БТПП: Само единна ставка за ДДС ще осигури баланс на интересите на всички сектори

Как ще се покрият загубите в бюджета, ако се въведе намален данък за някои стоки?

По повод дискусиите за въвеждане на редуцирани ставки на ДДС за някои стоки, БТПП още преди няколко години изследва чрез своя Европейски иновационен и информационен център (EEN) опита на няколко европейски страни, които имат диференцирани ставки. Информацията от това проучване ни даде достатъчно примери, за да считаме, че прилагането на различни ставки на данъка е неефективен инструмент, свързан е с бюджетни загуби, повишаване на административната тежест в данъчно отношение и дори с липсата на краен ценови ефект върху потребителите – заради запазване на цените на стоките. При въвеждане на различни данъчни ставки за ДДС се увеличава рискът от данъчни измами и укриване на ДДС, защото се създава възможност за неправилно деклариране и неправилно прилагане на режима на намалена ставка.

Припомняме, че данъчната система у нас е построена така, че основният дял от приходи в държавния бюджет се формира от косвени данъци – най-вече постъпленията от ДДС и акцизи, при наличието на действащи ниски ставки за преките данъци (корпоративен и личен). Това позволява да се създадат по-атрактивни условия за икономическите оператори и предприемачите от всички категории, заради ниските преки данъци. Намалението на ставките на косвените данъци/въвеждането на диференцирани ставки по групи стоки означава, че ще се търсят решения за балансиране, а това за съжаление ще наложи увеличение на преките данъци, за да се попълнят липсите.

Приходите от данъка върху добавената стойност имат между 26% и 45% дял от всички данъчни приходи през периода 1998-2019 г. За 2019 г. общите данъчни приходи възлизат 23.6 млрд. лв, а приходите от ДДС са в размер на 11 млрд.лв. Дори и малко намаление в ставката за ДДС ще доведе до бюджетни загуби, с чието финансиране ще натоварят данъкоплатците.

В много от страните в ЕС имат различни ставки за ДДС, но за разлика от България в тези държави преките данъци са високи. Например във Франция данъкът върху доходите е 51.5%, в Германия – 47.5%, а в България – 10%. 

Според БТПП единна ставка за данъка върху добавената стойност създава истинска равнопоставеност на стопанските субекти, независимо в кои сектори работят. В България намалена ставка от 9% за ДДС се прилага единствено за нощувките при хотелите – като тук презумпцията е, че от международния туризъм (посещенията на чужденци) се създават основните приходи в сектора и той се разглежда като един вид като износ.

Както е известно, в последните години бюджетът на страната завършваше с излишък или малък дефицит, а в този смисъл идеите за промяна на принципите на данъчната система, без значение от кого се дават, могат да доведат единствено и само до увеличение на дефицита, влошаване на привлекателността на икономическата среда и увеличаване на сивия сектор. Никой разумен управник, при една работеща данъчна система, която в продължение на няколко години допринася за повишаване на кредитния рейтинг на страната, не би предприемал действия за нейното утежняване.

Политиката в областта на ДДС за целия период от неговото въвеждане в България преди повече от 25 години винаги е следвала философията за единна ставка. Разчитаме, че преди да се предприемат каквито е да е било решения, особено по средата на данъчната година за промяна в данъците, те следва да бъдат предварително анализирани и поставени на широко обществено обсъждане, в това число и с работодателските организации в България.

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар