Христофор Бунарджиев, изпълнителен директор на Булагро Груп:

Повече от 30 години съм в агробизнеса и мога да кажа - не е имало година като тази

Г-н Бунарджиев, каква е оценката Ви за пазарната конюнктура на земеделска техника у нас. Какви тенденции се очертават?

Истината е, че живеем в много труден момент, който специално за земеделците е тежък, защото се мултиплицираха две обстоятелства - от една страна, пандемията от Ковид 19, която засегна всички сектори на икономиката, но като че ли тя не е толкова страшна и не даде толкова негативно отражение в агробизнеса в сравнение със ситуацията, породена от изключително тежкото засушаване.

Всяка година наблюдаваме все по-голямо засушаване, но тази като че ли е изключително тежка. В определени райони на страната добивите бяха катастрофални. Говорим за 100-150 кг/дка пшеница, слънчоглед от 80 до 120 кг и то в области, които са едни от най-плодородните. Всичко това няма как да не даде отражение върху пазара на агротехника. В голяма част от компаниите от март до юни имаше нулеви продажби, три месеца без никакви приходи.

Инвестиционните намерения на повечето от земеделците са отсрочени във времето, защото дори да имаш инвестиционни намерения, когато добивите са катастрофални, това не може да бъде подкрепено с икономически ресурс, така че решението в този случай е: „Дайте да ремонтираме машините, които имаме. Ще караме с това, с което разполагаме, пък ще видим другата година.“ Истината е, че в повечето компании в бранша сервизните екипи са тези, които ни осигуряваха прехраната в този труден за всички момент. Лошото е, че тенденцията за ниски продажби на агротехника продължава вече трета или четвърта година.

 

Фирмите от бранша гарантират ли регулярни доставки на машини и резервни части, пълна обезпеченост на земеделския процес?

Ситуацията е такава, че ако имаш сега машини на склад, то ти трябва да си ги поръчал преди една година. Затова през първите три месеца машините, които бяхме поръчали, пристигнаха и имаме пълна обезпеченост на клиентското търсене. Но Ви уверявам, че следващата година може би ще се люшнем към другата част на махалото - ще има изключително търсене, но няма да има налични машини, защото ние респективно не сме направили необходимите заявки.

 

Какви са тенденциите в търговията със зърно?

България е традиционен износител на пшеница, като производството ни е около 6 млн. т, но тази година от прибраните площи общото събрано количество е под 4 млн. т. Тези липсващи 2 млн. т по цена от 330 лв. са 660 млн. лв., които иначе биха отишли при стопаните, но сега ги няма. Проблемът е и цената. Знаете, че в една ситуация, в която предлагането е намалено, би следвало това да рефлектира върху цената нагоре, но в случая каква по-висока цена да има. И ако при нас е суша, то в Русия и Украйна се радват на едни много високи добиви. Ако Украйна произвежда нормално 25-26 млн. т пшеница, очакванията тази година са за 30 млн. т, така че това няма как да не се отрази върху котировките на Черноморско пристанище и в крайна сметка да не даде на българския производител да получи една по-висока и справедлива цена. В България ние няма да пострадаме от това да няма зърно за хляб. Дори и при една реколта от под 4 млн. т, вътрешната консумация заедно с изхранването на животните е 2 млн. т, така че ние имаме повече от това, което ни трябва. Останалото количество се изнася. Цената на вътрешния пазар се определя спрямо цената на експорта, затова мисля, че българските граждани не бива да се притесняват. Притесненията ще бъдат за фермерите. Моето опасение е, че при слънчогледа нещата ще бъдат аналогични - ще има за вътрешния пазар, но добивите ще бъдат по-ниски, както и цените.

Правилно ли се разпределят, според Вас, европейските пари по различните мерки от ПРСР? Свидетели сме на това, че зърнопроизводството, ако преди години беше в центъра на подпомагането, то днес за него почти няма средства за обезпеченост. Вярвате ли, че новата ОСП ще донесе повече приходи на сектора?

Това е политика, която МЗХГ налага през последните 7-8 години за т.нар. приоритетни сектори. За съжаление, зърнопроизводството не е между тях. Мога да кажа, че България има трайни конкурентни преимущества, които успя да развие през последните 15 години. Добивите се увеличават благодарение на инвестициите, които бяха направени не само в агротехника, но и иновативни технологии за растителна защита, торове и генетика. Повече от 30 години съм в агробизнеса и мога да кажа, като тази година не е имало. Така, че говорим за една климатична пандемия, която смаза резултатите на българските селскостопански производители. Не може да говорим за оптимизъм.

 

Това, че климатът се променя, ще тласне ли производителите на агротехника да преразгледат производствата си и да се тръгне към различен начин на обработки на почвата?

Вчера четох анализ на ФАО, в който се казва, че на света са останали не повече от 60 жътви и това ако продължава, ще сме загубени. За да изхраним човечеството, годишно са ни необходими 6 млн. ха нови площи, а в същото време ние губим 12 млн. хектара от деградирали и ерозирали почви и това чертае една много песимистична картина в посока на това накъде върви светът и не ни е останало много време да вземем критични решения, които ще променят посоката.

България имаше една от най-добрите изградени поливни системи в Европа. Навремето са направени достатъчно инвестиции, а ние нарязахме тръбите на скрап, всичко разрушихме. В тази ситуация с трайната промяна на климата и засушаването трябва да има пари за инвестиции за създаване на инфраструктура, за да може да търсим възможности за напояване. Да следим небето и да се молим за дъжд е доста архаичен подход.

 

 

 

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина, за да получавате всеки петък най-важната седмична информация.

За още новини – харесайте страницата ни във FACEBOOK.