Фалшивото биопроизводство в ЕС се развива на фона на засиленото търсене
Европейската комисия предложи да затегне режима на сертифициране на органичното земеделие в ЕС, за да се засили борбата с фалшивото биопроизводство, което се развива на фона на засиленото търсене, съобщи АФП.
Брюксел си поставя няколко цели - да сложи край на многобройните изключения, които обезсмислят етикетите „био” в ЕС, да се отвори секторът за малките производители, да се засили износът и да се попречи на вноса на фалшиви биопродукти. Сред мерките на комисията, чиято цел е да се постигне 100% био, е забрана на смесени експлоатации, съчетаващи биопродукция и конвенционални насаждения, което ще принуди производителите да направят избор. За да има етикет „био”, месото също трябва да бъде от животни, хранени изцяло с биофуражи (при сегашен праг от 95 на сто), като нивото на разрешените остатъци от пестициди ще бъде намалено. Предстои проектонорматива да бъде одобрена от страните членки и Европейския парламент.
ЕС отделя 5,4% от земеделските си площи за биологично земеделие, повече от половината, от които са в пет страни - Испания, Италия, Германия, Франция и Великобритания. Европейската комисия представи вчера, 25 март, в Брюксел предложението си за преразглеждане на съществуващите норми за биологично земеделие. Според Милен Стоянов, председател на Българска асоциация „Биопродукти”, това решение отчасти не е добро за родните биопроизводители, пише "Монитор".
„Причината е, че у нас има дефицит на биофуражи”, уточни той. „Хората, занимаващи се с екоживотновъдство, обикновено са отдалечени от тези, произвеждащи чистите фуражи. Така продукцията се оскъпява. Биоживотновъдството засега е концентрирано основно около Карлово и Троян, а производството на биофуражи е в районите на Пазарджик, Пловдив и Хасково”, допълва той.
„Делът на биопродуктите от всички произведени храни у нас е много малък - отчита Стоянов. - Отрасълът има перспектива, защото в богатите страни се търси всичко произведено по екологичен път. Единствено не можем да сме конкурентни на техните производители на зърнените биокултури, защото субсидиите им са много по-високи от тези на нашите фермери. За всичко останало – плодове, зеленчуци, месо и етерични масла от екоферми има голямо търсене”, добави той.
Според Ивайло Тодоров от Асоциацията на земеделските производители в България, затягането на режима няма да се отрази на родните фермери, защото те спазват екологичните изисквания. През миналата седмица стана ясно, че за биоземеделие по Програмата за развитие на селските райони до 2020 г. са заделени около 103 млн. евро, но сумата тепърва ще се уточнява. За кандидатстване по мярката условията ще са както досега. За биологични производители, които инвестират в стопанствата си обаче, помощта ще бъде с 15% повече, тоест 65% от вложените средства ще бъдат възстановявани.
