растенията. Калциевите торове са и средство за промяна на киселинността на почвата. Сред стъблените култури най-големи нужди от калций има зимната маслодайна рапица. Сред зърнените култури с най-големи потребности е пролетният ечемик. При листните култури най-висок разход на калций има при люцерната и червената детелина. По-малки са нуждите от калций при зимната ръж, картофите и смесените култури, като например, ръж със зелен овес.

- Кои са оптималните дози и срокове за торене с азот?

- Препоръката е до 12 кг/дка еднократно внасяне на азот и най-вече да се минимизират загубите, да не се допуска загуба в почвата и подпочвените води, тъй като вече се засяга и екосистемата. Това е прието правило за добра земеделска практика при подхранване на пролетните култури. Азотът винаги се внася предсеитбено, тоест максимално близо до вегетацията.

- Вярно ли е, че рапицата има висока потребност от сяра?

- Синапът, както и рапицата обичат сярата. Те са от семейство кръстоцветни, известни любители на сяра. Маслодайните по принцип изискват сяра. Бих препоръчала калиев сулфат.

- Каква е ролята на микроелементите, понякога се подценяват?

- Микроелементите са много важни, особено за новите поколения хибриди царевица и слънчоглед, които са високодобивни. Особено цинкът при царевицата, а при слънчогледа по-скоро бор. Още повече, ако става въпрос за почви с неутрална до слабо алкална реакция или карбонатни черноземи. Пазарът предлага добри листни торове, с които внасянето на микроелементи изцяло е решен.

- Какво ще посъветвате земеделските производители по отношение на торенето?

- Всичко трябва да е придружено с диагностика на почвата. Винаги казвам две съседни полета с една и съща култура могат да имат различни потребности. Зависи от други фактори, от предшестваща култура, от предишно торене, получени добиви. Не бих искала да пропусна факта и за поддържане на почвеното плодородие. Не бива да изоставяме почвите си, виждате какви рекордни добиви от слънчоглед, от царевица, от рапица се получават. От царевицата, вече виждам, калият може да стигне 50-60 кг/дка с една вегетация. Така, че за да постигнем добив, трябва да внесем калий, но другото е, че не бива да оставяме почвите да се изтощават. После ще е необходимо много време и високи норми на торене, за да може да възстановим баланса. Съветът ми е дори с малки количества, но редовно почвите да се подхранват, за да не се наложат наведнъж да се правят големи инвестиции.

Автор: Диана Александрова

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар