Проблемът с нашествието на скакалците, според мен, не е бедствено положение

Пламен Лазаров - агроном и управител на фирма „Агропал”

 

- Г-н Лазаров, Вие ни потърсихте по повод действията, предприети във връзка с нашествието на марокански скакалци на територията на община Кърджали и за безвъзмездното осигуряване на моторни пръскачки и инсектицид от страна на НСРЗ. Какъв е вашият коментар?

- Проблемът с нашествието на скакалците, според мен, не е бедствено положение. Разбира се, че скакалците са неприятели, които имат потенциала да нанасят щети, но имам личен опит в борбата със скакалците - обикновено те се появяват на площи, които не са чак толкова продуктивни. Говори се за 30-40 или 50 хил. дка, никой не може да каже с точност. Но в тези декари реално земеделските земи са изключително малко. Те са не повече от 5%. Обикновено това са ливадни площи, където има тук-там разорана нива. Аз разбирам хората, които са там, и са засегнати от скакалците, защото това е тяхната продукция, техният хляб. Проблемът е проблем и го има, трябва да се реши. Но, растителнозащитни проблеми има през цялата година и те се решават от самите собственици, а не от държавата.

- Защо твърдите, че положението не е бедствено?

- Бедствено положение може да има, когато този неприятел е дошъл от Сахара, Турция, Гърция, при непредвидени обстоятелства. Мароканските скакалци нищо, че са марокански, те са си местни, те се развиват тук, снасят яйцата тук, тук са се развили и ако е била добре свършена работата на НСРЗ, тоест, ако бяха направили прогнозата навреме, този проблем нямаше да съществува. Трябвало е още месец март да се обходи, за да се видят местата, потенциално подходящи за развитие на мароканския скакалец. Ако това се знаеше, нямаше да се стигне до това да се обявява на 7 юни бедствено положение при положение, че НСРЗ е приключила борбата със скакалците на 7 юни. Това означава, че някой не си е свършил работата и сега са ангажирани един куп ведомства.

- Подозирате ли някакви финансови обвързаности?

- Винаги, когато става въпрос за пари, има елемент на съмнение. Бедственото положение е вариант, в който се избягва обществена поръчка, т.к. тогава се отива на вариант пряко договаряне с потенциални продавачи на препарати за растителна защита. Но, нямам никакви лични впечатления, само казвам, че е възможно. Мисля, че недобре свършената работа е предизвикала обявяване на бедствено положение въпреки, че си спомням, че през 2000 г. НСРЗ също е поискала обявяване на бедствено положение в тези същите райони и е ставало въпрос не за 30-40 или 50 хил. декара, а за 150 хил. декара и тогавашното правителство не позволи, защото бедственото положение е нещо съвсем друго, то е нещо по-широко от каламитета.

Другото, с което не съм съгласен е, че държавата се намесва, тъй като в тази ситуация това не е нейна функция. НСРЗ има основно контролни и разпоредителни функции. От 10 години говоря, че не е работа на държавата да се занимава с прогноза. Ето го доказателството. НСРЗ има правото да извърши прогноза, но не е нейно задължение да го прави. Тя има по-скоро информационна дейност. Но така или иначе за прогнозата се получават средства от бюджета и то не малки средства и би трябвало координацията и отговорността да са по-големи, но за съжаление санкция за това няма.

Средствата за препаратите не трябва да са държавни, а да се осигуряват от собствениците. Служителите на НСРЗ могат да оказват само методическа помощ. Не може за нападение на 50 хил. декара и да се говори за бедствено положение. Защото ще дам пример - всяка година се пръскат стотици хиляди декари срещу мана по лозата. Някой да плаща на лозарите за извършване на дейността. Това са 4-5 пръскания срещу болестта. Ами, ако се върнем в годините, когато е имало изключителна плътност от житна дървеница. Над милион декари сме пръскали и то за пшеница, за хляба говорим.

Проблемът в създалата се ситуация е в липсата на компетентност, познания и информация. Със сигурност това, което трябваше да направи НСРЗ, е да сигнализира навреме за опасността от марокански скакалци. Категорично съм против НСРЗ да води растителнозащитна борба, защото тя няма такива функции.

Цялото интервю с Пламен Лазаров може да гледате в предаването за селско стопанство Агрофорум на 19.06.2010 година

 

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар