COVID-19: Сериозна заплаха за промишленото животновъдство в България

ас. д-р Георги Желев, Тракийски Университет, Ветеринарномедицински факултет, секция „Епидемиология, инфекциозни болести и превантивна медицина“

Глобалната тенденция към интензификация на животновъдството доведе до окрупняване на животновъдните обекти и в нашата страна, особено силно изразено в секторите свиневъдство, птицевъдство и преживно животновъдство. Концентрацията на множество животни изисква осигуряване на постоянни грижи и то от специализиран персонал. Овладяването на световната пандемия от COVID-19 наложи прилагане на строги ограничителни карантинни мерки на рисковите категории хора - контактни лица,  заразени и клинично болни, като периода на принудителна изолация достига 28 дни. Ето защо, въпреки факта, че причинителят на COVID-19 не засяга директно здравето на селскостопанските животни, той се явява сериозно предизвикателство в осигуряването на нормалната работа на животновъдните обекти. Поради ползване на общи транспортни средства, трапезарии и пр. допускането на заразяване дори само на един заразен работник може да доведе до карантиниране на целия персонал на фермата и блокиране на производствения процес. Ето защо за предпазване на работниците от заразяване трябва да бъдат въведени изключително строги предпазни процедури:  

1) Ограничаване на рисковите контакти

Превантивните мерки трябва да започнат с подписване на декларация от работниците за максимално ограничаване на рисковите контакти– пътувания в чужбина, срещи с  лица, върнали се от чужбина (контактни лица от 1-ви ред), или контактували с такива (контактни лица от 2-ри ред). При допускане на рискови контакти трябва незабавно да се уведоми ръководството на обекта и да се приложи задължителна 14 дневна домашна карантина. Явяването на работа трябва да се осъществява при липса на клинични признаци или още по-добре - след получаване на отрицателен резултат от проведен бърз тест за антитела срещу коронавируса.

2) Контрол на здравословния статус на работниците

Въпреки, че заразените хора могат да излъчват коронавируса още по време на инкубационния период, т.е. преди проявата на първите клинични признаци, важно е да се отбележи, че най-опасните източници на инфекция са клинично болните, които излъчват вируса в огромно количество и на голяма дистанция, особено при кашляне и кихане. Ето защо работниците трябва да се допускат на работа само, ако са клинично здрави и да се упражнява стриктен контрол върху техния здравен статус. Препоръчва се въвеждане на задължително измерване на температурата на работниците преди допускане във ведомствените автобуси или във вътрешността на животновъдните обекти. Най-добрият вариант за термометриране е безконтактният - чрез използване на портативни инфрачервени термометри или термокамери, които вече са внедрени в някои ферми у нас. Много подходящ за ранното откриване на инфектираните с коронавирус хора е прилагането на т.н. 10-секунден тест, при който работниците поемат дълбоко въздух и задържат дъха си в продължение на 10 секунди. Теста се приема за отрицателен при липса на спонтанни позиви за кашляне. Работниците с повишена температура или с настъпило спонтанно закашляне при 10-секундният тест не трябва да бъдат допускани на работа, а да бъдат изолирани и насочени към допълнителни изследвания.

3) Минимизиране на риска от заразяване по време на работа

За да се осъзнае правилно приоритетното значение на различните мерки, трябва да се припомни, че COVID-19 е класическа респираторна инфекция, засягаща белите дробове. Вирусът се излъчва в най-голямо количество с отделените фини капчици при кашляне и кихане, както и с  издишания въздух. Те могат директно да бъдат вдишани от други хора и/или да попаднат върху конюнктивата на очите им при близък контакт. Ето защо една от най-важните мерки е поставянето на маски на устата и носа и осигуряването на достатъчна дистанция между работниците, особено в закрити помещения. За осигуряване на необходимото отстояние е препоръчително извозването на работниците с ведомствен транспорт да се извършва на няколко допълнителни курса, както и да се въведе изхранване на смени във ведомствените столове. Важно е да се отбележи, че отделените вируси могат да се задържат във въздуха за определен период от време - от 30 мин. до 3-4 часа. Колкото по-висока е влажността на въздуха и по-слаба вентилацията, толкова по-продължително е задържането на инфекциозния аерозол. Затова честото и добро проветряване на помещенията е от съществено значение. При подходящи климатични условия прозорците на транспортните средства, офисите и трапезариите трябва да са постоянно отворени за разреждане на вирусния аерозол. За осигуряване на допълнителна дезинфекция на въздушния обем в затворените помещения е подходящо инсталирането на ултравиолетови лампи с индиректно облъчване, озониращи или йонизиращи устройства за въздуха.

Другият възможен начин на заразяване е пероралния, т.е. при приемане на вируса през устата. За да се избегне инфектиране е необходимо спазване на добра лична хигиена, особено при хранене и пушене. Коронавирусите са слабо устойчиви патогени – дори обикновения сапун е в състояние бързо да разруши липидната им обвивка. Стандартното измиване на ръцете с вода и сапун е достатъчно ефективно. Един от рисковите фактори, съдействащ за повторно контаминиране на ръцете е използването на общи текстилни кърпи за подсушаване на ръцете, които много бързо се превръщат в резервоар и „развъдник“ на бактерии и вируси. В условията на пандемия, използването на общи кърпи в трапезарии, тоалетни и пр. е недопустимо – необходимо е заменянето им с индивидуални хартиени салфетки или сешоари. За допълнителна дезинфекция на ръцете може да се използват спирт-базирани дезинфектанти, които разрушават коронавируса само за няколко секунди и не е необходимо последващо измиване на ръцете.

Поради все още широко разпространения навик да се кашля и киха в дланта се създават условия за високостепенно контаминиране на някои повърхности като дръжки на врати, прозорци, шкафове, ключове за осветление, ръкохватки на мивки, бутони на вендинг-машини и пр. - необходимо е да се въведе периодичната им дезинфекция със 70◦ спирт или спирт-базиран дезинфектант. Други подходящи средства за дезинфекция са препаратите от групата на четвъртичните амониеви съединения, които са с висока ефективност срещу коронавируса и същевременно са без миризма и с много ниска токсичност, което ги прави подходящи за употреба в затворени помещения. Във ведомствените столова е необходимо  да се въведе задължителна работа с маски, ръкавици и учестена дезинфекция на ръцете на кухненския персонал, както и  допълнителна дезинфекция на общите прибори за хранене – вилици, лъжици, чинии и пр., чрез накисване в разтвор на хлорни дезинфектанти и последващо измиване. За дезинфекция на повърхностите, влизащи в контакт с храни, напр. маси в трапезарии, дървени панери за хляб и пр. може да се използва  напръскване или обтриване със 70◦ спирт.